Летях! И беше вълшебно, неочаквано, динамично, приповдигащо 🙂

Летях по покана на младежите от Аеродиум София, а после си поговорих с Тео, който е основно лице на хвърчащите мили хора.

Какво ти носи летенето?
Здравей Жюстин. Благодаря за проявения интерес и смелост от твоя страна.
Летенето с тяло ми носи усещане за свобода, щастие и активна релаксация. Веднъж открил и отключил пътя към тези емоции човек няма как да върне лентата назад. Всичко става различно и ново. Нещо като прераждане (хехехе….)

И как се случи то в твоя живот?
В случай, че има случайни неща да кажем, че беше случайно.

С какви вълнения идват хората в Аеродиум първия път? И как си тръгват?
Доста е индивидуално, тъй като всеки човек е уникален. Някои хора ги е страх преди да се качат да летят, но позитивните емоции по време на полета променят нагласата им. Други са преднамерени към изживяването. След полета споделят, че това невероятно чувство е несравнимо и далеч надхвърлило очакванията и нагласите им. Всеки летял на Аеродиум си тръгва щастлив, вдъхновен и позитивно зареден, някои дори леко изморени 🙂

Можем ли, българите да се забавляваме добре?
Мисля, че ние българите можем да се забавляваме най-добре.

Какво си пожелаваш?
Пожелавам на всички и себе си здраве, щастие, любов, радост и удовлетворение.

 

КЛЮЧе е място, на което освен вдъхновение и нови идеи ще получите и доста приятелства и добри познанства с хора като вас.

Каня ви на КЛЮЧе в Пловдив на 31 октмоври – подробностите са тук.

Каня ви на КЛЮЧе в София на 14 ноември – подробностите са тук.

 

Не е нужно да говориш дълго с Чавдар Арсов, за да се заредиш с оптимизъм и вяра в човека! Предприемач по дух и занимание, доскоро национален треньор – спортист от световен ранг, работяга, позитивен, деен, с лъчезарна и силно заразна усмивка, Чавдар се връща в България, за да помага за ДЕОС и първото ни участие на избори. Той е и едно от най-младите лица в листата ни за София.

Какво те Води в ДЕОС?
Аз съм очарован от политиките и дейностите на ДЕОС. Вярвам, че партията е много необходима глътка свежеж въздух от която народа ни се нуждае.
Мисията и визията на ДЕОС е за по-добра България.
Аз съм патриот, чувството ми за добро и зло, социалната справедливост и международен житейски опит са допирни точки именно с мисията на ДЕОС.
България се нуждае от спешна реформа, трябва да се насърчават инвестициите, само чрез по-силна икономика може да се надяваме да се подобри перспективите за нашите съграждани и да се спре „изтичането на мозъци“, най-добрите ни таланти напускат страната. Ние се нуждаем от силно движение за насърчаване на туризма и международни конгреси в страната ни. ДЕОС е единствената алтернатива, която показава ясно, че мисли за именно тази реформа наистина.

Защо един предприемач се обръща към политиката?
Само с активно участие може да се допринесе за търсената промяна в политиката на страната.
В момента българският народ е пред избор – дали искаме да продължим да живеем живота си както досега, да ни управляват по същия начин или ще направим избор да поемем курс към една истинска и реална промяна.

Ще работя за доверието на хората, да върнат надеждите и мечтите си за нормален и достоен живот. Трябва хората да не се отказват и да не се отчайват. Факт е, че депутатите от години са забравили да мислят за обикновените хора и гледат само собственото си благоденствие и именно това искам да променя.

За каква България мечтаеш?
България в мечтите ми е страна, в която има строги ограничения и няма егоистични хора, мислещи единствено за собствената си печалба
България е една от най-красивите страни. С невероятната си природа тя би могла да впечатли всеки. Високи планини, красиви долини и равнини, чист въздух, всичко това е събрано на едно място в което лицемерието, егоизмът и жаждата за власт са напълно непознати неща. Място, което не е унищожено и застроено. Място, което може да накара човек да се чувства горд.
За да можем пълноценно да използваме земята, която ни предоставя родината, селското стопанство трябва да се възроди. Занемарили сме производството, а можем вместо да внасяме чужди стоки да произвеждаме и изнасяме свои. Постепенно се изгубва всичко българско, забравяме традициите си в трудното и сурово ежедневие. По улиците скитат просяци и бездомници. Трябва да съумеем да обединим народа си и да направим така, че всеки да може да получи работата и заплащането, от което има нужда. Така и няма да има напуснали млади хора, търсещи високи заплати и по – добър живот някъде в чужбина.
В страната ни има различни етнически общности и винаги е съществувал конфликт между тях. В мечтите ми това е изчезнало напълно и всички живеят спокойно, без страх , без насилие. Хората се разхождат спокойно вечер, без да бъдат обладани от притеснението, че във всеки един момент могат да бъдат нападнати и ограбени.
Дали това е възможно?
Може би трябва все пак да опитаме.
Трябва да се стремим да подобряваме страната си, а не егоистично да трупаме печалби ден за ден, както в днешно време правят повечето. Егоизмът ни пречи да бъдем хора и това малко по малко ни разединява.
Мечтая за страна в която цари хармония и спокойствие. В живота, ни винаги доброто възтържествува, но понякога ние, хората можем да опитаме да се справим с трудната „задача“ живот. И мисля, че трудността, която трябва да преодолее новото поколение е да запазим и да не унищожим родината си, да бъдем най – единния народ. Да съхраним това, което са ни дали предците ни. Стремежите ни да бъдат такива, че чрез собствените си успехи, да допринасяме за благото на България.
Има мечти, които изглеждат неосъществими, мечти, които ни натъжават при мисълта, че няма начин да сбъднем, мечти, които винаги са били в ума и сърцата ни.
Моята мечта за родината България е напълно осъществима, единственото което трябва да направим е да се обединим и постепенно, стъпка по стъпка, да направим страната ни една СБЪДНАТА МЕЧТА.

Какво ще кажеш на отчаяните и обезверени хора?
Партиите в настоящия парламент отдавна се доказаха като корумпирани, напълно некомпетентни и незаинтересовани от каквито и да е реформи, така че не повтаряйте същата грешка. Иначе защо бяха всички тези протести, след като статуквото се запази? Ако ще гласувате за тях, защото останалите няма да влязат в парламента – това е така, вероятно защото още хиляди като вас си мислят същото. Ако ще гласувате за тях, защото не виждате алтернатива – огледайте се, потърсете информация и може и да намерите алтернатива. Ако ще гласувате за тях поради идеологически, етнически, финансови или семейни причини се замислете хубаво дали си струва. Много хора са само на още едни подобни избори разстояние от това да се запътят към Терминал 1 или Терминал 2.
Промяната трябва да дойде и по-добре да е скоро.

Какво си пожелаваш за изборите на 25-ти октомври?
Всички знаем поговорката – Внимавай какво си пожелаваш, да не вземе да ти се сбъдне.
Все по-често се сещам за нея. Особено наблюдавайки политиката, и систематичното старание с което, водени от инстинкти и новите си подходи към правене на политика, водещите партии методично я превръща в актуално проклятие.
Затова ще си пожелая промяна, по-добър живот за българския народ, по малко пари за депутатите и повече за обикновения трудещ се народ забравен и от бог.

Чавдар е 12-ти в листата за общински съветници на ДЕОС за София. Можете да гласувате за него с номер 35/12.

Емилия Данчева е една от много любопитните личности, с които ме свърза ДЕОС – освен естествената й красота, допълнена с голяма доза чар и щедра усмивка, Еми ме респектира с широкия си поглед върху развитието на ромските въпроси у нас и експертността й по темите за човешките права. Активист, борец, непримирим дух, оптимист – радвам се, че е в листата на ДЕОС за общински съветници за предстоящите избори!
Еми, какво те доведе в ДЕОС?
Не мога да се примиря с факта, че страната, в която живея аз, семейството ми, моито приятели, е поела един курс на масово самоубийство. Този стремеж на правителствата да угодничат на всеки външен фактор, загърбвайки интереса на собствения си народ, който е по-разделен от всякога, рано или късно ще доведе до пагубни последици. Крайна съм в това си виждане, но такива са моите наблюдения. Като човек с гражданско мислене съм на мнение, че трябва да се вземат спешни мерки този процес да бъде спрян. ДЕОС е моята спешна мярка. ДЕОС тръгва от малкото към голямото, което според мен е правилната политика.
Би ли имало ДЕОС без протестите и каква бе ролята им за България като цяло, според теб?
На мнение съм, че протестите само ускориха формирането на ДЕОС и слава Богу. Формации като ДЕОС неминуемо се случват, защото идейните хора и хората с визия за добро бъдеще намират начин да се обединят под форма, чрез която да реализират идеи и да формират политики. Фактът, че ДЕОС се случи от протестите, говори, че място за отстъпление няма и е време хората с истински гражданско мислене да заемат позиция в политическото пространство.

Какви хора има в ДЕОС и кого още каниш?
ДЕОС стои в очите ми като общност. Аз съм поразена, в добрия смисъл на думата, от тяхната организираност, компетентност и дисциплина по отношение на нещо, което може и е наложително да се свърши. Хората в ДЕОС са един неизчерпаем извор на идеи. Те са водени от кауза. Тяхната кауза е България и хората в нея. В този смисъл тази общност няма как да не расте, привличайки хора като тях.

За каква България мечтаеш?
Мечтая за България, която да е страна, черпеща и развиваща се от потенциала на всеки гражданин, живеещ в нея. България, която те кара да се чувстваш полезен и на мястото си. България, която обединява обществото, а не го разделя. Когато видя заедност. Когато видя тази България аз ще съм истински спокойна за бъдещето на моето дете.

Какво казваш на скептиците?
На мнение съм, че скептицизмът в малки дози е полезен до толкова, доколкото да провериш и да се увериш, за да повярваш на нещо или някой. За мен има два вида скептици. Едните са тези, които проявяват „здравословна” доза скептицизъм, а другите, за съжаление към които спадат по-голяма част от нашето общество са докарани до там, че техния скептицизъм преминава в патология. Кой от вас не е чувал изречението „Туй няма как да стане!” Обикновено отговарям: „Пак ще си говорим.”

Еми е на 4-то място в листата на ДЕОС за общинси съветници. Можете да гласувате на 25-ти октомври 2015-та за нея в София с 35/4 🙂

Август го изкарах (почти*) без устройства.

От 1 до 31-ви нямах мобилен, т.е. никакъв телефон. За първи път. Не знаех как ще е. Знаех, че ще е приключение.

После, от 15-ти пък за три седмици бях без компютър. За първи път. Пак не знаех как ще е.

Е, оцелях. Беше любопитно. И затова споделям.

1. Хората не ти вярват и не те разбират. Това, разбира се, няма значение. Някои мислеха, че си правя евтин ПР. Други, че съм се чалнала. Трети просто вдигаха рамене неразбиращо, аджаба защо си причинявам това. Всички са опитвали да ме търсят, въпреки че категорично бях казала, че нямам устройство. Дори sms ми бяха писали.

2. Рязко спада стресът. Юхууу. Без техника (временно) се живее по-леко и една идея „по-розово“. Времето тече с друго темпо. Много, много приятно темпо.

3. Освобождава се много време. Ехааа! Лично аз го посветих на четене, рисуване, време с децата и приятелите. Зареждащо!

4. Комуникациите не липсват. Компенсират се с други – реални. Новините идват почти със същата скорост, защото хората наоколо все пак остават с устройство и свързаност.

5. Без досадните междинни чувания. Много ми хареса това, че отпаднаха досадни, безсмислени междинни чувания от сорта на „къде си“, „идваш ли“, „ще закъснея“.

6. Добър пример за децата. Ами няма как да не се радвам с това постижение – без устройства аз е доста по-убедително и окуражаващо да изисквам и тези около мен да са по-пестеливи с времето, отделяно на устройствата.

7. Извън зоната на комфорт. Най-ценното за мен бе именно това. Извадих се от собствената си зона на комфорт. Приятелите ми знаят, колко онлайн човек съм. Е, радвам се, че експериментирах и установих за себе си, че е възможно. Възможно е да съм без телефон не ден, не два, а цял месец! Без компютър също. Живее се. Провокирах се. Успях.

И все пак какво ми липсваше:

• най-вече снимането – по принцип снимам по много всеки ден, а през август нямах устройство, с което да снимам;
• блогването – блогът запустя, а изчетох доста книги, за които ми се пишеше, сега имам да наваксвам;
• евентуално беше възможно да се разминем с някой за среща, но при по-добра организация това е решимо.

