приказка без край

p_45715

Приказка без край е филм от 1984-та по книгата на Михаел Енде, писана 1979 г.
но е класика

в края има един важен епизод, който ми се иска да изгледаме заедно, а после  и да се позамислим. навява силни аналогии с днешния ден на България, на света:

– Фантазия няма граници. Това е светът на човешкото въображение. Всяка част и всяко същество в нея е част от надеждите и мечтите на хората. Затова Фантазия няма граници.
– Тогава защо Фантазия загива?
– Защото хората започнаха да се обезверяват и да забравят мечтите си. Така Нищото става все по-могъщо.
– Какво е Нищото?
– Празнината, която остава. То е като отчаянието, унищожаващо света.
– Но защо?
– Защото хората без мечти са лесни за контролиране. А у когото е контролът – притежава властта.


–––
писах още за най-яките 5 детски филма на тема семейство, най-яките детски филми на еко тема

може ли злото да бъде победено? Хобит: Пущинакът на Смог

Poster BG The Hobbit The Desolation of Smaug

отвъд голямото пиключение, невероятните гледки, ефекти, странни животни, магии Хобит 2 си заслужава и защото злото, което изглежда винаги много силно, поглъщащо всичко, затриващо повсеместно, доброто все пак остава да е по-силното, живително, побеждаващо.

носи доброто в себе си. освободи се от страховете си и възможностите се оказват пред теб.

от днес по кината.

няма народ без свобода

Изявление на ректора на Киевския университет:

В този ден на безпрецедентно насилие от страна на вълци с пагони аз не мога да мълча. Ние призовахме студентите да спазват границите на толерантността и мирния протест, а тези, които жестоко разпръснаха абсолютно мирния площад преминаха границата и извърщиха предателство спрямо украинския народ. Осъждайки агресията срещу невинни студенти и граждани на Украйна, искам гласно да кажа:
НЕ СЕ СТРАХУВАМ!
Зная, че утре някой от нас могат да го уволнят от работа, да го компрометират, да го хвърлят в затвора или убият. Заявявам: аз не се страхувам! Не се страхувам от вас, Не можете да убиете или хвърлите в затвора всички ни. След мен, мои колеги и служители, след нас, наши студенти!
Няма Европа без Украйна!
Няма Украйна без народ!
Няма народ без свобода!

Витор Огневюк,
ректор на Киевския университет „Борис Гринченко”

#‎дансwithme #‎occupySU #‎occupyBGparliament #протестнамрежа

и твоето компетентно дете

9388вероятно много родители, в своята отдаденост, любов и грижа, днес искат и четат книги за отглеждането на своите деца.

за модерното или по-скоро да го наречем нормалното отглеждане на децата е добре да се четат модерни, хайде да ги наречем съвременни автори.

задължителен е Йеспер Юл. от няколко месеца и на български.

основното ново, което надявам се всички знаем е, че децата са истински, завършени хора от самото си раждане. умеят да общуват, да реагират, да проявяват съпричастност.

ето само малко:

  • важно е и децата и родителите да поставят свои граници;
  • няма нищо лошо родителите да са на различно мнение;
  • здравословната алтернатива на борбата за надмощие е откритият, искрен диалог който зачита желанията, мечтите и потребностите и на децата, и на родителите;
  • не искаме да отглеждаме деца, които „слушат“, нали?
  • още много – в книгата. задължително четиво за всеки родител днес.

още за твоето компетентно дете – тук

нейно величество Конкуренцията

IMG_7979

много често чуваме израза „конкуренцията е голяма“ и всякакви оплаквания от конкурекцията. истината е, че конкуренцията е много важна за всеки бизнес. конкуренцията е тази, която ще стимулира развитието на твоя бизнес. защото иначе ще стигне бизнесът връх, ще лежи на стари лаври и няма да има стимул да се развива.

конкуренцията кара всеки бизнес да се хване за косите, като Барон Мюнхаузен, и да се изтегли нагоре.

лошото е когато нямаш конкуренция. тогава и на хората, клиентите им е по-трудно да направят разликата.

така че, да й се радваме на конкуренцията. нека я има.

писах още за негово величество Клиентът

предприемачество и предизвикателства

предприемачеството е риск. хубаво е, че има хора, готови да поемат риска. не ги е страх. вярват в себе си и добрата си идея. това са истинските предприемачи.

и все пак предприемачеството крие трудности, които се изпречват на пъря му:

липса на подкрепа. най-вече морална подкрепа. другаде имат ментори, бизнес-ангели. трябва подкрепа от семейството, близките, приятелите. важна е, наистина тази подкрепа, и в началото, и после.

хората, с които работиш. не се справят, трябва им време да се обучат, после пък напускат и правят конкурентна фирма, боледуват, просто си тръгват, защото такъв е животът.  трудно е с тях и много деликатно. изисква специални умения. но е много важно, за да тръгне бизнеса, а и после, за да върви.

администрацията, институциите. да, те са като плашило, което кара мнозина да се страхуват. колкото и да е, това са по-преодолими трудности, за които човек по-добре да не мисли предварително, но да спазва изисквания, регулации, норми, че да си няма кахъри.

просто лоши обстоятелства. ето това е най-кривото, когато нещата не зависят много от някого конкретно. природни, климатични, големи и малки бели.

и все пак, истинският предприемач е достатъчно мотивиран, борбен и готов да прескочи всички трудности.
не им се давай. давай.

ако започваш нещо – разкарай страхливците

IMG_5039

доста глупава е, според мен, българската поговорка „страх лозе пази„. води до нерешителност, оправдава мързела, спира прогреса. а е дълбоко залегнала в родната народопсихология, както биха казали учените

в противовес на мен лично турската ми харесва повече „един страхливец цяла армия разтуря

ако ще правиш нещо – трябва смелост. естествено е да те е страх, всяко ново нещо ни плаши. но, ако наистина трябва да го направиш – преодоляваш страховете и действаш.

страхливите си стоят у дома, а не изкачват върхове. затова, ако планираш да започнеш нещо ново – да се жениш, да ходиш да учиш в чужбина, да стартираш свой бизнес или да изкачиш Мусала – не се допитвай до страхливците. и те като песимистите никак няма да са ти от полза, а само ще те разколебаят и забавят. защото ако наистина си решил – рано или късно ще го направиш. ако ли не – винаги ще съжаляваш. затова, – действай, а преди това разкарай страхливците от пътя си.

прочети също: ако започваш нещо – разкарай песимистите

защо не гледам телевизия

img_1574

не гледам телевизия защото:

– имам цял куп по-интересни неща за правене.

– не искам да ме залива цялото човешко нещастие на куп, изразено в 20 минути новини за убийства, атентати, злоупотреби, кризи, катастрофи и подобни; това ме подтиска, депресира и ме кара да се страхувам. страхът убива развитието.

– не искам да ми се налага агресивно и еднопосочно какво да харесвам и какво да не харесвам най-вече с рекламите, но и с многото скрити реклами;  повечето реклами са ми любопитни професионално, но показват стандарт, който може да подтисне мнозина и да ги доведе до депресия и страх. страхът убива развитието.

– не искам да изживявам през погледа на турски / латино сериали най-съкровените или по-обикновени моменти от моя собствен живот; една перфектна любов на филм, неистинска, една перфектна сватба, едно перфектно погребение създават миражи. хората сравняват с действителността, в която са ежедневно, депресират се и се страхуват. а страхът, както вече е ясно – убива развитието.

– не искам темата ми за разговор с приятели утре да е какво се случи в сериала днес, предпочитам да си говорим за как да променим света, а не как да влезем още по-яко в матрицата;

радва ме, че повече и повече хора не гледат телевизия (средно у нас в момента по данни на Маркет тест около 18%. това е съзнателен избор, а не невъзможност да си позволят устройството). докато още и още други имат работещ нон стоп телевизор в хола, в кухнята, в спанлята и в детската. това не го разбирам.

но – всеки е свободен да избира. аз избрах. и имам цял куп интересни неща за правене – като например да порисувам с децата си, да омеся питки за вечеря, да излезем в парка, да блогна тук или да се посмеем на чаша вино с приятели, с които променяме света.