Преди няколко месеца се запознах с Деси и днес с радост ви я представям – тя е отдадена майка, професионалист и човек, който иска да се развива, променя и да помага в това и на други жени около себе си. Така Деси с усмивка смело стартира Дамата с 6-те шапки – личен проект, за който ще ви разкажем в интервюто по-долу.

Разкажи ни за себе си и как стигна до „Дамата с 6-те шапки“?
Казвам се Десислава Цветанова – майка съм на две прекрасни деца (на 6 и 1 години). Обичам предизвикателствата и през целия си живот ме е движил стремежът да уча нови неща, да трупам различен опит. Това доведе до там, да имам много роли и да се стремя да бъда перфектна във всяка от тях.
През 2019 г. компанията, в която работя ме изпрати в Германия, да се обучавам в сферата на Коучинга. До този момент имах бегла представа от тази наука за себепознание и себеразвитие. Оказа се, че обучението постави основите на нов път пред мен. След осъзнаване и равносметка, разкрих какво, как и защо може да ми помогне, да изляза от омагьосания кръг на ежедневието си. Очертах представата си за моя живот и моите роли, така че те да бъдат в хармония с ценностите ми и да се допълват. Разбрах, че всичко зависи от мен! Че имам потенциал да променя към по-добро живота си и той да е по-близко до мечтите ми.
Най-силното ми осъзнаване бе, че стремежът да съм перфектна във всяка роля, всъщност ме отдалечава от перфектността. Защото ме караше често да се чувствам неудовлетворена, изнервена, а така вкарвах тази енергия в семейството и работата си. Този стремеж ме отдалечаваше от баланса и удовлетвореността от ролите ми. Дори от ценностите ми. Започнах да виждам себе си от страни. Да осъзнавам, че загърбвам важните за мен неща като любов, споделеност, хармония и разбирателство. Вместо тях, постигах… резултати. А имах нужда да бъда и призната, и обичана, и благодарна на себе си. Това че се стремях да разбирам нуждите и болките на другите, вече не ми беше достатъчно. Започнах да трансформирам мислите, чувствата и емоциите си в по-полезна за мен насока. С една дума започнах да се обичам и ценя. А само, когато човек обича и уважава себе си, може да бъде истински полезен и на другите.
Преминах през много обучения, коучинг сесии, и сега мога да кажа, че се чувствам по-щастлива. Стремя се да живея живота, който осъзнато съм избрала и всички роли и отговорности ги има в него, защото са част от моята представа. Продължих развитието си в коучинг сферата като завърших и се сертифицирах към едно от най-добрите училища за коучинг обучения в света – Erickson Coaching International. Проведох коуч сесии с много жени – българки, малтийки, сръбкини, германки и други. Оказа се, че стремежът към перфекционизъм е заложен в повечето жени. Така по време на второто си майчинство реших да развия проекта „Дамата с Шестте Шапки“. Целта му е всяка жена да има възможност да работи върху себе си така, че да намери баланса, удовлетвореността и щастието.

Колко шапки имаш ти самата? Коя от тях е най-предизвикателна за теб?
На жена, майка, съпруга, дъщеря, домакиня, авиоинженер, експерт бизнес развитие, коуч. Наскоро сложих и шапката на предприемач – в желанието си да предам наученото и да помогна на други жени да балансират ролите си. Признавам, това е сфера, която е нова за мен. И като най-нова роля, тя е и най-предизвикателната. За първи път разкривам до такава степен себе си и личния си живот. За мен важното е да дам подкрепа и опит на тези, които искат да постигнат щастие в живота си.
В своя път осъзнах, че много от публичните личности, демонстрирайки съвършен живот, всъщност съзнателно и подсъзнателно ни влияят да се стремим към това фалшиво „съвършенство“. А всъщност най-важното е да се харесваме – да сме наясно с възможностите си и да се приемаме каквито сме. Че не е нужно да постигаме прекомерно много неща, за да „заслужим“ щастието си. Повече за тази тема може да намерите тук: https://theladywithsixhats.com/az-sam-pravya-imam/)

Кой е поканен да се включи в Дамата с 6-те шапки?
Жените, които са уморени от борбата да се справят с всички роли в ежедневието си и се чувстват като в центрофуга. Жените, които се чувстват неудовлетворени и изпитват вина. Които имат прекалено високи очаквания от себе си или живеят с усещането, че са им поставени от семейството или обществото.
Тази програма е за тези, които се чувстват жертва на стремежа за перфекционизъм. За жените, които усещат, че нещо не е наред в живота им и заслужават повече. За тези, които искат да направят промяна в себе си, за да бъдат удовлетворени и в личен, и в професионален план. В програмата е застъпена не само теория, но и преживяване, което ги подкрепя да приложат новите си умения и знания, за да сбъднат мечтите си.
Създадох това пространство, в което всяка дама ще намери подкрепа, вдъхновение и мотивация: от мен и от жени, които са с подобни стремежи. Харесвам жените, които творят настоящето и бъдещето си и не се чувстват като жертви на собствения си живот. Отличаващото на Дамата с Шестте шапки е, че всяка жена ще намери в програмата рецептата „за себе си“ – за баланса между това, което я прави щастлива и стремежа й да се развива. Програмите и уебинарите на Дамата с Шестте Шапки не дават конкретни еднопосочни съвети – а съобразени с уникалността, опита и знанията на всяка участничка.

