„Аз съм се занимавал доста с психиатрия. Работил съм това. Знам как болният човек добре заживява в болестта си и извлича изгода от нея. Казах си… ха!  Та не е ли омразата болест? Разбира се! Болест е! Аз съм християнин – знам, че омразата е тежка болест! От която сърцето гние и изпуска отровни мехури газ… Дали моите сънародници – приятели, познати и непознати – не извличат полза от тази болест, подобно на пациентите, които съм наблюдавал?“

Калин Терзийски за DW – цялото – тук

Follow

в учебника на сина ми (4-ти клас) има следната задача: в еди кой си град живели еди колко си българи, еди колко си по-малко от тях – турци и еди колко си по-малко роми.

а на последното преброяване един от изброилите се самоопредели като джедай.

ако не се лъжа, годината, в която живеем е 2011-та. затормозените ни мозъци не могат да го възприемат, но за децата ни няма да има значение къде са родени, къде живеят, къде почиват и къде ще се пенсионират. те ще са жители на планетата, защото няма да имат граници. граници имаме ние. в главите си. далеч по-високи и по-големи от Берлинската стена, която апропо падна преди има-няма 20 и малко години.

от друга страна вярвам, че в тази държава живеят и нормални хора. познавам много такива. другите – мразещите, викащите, палещите – са по-малко. наистина. но са по-шумни. затова и се чуват повече. скоро ще им прегракнат гърлата да викат. а после дано и малко мозък им влезе в главата. и малко любов. защото, както много пъти съм писала – тъжно ми е за тези хора, вероятно зверски им липсва майчината ласка в детството.

„Anger, fear, aggression. The dark side are they. Once you start down the dark path, forever will it dominate your destiny.“

прочетох много смислени постове по темата: Tочица, Светла, Павлина, Лидия, Енея. благодаря на авторите им!

Follow

едно от най-тъжните неща, които ми се случват ежедневно е да получавам телефонни обаждания, мейли, съобщения от близки и далечни познати, приятели, роднини, които ме питат за работа. в последните 2-3 години получавам средно дневно по около пет до десет подобни. това направо ме смазва. cv-тата са на хора знаещи и можещи, учили, с езици, с компетенции, често с богат опит. и без работа.а аз не мога да помогна на всички. за жалост.

ако предприемаческият дух не бе смазан у поне част от тези хора, ако имаха достатъчно увереност и поне малко късмет – можеха да започнат нещо свое, да опитат да стартират, да рискуват, евентуално да спечелят.

ако има повече предприемачи ще има и повече работни места, ще има повече хора със заплата, а не безработни, повече хора, плащащи данъци и т.н. по веригата и в крайна сметка – повече щастливи хора.

предприемачеството у нас е смазано по едни причини. исторически. факт, че на Запад от нас също се оплакват от затихване на нови предприемачески инициативи в последните години. щастливите млади едвам искат да учат, трудно поемат рискове, търсят бърза слава и пари и лесно живеят със социални помощи. в САЩ също оплакват златните години на предприемачеството, последните от които са останали вече в миналото, когато Силиконовата долина беше такава, каквато вече не е – пълна с млади ентусиасти, готови да започнат в гараж, още на 16-18-20, да чукат по вратите на инвеститорите не само с добра идея, а почти цялостна разработка. днес всеки иска да си мине времето в университета непокътнато, за купона, а чак след това да започне и то с лъскав офис и стриктно написан бизнес план, придружен от голяма сума от бизнес ангел. предприемаческият дух е на изчезване. навсякъде.

Follow

на родителската среща преди началото на учебната година опитах да повдигна темата и да прокарам предложение някъде, в даден момент в не много далечното бъдеще нашият клас (4-ти) да опитаме повече с е-книги и учебници. е, не се справих добре, идеята бе възприета като досадна  (уф, още разходи), натрапчива (стига с тези компютри!), екстравагантна (е-какво?!). всички това от родителите повече, отколкото от учителите. явно още ни е мнооого рано за е-учебници.

радостно бе, че учителите знаеха, че западните учебници ги има всички и за киндъл. докато, разбира се, родните учебници дори в читанка.инфо ги няма, камо ли легално. мда, мнооого ни е рано за е-учебници.

Follow

заглавието трябваше да е важната роля на учителите по литература, но всъщност пишейки го осъзнах, че „по литература“ е излишно. учителите и всичко, което те правят (или не) за нашите деца (за нас) е от изключително значение.

писателят и театрален режисьор Петър Денчев и аз си говорихме днес за ролята на учителите по литература за вкуса на читателя. за страха на читателя да погледне критично, да пита, да преживее. много хора гледат на книгите през призмата на въпроса „какво чувства лирическият герой?“ или „какво иска да каже автора с това?“ – абсурдните въпроси, инфантилизиращи всяко произведение, както и всеки читател. цели поколения са/сме израстнали с тези въпроси. та притеснението, което си споделихме с Петър е, че все още има много учители по български език и литература, които са в този ритъм на 60-те.

от учителите идват не само знанията на децата ни, но и тяхното самочувствие на пълноценни хора, тяхното не сломено, а подхранено любопитство, тяхната жажда за новост.

искрено се надявам.

Follow

хей, мисля че е добра идея да сме мили с хората.не защото утре може да се окажем в зависимост един от друг и да не искам да ти помогна, защото си се държал грубо с мен. не защото може да се окаже, че трябва да работим заедно, а ще имаме горчив привкус от миналото. не защото ще сме кисели и вместо да се усмихваме на вечеря ще псуваме света и ще се чудим защо е толкова лош.

вежливостта, добрият тон не костват много. а ни дават много. отварят врати, като с вълшебна пръчица. просто едно „моля“, една усмивка, едно „благодаря“. проста формула, която гарантира винаги успех. те са като бумеранг, който се връща, вдъхва кураж, помага.

добрите обноски – от важните неща, на които да научим децата си.

и тук вмъквам тежката артилерия – няколко мисли на Платон по темата:

Добрите хора нямат нужда от закон, който да им казва да са отговорни, докато лошите винаги намират начин да го заобиколят.

Всеки човек лесно може да нарани, но не всеки може да направи добро другиму.

Follow

Мишо е написал много силен текст „Защо не бива да публикуваме снимки на убити деца?„.

темата е дълга и болезнена. ще ми се да я разширя леко и добавя – защо не бива медиите да публикуват толкова щедро информация за не само за децата-жертви, а въобще за смъртта, за насилието, за жертвите. нещата напоследък излизат извън контрол. и нека уточним нещо изключително важно, което в жаждата за зрелищни новини убягва масово – и мъртвите, нищо, че не са живи, имат достойство, което трябва да бъде пазено. и са хора. техните близки – също. достойнство.

това достойнство трябва да пазим всички. и медиите, и полицията, и близките, и съседите.

„Разкриването на самоличността и публикуването на снимки на деца – жертви на насилие има няколко ужасяващи последствия:

• Грубо нарушава достойнството на детето, като публично го белязва и променя начина, по който хората го възприемат – „убитото дете“, „изнасиленото дете“ и т.н.
• Усилва многократно трагедията на семейството. Към болката на близките се добавя публичен натиск, който увеличава скръбта им.
• Нанася сериозни психологически травми на други замесени деца – как ли са се почувствали двете по-малки братчета на убитото дете, ако са видели тялото му в локва кръв? Как ли това ще се отрази на съучениците му?“

в допълнение отказвам децата ми да попадат на подобна информация – снимки по вестниците, видео в новините. вчера едно дете на 7 пищеше панически в басейна при всяко мяркане на решетка под водата и майката се оправдаваше „много му повлияха онези новини …“. категорично смятам, че децата (под определена възраст) не бива да гледат новини по телевизията. кадри, в които се показва кръв следва да се дават след 10. отговорността не е нито само на медиите, нито само на родителите. отговорността е на всички.

писах още: колко не са хора хората в медиите и в какво сме превърнали децата си

Follow

тези дни ми зададоха в интервю тенденциозен въпрос, който даже се учудих да чуя, беше много модерен преди 4-5 години – прави ли ни Интернет по-самотни? не ставаме ли със социалните мрежи още по-затворени?

хей, нека сме наясно. самотата е нещо, което ако го има го има преди човек да седне пред компютъра, преди да отвори фб. човек може да е самотен и без да ползва компютър, а като си седи пред телевизора, пред чашата с ракия или където там, пак да си е супер сам. може да е сред тълпа от хора и да е самотен. може да е на изоставен остров и да не е сам. Интернет не е виновен за самотата.

Follow