заглавието трябваше да е важната роля на учителите по литература, но всъщност пишейки го осъзнах, че „по литература“ е излишно. учителите и всичко, което те правят (или не) за нашите деца (за нас) е от изключително значение.
писателят и театрален режисьор Петър Денчев и аз си говорихме днес за ролята на учителите по литература за вкуса на читателя. за страха на читателя да погледне критично, да пита, да преживее. много хора гледат на книгите през призмата на въпроса „какво чувства лирическият герой?“ или „какво иска да каже автора с това?“ – абсурдните въпроси, инфантилизиращи всяко произведение, както и всеки читател. цели поколения са/сме израстнали с тези въпроси. та притеснението, което си споделихме с Петър е, че все още има много учители по български език и литература, които са в този ритъм на 60-те.
от учителите идват не само знанията на децата ни, но и тяхното самочувствие на пълноценни хора, тяхното не сломено, а подхранено любопитство, тяхната жажда за новост.
искрено се надявам.
Follow