* През месец се наложи все пак да проведа три телефонни разговора и го направих през чужди устройства. В това време използвах таблет, взет назаем, по час на ден. През тези три седмици два пъти по 15 минути ползвах чужд компютър, работата го изискваше.

Благодарна съм на екипа ми, приятелите и семейството ми, които проявиха голямо разбиране и подкрепа към това мое странно предизвикателство.

Ето така с моя експеримент без устройства.

Вече съм обратно в света на „нормалното“ – с телефон и компютър.
Планирам догодина да повторя.

Светът не свърши през този месец. Добре ми се получи. Пожелавам го на всеки смелчага. Струва си.

 

Мая Донева ни разказва за това, което се опитва тя и екип доброволци да направият във Варна – The Social Teahouse или още известно като #чайна oт конкурса на Нова Тв „Промяната“. С усмивка, с ентусиазъм, с много доброволчески труд, последователно и с вяра в доброто Мая и екип показват как се случва реално промяната в България.

Чайната ще отвори през октомври във Варна, в една прекрасна сграда – паметник на културата в сърцето на града и ще бъде не само място за чай и сладки, но и място за събития, литературни вечери, следобеди на поезията и така нататък. Млади хора , които са израснали в домове ще могат да започнат работа, като преди това са били част от менторската им програма. Идеята е Чайната да променя живота на тези млади хора.

ФБ https://www.facebook.com/SocialTeaHouse

Мая: От 4 години съм доброволец в една доброволческа група – „Розови очила“ във Варна и там всеки вторник и четвъртък правим следобедни ателиета с децата и младежите от домове. За 4 години видях много истории и много деца, които в един момент са буквално в безпътица. Когато им се наложи да напуснат дома трябва да се изправят пред много решения, за които не са готови- какво да работя, как да се издържам, как да живея сам и независим. За 4 години имах много срещи с младежи, израснали в домове – и щастливи срещи и много тежки срещи и след всичките тези преживявания със Стояна Стоева просто седнахме проведохме един много дълъг разговор и решихме, че трябва да направим нещо. И измислихме чайната- идеята няколко пъти се променя, но основата винаги е била една и съща- променяш контекста на деца и младежите от домове, променяш средата.

Какво носи Чайната за тези млади хора?
На първо място време и внимание за споделяне и израстване. Подкрепа чрез 3-годишната менторска програма и независим живот- както финансово заради предложената работа, така и емоционално заради различната среда. Чисто в човешки план им носи приятно споделено време, приятели и преживявания, които всяко едно обикновено дете и млад човек би искал да му се случат- забавления, игри, грешки от които се учим, поуки.

Кои бяха най-предизвикателните моменти до тук? И на кой етап сте в момента?
Целият този проект е едно голямо предизвикателство- да убедим обществото и институциите, че има нужда и смисъл да се работи с деца и младежи относно личностно развитие и професионална реализация още когато са тийнейджъри, да мотивираме самите младежи за нещо толкова голямо, да убедим Община Варна да ни предостваи за 5 години сграда в центъра на града за чайна. Всичко това успяхме да направим за 1 година с помощта на много партньори, доброволци и приятели. Сега сме на етап на набиране на средства – за да реновираме сградата, за да оборудваме кухнята, салона, семинарната зала за менторската програма. Пишем проекти, писма до спонсори, но най-вече разчитаме, че обикновените хора като нас ще ни подкрепят- през crowdfunding платформата IndieGogo с дарение, или по друг начин, който те са намерили за добре. Но това е общностен проект и той може да стане само с общностен подход и подкрепа.

За каква България мечтаеш лично ти?
По-възпитана и по-мила. В повече ми идва лекотата и безразличието, с които се нагрубяваме тук. Наистина ми се иска хората малко повече да мислят един за друг и да се възприемат като общност и като цяло

Пожеланието за всички млади хора, които имат нужда, но няма да бъдат обхванати от вашия проект?
Всеки може да постигне всичко. Не вярвайте на тези, които ви казват, че няма да успеете. Повярвайте в себе си, ценете себе си и се харесвайте!

–

Можете да помогнете на #чайната и Мая с дарение, дори и малко или като разкажете на свои приятели и познати за този чуден проект!

 

Много обичам София. София е моят град. Родена съм тук и всичко важно ми се е случило тук.

Обичам София заради хората й – забързани, небрежни, свободни, делови, активни, различни, пъстри, допускащи, работещи, четящи, критични – повечето космополитни хора.

Обичам София заради Витоша – устой на всички ни, дищаща, винаги там, даваща.

Обичам София заради духа й – из уличките, скритите дворчета, трамвайния звън, великолепните стари къщи, жълтите павета, старите дървета, шареното.

Моята София е тази, която виждаме всеки ден в кадрите на People of Sofia, в акциите на Трансформатори, Спаси София, Група Град. Моята София бе на площада на 14-ти юни 2013-та. Моята

Малко, наистина малко воля е нужна, и от страна на управниците й и от страна на хората София да заприлича на един наистина достоен европейски град с многовековна история. Да се спре с напиращият напоследък кич и бутафория. Да няма хомофобски и расистки надписи на всяка трета сграда, оставяни волно от общинските служби по почистване и хората с месеци. Да се престане с поголовното, силно болезнено за столичани рушене на архитектурни паметници и величествени от време оно къщи и кооперации. Да се поработи за невидимото – възхуха, който дишаме. Защото е безумно с наличието на Витоша и паркове да сме най-замърсената с фини прахови частици столица в ЕС. Да има повече алтернативи – и за транспорта, и за образованието, и за културата. Да има и транспорт и условия за образование и култура дори в крайните квартали, че сега няма. Да са по-малко крайни крайните квартали. Да е по-чисто, по-уютно, по-свободно!

Подробностите са в програмата на ДЕОС за София – на deos.bg

Мечтаната София за мен е тази с повече възможности. Тази София, обгрижвана с повече мисъл и любов. Тази София, която ще накара всеки да се влюби в нея.

Възможна е. Знам го.

Парти за разглезени самотници на Светлана Дичева е много забавна книга, посветена на една много сериозна тема – изчезването на животинските видове от Земята. Изчезването в смисъл на масовото им изтребване и измиране …

В центъра на всеки разказ е конкретен животински вид. Хлебарки, котки, мишки и орли – все последните останали от вида си на Земята, всички с чувство за хумор споделят мисли и емоции от последните си дни.

Симпатична книга.

Неусетно тази седмица отмина и второто издание на лятната академия за деца – предприемачи в Серендипити – изпълнено с вълнения, усмивки, идеи и забавление!

Няколко извода в края:

• не, на 10 не са малки, за да се говори с тях за бизнес, напротив – готови са;
• децата искат да работят, творят, създават, само трябва да им осигурим условия за това;
• децата имат идеи, както и много възрастни, но за разлика от много възрастни децата са готови да работят неуморно, за да реализират идеите си и наистина не бива да им пречим;
• успяващите деца са тези, които имат около себе си подкрепящи ги възрастни;
• и да – създаването и работата са забава за всички, още повече когато се работи в екип!

От 9 идеи за бизнес избрахме този път три, т.е. децата избраха след обсъждане – игра с карти на отбор Асоциирай ме, био веган бонбони на отбор БиоБон, играчки и бижута на отбор xMake, но творческата искра бе запалена у децата и дойде и четвъртият, доста класически проект на отбор Лимонче – лимонада и оранжада.

Моля забележете старанието, с което са създадени и опаковани био бонбоните – продукт, лого, опаковка, етикет, плакат! Всичко бе изумително добре намислено и реализирано от екипа Миа и Божена!

Деси, Поли и Мая работиха бижутата и плюшените играчки с много творческо вдъхновение!

Ники и Тео изцеждаха лимони и портокали с такова старание, все едно навигираха самолет, а продуктът им бе идеален за жегата!

Митко и Самуил хвърлиха огромен труд в намислянето и създаването на играта Асоциирай ме. Смятам да я предложим на някой издател да мине в масово производство.

Имахме всички късмет, защото:

• всички деца от групата бяха настроени да работят отборно, екипно и нямаше солови играчи;
• всички деца бяха работливи, сръчни и отдадени на проектите си;
• всички родители бяха много подкрепящи децата си и проектите им и дойдоха на финалната разпродажба, с което допринесоха за успешния финал на курса ни.

Благодарна съм! И вярвам в доброто, защото тези деца ги има!