самотата не е от мрежата

тези дни ми зададоха в интервю тенденциозен въпрос, който даже се учудих да чуя, беше много модерен преди 4-5 години – прави ли ни Интернет по-самотни? не ставаме ли със социалните мрежи още по-затворени?

хей, нека сме наясно. самотата е нещо, което ако го има го има преди човек да седне пред компютъра, преди да отвори фб. човек може да е самотен и без да ползва компютър, а като си седи пред телевизора, пред чашата с ракия или където там, пак да си е супер сам. може да е сред тълпа от хора и да е самотен. може да е на изоставен остров и да не е сам. Интернет не е виновен за самотата.

4 thoughts on “самотата не е от мрежата

  1. Преди няколко дни в блога си „Шест пиксела на разделението“ Мич Джоуъл написа, че Интернет не е зло! (на английски).

    Инак е тъжно, но факт, че има много хора, които туитят усилено и пишат във Facebook, докато са на кафе/бира/друго с приятели, познати, колеги.

  2. Преди два дни гледах много готин филм по темата, Paper man – Sundance festival
    Да си самотен като тинейджър е правило
    Ако се самотен и след това, примерно, живееш с измисления си приятел, кофти
    Но, свят широк
    В някои дестинации, интернет е още привилегия на лате елита

  3. Не е виновен. Просто създава една отлична илюзия за не-самота. И за младите е твърде лесно да повярват изцяло в нея. Бързо, лесно и безплаатно. Психологическата пристрастеност към интернет и компютърните игри вече е доказан медицински факт. Но, проблемът винаги е в „предкомпютърното устройство“, разбира се. А да се съпротивляваме на технологичната ера е просто немислимо. По-добре да поставяме точните „диагнози“ и да посочваме правилните методи и средства за „лечение“. За мен лично те се състоят в замяна на виртуалната бира с реална, замяна на няколко стотин виртуални „приятели“ с няколко истински реални такива, завръщане към тръпката на традиционния, бавен, срамежлив и прекрасен флирт, за сметка на съмнителните бързи онлайн запознанства, освобождаване на повече време за очите в съзерцаване на природата, вместо пикселите върху екрана, освобождаване на повече време за спорт, движение и чист въздух. Социализация, но на живо – с посещение на места, събития и хора, които имат нещо общо с теб. По-малко, но по-качествени мероприятия, водещи до по-трайни и смислени запознанства в бизнеса или свободното време. Повече свободно време, като цяло. Въобще, дауншифтинг от всякъде. Това е най-прекрасното ми лято от години насам, заради дауншифтинга. Но съм публикувал само 3 статии в блога, две от тях – линкове 🙂 Обаче си струваше. Всичко останало си струваше. Струва си да стигнеш до осъзнаването, че в един момент ставаш роб на създадената от теб самия онлайн идентичност. Няма как да разбереш това, ако вече не си го постигнал, ако не си минал от там, така че – пристрастявайте се на воля и борете самотата онлайн. Но помнете, че Буда е бил принц, преди да стане отшелник.
    Въобще, мисля, че един имейл акаунт и един мобилен телефон са напълно достатъчни, за да функционираш нормално в съвременното общество. Мисля, че „задължението“ да поддържаш десетки акаунти на десетки услуги, само защото ги има, е нещото, което ни ограбва от всички описани по-горе прекрасни начини да се живее на тази земя. Да се живее офлайн. И всеки от тях има повече общо с не-самотата, отколкото с фб. Да речем..

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *