Тази книга чака отдавна на нощното ми шкафче.

От Цвета Делчева четох „Реконструкция“, преди години (тогава правих и интервю, в Кафене е публикувано). Знаех, че ще прочета нещо още по-хубаво, и не се излъгах.

„Цяло тяло“ е роман, който поглежда към човешката съдба от перспективата на различните връзки. В трагичен пътен инцидент загива жена. Историята й виждаме през очите на жена-очевидец, на шофьор на автомобил в насрещното, на братовчеда, чичо й, актьор, братовчедка, приятелка от детството, по-голямата й сестра, зет, барман, асистент-режисьор на кастинга, съпруга, журналиста, племенничка, племенник, разследващ полицай, прокурор. Животът, разказан от толкова много ъгли, а всъщност един. Цял.

„Хората с въображение страдат повече.“

„Всеки от нас е и този, който би могъл да бъде.“

Романът се чете бързо. Не е лесен, но е хубав и мъдър. Поздравления за авторката!

Follow

Странично осветление. Юрий Рахнев – художник корица Люба Халева

За дебютната книга на Юрий Рахнев Странично осветление разбрах от публикация във фб на Иван Димитров и веднага бях заинтригувана. Грабна ме и корицата на Люба Халева. Любопитството ме загложди. Веднага си купих книгата от любимата Книжарница зад ъгъла и я захванах.

Уау. На един дъх. Животът като черна дупка с „хищна паст, безмилостно поглъщаща светлина и време“. Между две вдишвания. С цялата меланхолия, усещане за безвремие, неудачност, странност, плахост, обсесия, неудовлетвореност, удовлетвореност, лигаво, цинично, бутафорно, странично осветление, претенция, висока литература, жестове, шльокавица, на ъгъла на Вазов и Раковска, Ливърпул, Прага, потиснат, забравен. „Свръхпесенна скорост“.

„винаги се поражда една такава нерегламентирана непочтеност, когато те помолят разни авторитети за нещо и ти клекнеш веднага, без да мислиш за последствията.“

„И сега нямам представа, честно казано, как човек прихваща това провинциално мъжкарство, но съм наясно с него, надушвам го още от първите му насичания в изреченията, знам как цялата му безцеремонност се промъква през първите бодряшки здрависвания, първите проучвателни погледи, опрените лакти на бюрото, въртене на глава наляво и надясно, все едно се търси доказателство отвън за значимостта на цялата тази нелепа мъжкарска демонстрация.“

„Мечтая си за няколко секунди най-обикновена, истинска смъртна тишина.“

Силно препоръчвам. Бисер в съвременната ни литература.

Follow

Река в лабиринта, Мирослав Пенков

Наскоро излезе новият роман на Мирослав Пенков – Река в лабиринта и като фен на автора – зечетох го и бързичко го завърших.

Две основни сюжетни линии, силно преплетени, неотделими. Няколко главни героя, чиито съдби вълнуват, с противоречието си, с промените, с желанието все пак да останат човеци, дори в безчовечна среда. Ами, носим си още соц-а, ама в гадния му пласт, от който отърсването е трудно, а сливането му с мутренското време – лесно. Америка също е демитологизирана. Дунав е дом, макар и криещ зловещи тайни. Границите са размити, хората – оцеляват, момичетата се обезличават и продават, лошото сякаш лесно е заляло целия лабиринт, но, макар и трудно, накрая доброто побеждава.

Криминале, сериозен роман, динамичен за четене. Препоръчвам.

Прекрасна корица е изработил отново любимият Дамян Дамянов!

Романът ми го подари Светлето, благодаря за добрия избор!

Писах и за първата книга на Мирослав Пенков – На изток от запада, която много харесвам, често препоръчвам и хваля. Преди много години взех и интервю от Мирослав за Kafene.bg, още е онлайн и слагам линк (нищо, че излиза с друг автор интервюто).

Follow

Ехааа много ме грабна и впечатли романа Вулкан на Елена Алексиева.

Както и при другите романи на Елена Алексиева – философски, многопластов, изключително динамичен, но и забавен, комичен, искрен. Всяка глава от 18-те може да си е отделен разказ, има своите персонажи, свой стил и свой свят. И все пак заедно работят в едно и оформят драматичен, комичен, тъжен и доста реалистичен сюжет, който препуска, сякаш в различни орбити около Вулкан, който и съществува и не.

Много ме докоснаха и възрастният художник Клаус и неговата гледачка Магда, и пънкаря Сатан Пидропски и Афродита, Милена, мафиотите, които получиха толкова интересно развитие, журналистката, пазача, лудницата, пънк поезията, ученият в търсене на несъществуващото, Церовски. Плътни, земни, убедителни, самотни, уверено-неуверени, в динамика, в отстояване, в сблъсък, в живот. Майсторски преплетени.

Романът е едновременно фикция, но и хирургичен разрез на обществото ни с всички културни наслагвания от нееднозначната история на последните десетилетия в България.

„… бързо стигна до тънкото прозрение, че свободата не е нещо, за което ти плащат, а по-скоро ти плащаш за него. Само че не беше чак толкова забогатяла. Имаше си други, по-насъщни материални потребности.“

„Всички лъжат. Как после да оправяш света, когато той стои насреща ти и те лъже?“

„Пуснем ли тръбопровода българският селянин ще стане като руският олигарх – ще иска да се разхожда по света, да си купува острови, самолети, футболни клубове и прочее глезотии. И като може човекът – а той ще може! – що да не си купува? Стига с тия национални комплекси! Така и Европа ще дръпне покрай нас.“

Ох, великолепно го е написала, описала, хванала, компресирала и разказала човешки Елена Алексиева. Наистина Браво! И ви каня да го прочетете този роман – идеален е за уикенд четиво, за почивката, на плажа или в планината, в някое сгушено селце или в метрото на път за работа.

Люба Халева – корица – гледа те този Вулкан и не те оставя 🙂
Борис Минков – редактор. Браво и на целия екип на Жанет 45.

За друга книга на Елена Алексиева писах, и май съм я чела на същото място като тази – Свети Вълк.

Follow

Празнично семейство

Признавам си, че не съм чела преди нищо от Йордан Славейков, но две референции направиха така, че да посегна към тази книга – редактори са Марин Бодаков и Зорница Христова, от една страна и от друга – чудната корица. Ето така се оказах с „Празнично семейство“ в ръка.

Изненадах се от разказите, които четох последователно, в умерено темпо и с голяма наслада. Завършвах единия, взимах глътка въздух и бързах за следващия.

Интимни, честни, понякога ме отвеждаха в лабиринт от мисли и чувства, понякога просто ме караха с лекота и усмивка да си припомням мигове на влюбеност от моя живот.

Любовта има много измерения. Тя е постоянно търсене – на другия и на себе си. Понякога другият го няма – по един или друг начин. А понякога, когато е съкровена любовта, другия и аз се сливат.

Много хубави са разказите на Йордан Славейков. Изтичах и си взех и романа му „Последна стъпка“ и нямам търпение да го прочета. Ще пиша след това.

Благодаря

Follow

Триада, Станчо Пенчев

Много харесвам написаното от Станчо Пенчев. Сборникът разкази Триада ми препоръча Марти от ЕРГО. И днес, след като го изчетох мога твърдо да ви препоръчам сборника и на вас.

Разказите са кратки, но силно въздействащи и дълбоки. Колкото български, толкова и общочовешки. Земни и много философски, по лек и ненатрапчив начин.

„в зорара на живота си човек няма желания. В заника на живота си човек също няма желания. И детето, и старецът знаят, че да искаш, означава да губиш.“

„кротък човек, милостив … Рядко са такива … какъвто се родиш, такъв да си идеш…“

„Важното е да е честен с честните. … Ако човек е винаги справедлив, лошите се възползват от него … ако не е – добрите страдат.“

„Човек щом почне да проумява живота, се усеща първо предаден от това, дето го владее, съдба ли е, сила ли е … все му се струва, че на другите повече е дадено … После прозира, че нищо важно не е правил ей така, от чисто сърце … себе си е щадил, а другите товарил, тогава му става едно тежко, чоглаво, ама е късно …“

„Каквото и да си приказваме – нещо все ще ни се излпъзва. Младостта е безпощадна, старостта – отчаяна.“

Както Дени казва „Станчо Пенчев е съвременния Йовков“ и наистина жалко, че малко хора знаят за творбите му. Каня ви да прочетете разказите в Триада.

На Станчо Пенчев е и романът Късна жена, една от най-силните за мен истории за соц-а у нас. Силно препоръчвам и Късна жена.

Follow

Признавам си, не бях чувала за Красимир Димовски. Когато Дари ми подари тази книга и страстно ми сподели впечатленията си – захванах я веднага.

Момичето, което предсказваше миналото е сборник с разкази, които са писани дълго, събирани, скътани, като съкровище, което едновременно искаш да споделиш с целия свят, едновременно е крехко и ранимо. Като детството, в което ни връщат тези разкази. Като миналото, което ни топли, помага в трудното, разплаква лесно, усмихва мило.

13 невръстни разказа.

Четох разказите един по един, с все по-голямо любопитство към всеки следващ. Четох ги по празниците и сякаш тези истории направиха тези празници още по-уютни и ценни.

Корицата е приказна.

Силно ви препоръчвам това нежно изживяване с разказите на Красимир Димовски.

Дари, благодаря ти за този подарък – за книгата и за откритието!

Follow

Това е Троя в моята любима Книжарницата зад ъгъла – мястото, на което намирам повечето книги, които купувам и чета 🙂

Хващам се, че често познати ме питат за книги от български автори, които да им препоръчам. Из читателските групи виждам също този въпрос не рядко. Поне половината от четящите ми приятели май и те не са посягали много много към съвременна българска литература. А за мен е доста любопитно да откривам новите творби на любими съвременни автори. И тук ще опитам да събера на едно място книги на родни творци, които препоръчвам. Давам си сметка, че списъкът не покрива съвсем всичко от прочетеното, някои вероятно съм забравила без да искам, други може и да не съм чела, така че да не се сърди някой. Не са пласирани по никакъв начин – изброени са. Детските ще изнеса отделно в пост скоро.

Исторически – за соц-а

Това е период, който доста живо ме вълнува. И вероятно тук списъкът би бил дълъг, но извеждам няколко ключови (за мен) романа:

• Късна жена на Станчо Пенчев е сред много любимите ми романи за този период, много силно ме докосна
• Глиненият цар на Добромир Байчев е също сред важните за мен романи, празказващи епохата на соц-а и лагерите
• Сестри Палавееви на Алек Попов
• Остайница на Рене Карабаш е мнооого дълбока вода, много любим ми е, смел, интимен, оставящ следа
• Поразените на Теодора Димова е болезнен разказ за безчинствата при идването на социализма в България
• Зелените очи на вятъра на Здравка Евтимова
• Кротките на Ангел Игов също е в топ личната ми класация за романи за соц-а
• Урания на Блага Димитрова е романтичен и красив роман
• Мавзолей на Ружа Лазарова – често споменавам за този роман, силно ме впечатли

• Анна и Aлената глутница. Мила Искренова
• Аз живях социализма. Георги Господинов
• Соц гурме. Албена Шкодрова
• Задочни репортажи за България. Георги Марков
• Майките. Теодора Димова

• Романи за 90-те и до днес
• Превъртане на Петър Денчев – колкото тривиална действителност да описва, толкова и по интересен начин, чудат и шамарест, на много нива, силно актуален днес, излезе 2021-ва година и сякаш Петър я е предвидил в романа си, от същия автор препоръчвам и Малкият бог на земетръса
• Граница на Капка Касабова – всичките й книги са чудни, но този специално, документален разказ влиза мноооого дълбоко и силно препоръчвам
• Черна кутия – ниско прелитащи кучета на Алек Попов – много силен разказ за емиграцията и връзката с България на хората, които решават да заминат през 90-те
• Стъклената река на Емил Андреев е приключенско-мистична история за северозападна България и тайните, които тези земи пазят, от същия автор и Проклятието на жабата
• Виенски апартамент на Радостина Ангелова е роман за любовта, човешките взаимоотношения, от същата авторка силно препоръчвам и Имаго.
• Егон и Тишината на Емануил Видински
• Свети Вълк на Елена Алексиева
• Апарат на Васил Георгиев
• Господ слиза в Атина на Александър Секулов, за любителите на ювелирни текстове – и всички други книги на автора
• Ангелски езици на Димитър Динев
• Хотелът на спомените на Златко Ангелов
• Свети Никола и Залива на подковата на Екатерина Костова
• Добавено лято на Евгени Черепов

Романи за днес и бъдещето

• Времеубежище – най-новият роман на Георги Господинов – всички са чували името на Георги Господинов, може би сте си купили Физика на тъгата – изключително хубаво четиво, което прославя автора си и ппоставя България достойно на европейската и световна литературна сцена, но каня и да ги прочетете – поне тези два романа на Господинов, а след това и другите му – четат се бавно, от тях боли, но са необходима глътка въздух в днешния ден, времеубежище са
• Крайни мерки на Любомир Николов – изненадващ, различен, актуален
• Яна Шарана 2.0 на Ваня Кирицова – ако се лутате из корпоративния свят, трудно ви е и искате да дишате – този роман е за вас, забавно сериозен
• Мисия Туран, новият от 2021 роман на Алек Попов – също забавен, по неговия си омаен начин, както и доста актуален, покрай изборите ни и случващото се тук и сега в България, но ако не сте чели от този автор нищо, препоръчвам да започнете с Черна кутия – ниско прелитащи кучета (има ново издание с друга корица), но много харесвам и дори често цитирам едноименния разказ – Телесни плевели
• Опашката, новият роман на Захари Карабашлиев – също право в 10-ката, сюрреалистичен, но и брутално реалистичен, но ако не сте чели още този автор препоръчвам да започнете с 18% сиво
• Мир вам на Емилия Дворянова е магичен, много ме отнесе този роман

Исторически за Освобождението на България

• Възвишение на Милен Русков, а от същия автор за една епоха по-късно – Чамкория
• Грехът на Малтица на Лиляна Михайлова
• Калуня Каля на Георги Божинов

От целия преглед из блога виждам за колко важни книги още не съм писала, но обещавам, че ще опитам да наваксам 🙂

Писах още за: Пет съвременни български писателки, чиито книги си заслужава да имате

Follow