Какви са формите и възможностите за включване?

Възможностите да се включат са няколко:

• да следят събитията на Дамата с Шестте Шапки и да взимат участие в тях: https://theladywithsixhats.com/category/events/
• да се запишат за Програмата „Дамата с Шестте Шапки“ тук: https://theladywithsixhats.com/programi/
• да бъдат част от интересните теми в Блога на Дамата с Шестте Шапки (https://theladywithsixhats.com/category/news/) като изпратят предложение за тема или развият такава на [email protected]
• да следят Фейсбук страницата на Дамата с Шестте Шапки: https://www.facebook.com/theladywithsixhats

Ако може да дадеш един съвет на читателите на това интервю какъв би бил?
Бъдете смели! Вървете осъзнато по своя път и сбъдвайте мечтите си. Жените притежаваме невероятен потенциал, който ако използваме в правилната посока, можем да правим чудеса. Аз вярвам, че нашето влияние върху децата и семействата ни, а от там и върху цялото ни общество, е ключово. От там идва и високата ни отговорност като жени да бъдем съзнателни във всеки свой избор.
И да не забравяме, че ние сме творци, а не жертви на живота си!

От все сърце желая успех на Деси! Знам, че ще е от полза на много жени, защото всички ние сме все с много шапки.

Follow

Приключи преброяването на водолюбивите птици у нас!

Преброяването на водолюбивите птици се провежда за 45-та година по цял свят. През януари 42 екипа от експерти и доброволци обхождат и събират данни за зимуващите птици в над 200 влажни зони у нас.

Традиционно основната концентрация на птици е регистрирана по Черноморското крайбрежие, както и в някои големи вътрешни язовири. Сравнително малко са птиците по Дунав, тъй като по време на преброяването реката е с високо ниво и липсват т. нар. пясъчни коси, които иначе привличат хиляди птици.

Поради необичайно високите температури в страната е установена значително по-ниска численост на зимуващите водолюбиви видове птици, в сравнение с миналогодишното преброяване. Екипите са преброили едва 2017 големи белочели и 48 от световно застрашените червеногуши гъски, като за сравнение през миналата година техният брой е бил съответно 3300 големи белочели и 322 червеногуши гъски, а през 2019 г. – 120 000 големи белочели и 3500 червеногуши гъски. Ненадминат остава рекордът през 2013 г., когато бяха установени рекордните за България над 54 000 червеногуши гъски.

Трите най-многочислени наблюдавани вида водолюбиви птици са:

• световно застрашената кафявоглава потапница (40 274 инд.),
• зеленоглавата патица (31 747 инд.)
• обикновената лиска (24 772 инд.).

Общата численост на установените видове птици е 229 502 инд., като по време на преброяването през 2020 г. техният брой е бил 247 908 инд., през 2019 г. – 361 933 индивида.

От световно застрашените водолюбиви видове, освен червеногушите гъски и кафявоглавите потапници, са установени: 7 ушати гмуреца, 1427 тръноопашати потапници и 4 средиземноморски буревестника. Сред интересните наблюдения са голяма черногърба чайка в района на Северното Черноморие, 981 розови фламинги, 661 къдроглави пеликана и 13 големи черноглави чайки в района на Бургаските езера, 1 розов пеликан в язовир Розов Кладенец и 1 червеногуша гъска на язовир Овчарица. В района на Шабленското езеро и блато Песчина интерес представляваха и наблюдаваните 2 големи кресливи орела, които са световно застрашен вид. Общо за страната бяха регистрирани 42 морски орела, които са вид от Червената книга на България. Освен това бяха наблюдавани и видове, които не са характерни за зимните месеци у нас – 9 бели щъркела, 1 белокрила рибарка в Софийско и 1 папуняк по Северното Черноморие.

Тази година почти всички екипи са използвали мобилно приложение SmartBirds Pro за въвеждането на данните, благодарение на което са събрани близо 7000 записа и което спомогна изключително много за бързото обобщаване на резултатите.

Преброяването на зимуващите водолюбиви птици се провежда в световен мащаб от 1967 г. и е едно от най-масовите събития в областта на природозащитата, в което се включват над 15 000 души. То се осъществява едновременно и синхронизирано в цяла Европа и Северна Африка с цел максимално точно преброяване на водолюбивите птици. На международно ниво информацията се обобщава от организацията Wetlands International. Преброяването дава оценка за състоянието на популациите на водолюбивите птици и за състоянието на местата, където те зимуват, голяма част от които са част от екологичната мрежа Натура 2000. Според последните данни популациите на някои от световно застрашените видове като малката белочела гъска и кафявоглавата потапница продължават да намаляват, поставяйки тези видове под реален риск от изчезване.

Много се радвам, че има организации като БЗДП – действени, устойчиви, които неуморно работят по тази важна кауза – птиците и природата.

Повече – на сайта им https://bspb.org/

Follow

Започвам поредица публикации за каузи и организации, които харесвам, подкрепям, намирам за смислени и важни за цялото ни общество. Всички, за които ще пиша са такива, в които вярвам и имам пълно доверие, че работят, имат смисъл и правят добро за хората, планетата и обществото ни.

Започвам с БОДК – Българска организация за доброволно кръводаряване.

Личната ми история. Много ме беше страх когато бях малка и в младежките ми години от инжекции и кръв. Дори припадах, когато се налагаше да ми слагат абокат или да ми взимат кръв. Разбирам, че този страх е споделен от мнозина. След трите раждания и няколко пъти налагане да даря кръв за приятели и роднини, някъде от 2012 година съм редовен кръводарител. Първо дарявах по 1-2 пъти годишно, ставаше ми лошо, докато ми взимаха кръв. Но с времето го преодолях. Не винаги мога да даря, защото понякога отивам и ме връщат, защото ми е нисък хемоглобина. Но ако съм се хранила правилно и спортувала хемоглобинът ми е добре и дарявам. Така в последните няколко години успявам да даря по 3-4 пъти годишно. Понякога го казвам в социалните мрежи, за да мотивирам повече хора да го правят. Тази публикация цели същото.

Благодарна съм, че имам сред приятелите си не малко хора, които даряват редовно и това е вдъхновяващо!

За БОДК – Тук копирам мейл за Нова година, който ми изпратиха.

Изминалата година беше пълна с предизвикателства – в резултат на пандемията:
– броят на кръводарителите намаля с 30%;
– изнесените акции бяха прекратени почти на 100%;
– в резултат на многото заболели от Covid-19 и още повечето карантинирани във всеки един момент, броят на потенциалните кръводарители драстично намаля.
Трудностите ни бяха многобройни, но вероятно годината не е била лека за никого, затова сега няма да Ви разказваме за сложното…

Сега с радост искаме да споделим с Вас, че през изминалата 2020 година станахме на 10 години. Е, не успяхме да го отпразнуваме, както си го представяхме, но по-важното е, че:
– успяхме да проведем повече от 180 успешни акции за спешна помощ от кръводарители в цялата страна, от които около 35% бяха с търсене на дарители с конкретна кръвна група;
– отговорихме на повече от 1100 запитвания, свързани с проблеми, трудности и неясноти относно кръводаряването в България, противопоказанията, процеса и т.н.;
– благодарение на безвъзмездната техническа помощ на Accedia успяхме изцяло да обновим мобилното ни приложение Дари кръв и от месец юли то вече е налично както за iOs, така и за Android. Само няколко месеца по-късно, приложението бе избрано за победител на публиката в конкурса на bgweb.bg, в категорията Mobile App 2020, което допълнително доказва и потвърждава неговото значение.

Благодарни сме за доверието Ви, подкрепата Ви и най-вече затова, че в резултат от всички наши общи усилия успяхме да помогнем на стотици, нуждаещи се от кръводаряване, както и на техните семейства – нашите семейства, Вашите семейства, семействата на нашите и Вашите приятели!

Успяхме да си дадем надежда и живот…

Знаем, че няма да е лесно, но всичко постигнато до момента ни кара да вярваме, че си заслужава да продължим.
Помощта, съдействието и усилията от страна на БОДК са изцяло безвъзмездни и доброволни. Не събираме такси или членски внос, всички работим на доброволни начала и никой не получава пари за това, което прави в организацията. Затова имаме нужда от помощ – за да може да продължи да съществува, за да може да продължи да помага, БОДК има нужда от Вашата финансова подкрепа – направете дарение, за да можем да планираме и осъществим дейностите си и през 2021 година.
Подкрепете ни според Вашите възможностите – с основание: дарение за дейностите на БОДК, на следната банкова сметка:

Българска организация за доброволно кръводаряване /БОДК/
Банка: ОББ
IBAN: BG80 UBBS 8888 1000 8667 82
BIC: UBBS BG SF

Знаем, че има много каузи, които имат нужда от подкрепа, знаем и че моментът е труден, затова няма да Ви се разсърдим дори и да не направите Вашето дарение за нас, но ако ни подкрепите искаме да знаете, че за нас това ще значи много, ще е изключително ценно и ще положим усилия да оправдаем доверието Ви!

Пожелаваме си предстоящата 2021 година да е по-добра за всички, да донесе много здраве, благоденствие и спокойствие!
Дано по-малко хора се нуждаят от помощта ни, а тези които помагаме да сме повече! Продължаваме, защото знаем, че това което правим е важно, защото кръвта няма аналог, защото нуждата от кръв не различава празник от делник и защото рано или късно всички разбираме, че във вените ни тече кръв.

Желаем много здраве на Вас и на цялото Ви семейство!

Екипът на БОДК

Follow

Провокирана от яката инициатива този уикенд Реките на София, освен че си побягах сутрешното бягане около близката ни река Владайска, се позамислих по темата и решавам да споделя какво във времето се е случвало около „нашата“ река. С това се надявам да ви провокирам и вас ако реката наоколо ви е мила и виждате, че има роля в живота ви, да опитате някои неща 🙂

Реката в естествен вид. Преди около година и половина по инициатива на баща ми написахме писмо и събрахме подписи на над 100 души от квартала, което подадохме в Столична община и в община Овча Купел за съхранение без бетон, т.е. без да се слага в корито бетоново, както се е случило в голямата й част, на Владайска река в участъка между Павлово и стадион Славия. Участъкът не е голям, около 5-700 метра е, но в него има запазена флора и фауна – дървета, храсти, много птички, дори риба в самата река, които ако се бетонира ще загубим. А те са в естествения си хабитат и е чудесно, че все още има подобни места в София. С малко усилия може да се почисти и организира като място за разходки на хората от квартала. Сега е леко занемарено, макар хората да се разхождат и най-вече да разхождат кучетата си в този участък.

Реката не е място за боклук. Защото тук често бягам, сутрешно, обичам мястото около река Владайска и месечно по веднъж поне взимам ръкавици и чувал и минавам да посъбера това, което невъзпитани хора захвърлят покрай реката – кенчета от бира и енергийни напитки, пластмасови и стъклени бутилки най-често. Понякога го правим с децата. После изхвърляме в разделните кофи. Досадно е.

Дърветата около реката. В участъка, който бе бетониран преди няколко години всички дървета бяха изсечени. После от общината понасадиха тук-там. Баща ми пое инициатива и засади още доста. А ние добавихме малко люляк, който пролетно време радва. Нужни са. Не може само бетон.

Графити. В по-горния участък, между Павлово и Горнобански път, вече бетониран, има няколко уникални графита, единият от които е на Насимо от ранните му години, а отскоро и този от снимката – великолепен на Алекси 🙂

Реките на София в Уикипедия. Скромният ми принос в дигиталното отражение на инициативата Реките на София е допълнения на няколко статии с информация за реките ни, например към статията за Княжево липсваше информация за реката, както и създаване на нови статии по темата – за Мостът на героите, за Горнобанска река. Ще допълня още статии и снимки в идните дни.

Бъдещи планове. Търсейки материали попаднах на интересни планове, уж „узрели“, според публикацията, в община Овча Купел още от 2009-та за парк около Горнобанска река с името „Кукуряк“ (доста подробна статия в 24 часа за тези планове). През януари 2020 и БНР говори за този парк … 11 години по-късно – нищо, само приказки.

–

Та така, за реките на София. Съкровища, които са позанемарени, но чакат да ги открием, съхраним, грижим за тях, вместо замърсяваме и да ни носят радост, да са място за здраве, разходки и заедност.

Follow

Публикувам тук разказ от първо лице на моята приятелка Райна Цветкова, която напоследък живее и работи в Словакия. Много радва тази история!

„За пореден път съм впечатлена от това колко са резервирани, но пък съвестни и обединяващи се около добри каузи, словаците. Ходих да се видя с една колежка. Тя живее в Петражалка (Софийския квартал Люлин).

Няколко семейства са си кандидатствали към общината да си направят малка градина отстрани на блока. Всеки има по 2 кв. м и си сади каквото иска. И никой не им го краде, ограждения няма.

Направили са дори хотел за пчели. Имат и градинка за цветя.

На изпроводняк, като всеки горд градинар, ми набра малко подправки!“

Много чудна история! Ако знаете за такива и от нашите градове, а и от други места по света – драснете моля, в коментар!

Благодаря ти, Райна, за споделянето! И в нейния блог – тук.

Пожелавам ни повече подобни места и хора!

Писах още за:
споделената зеленчукова градина на Горичка в София

и споделената градина в парка Темпелхоф – вдъхновение

Тази тема е важна за мен и използвам да припомня:

Градско земеделие: 7 неща на които зеленчуковата градина учи децата ни

Зеленчукова градина в София. началото.

Follow