три български романа, подходящи за четене по време на протест #ДАНСwithme

IMG_4493

присещам се за три романа, които е доста подходящо да прочетеш тези дни, по време и около протеста, писани съвсем наскоро, много актуални

Господ слиза в Атина на Александър Секулов. Сашо беше на протеста и както каза „аз това съм го писал точно преди година“. нищо, че действието се развива в Атина, спокойно може да е в София. чете се бързо. зареджа.

Апарат на Васил Георгиев. в Апарат, роман, който излезе месеци преди изборите, Васко предвижда с голяма точност колко души ще гласуват за Зелените. октоподът е обхванал всичко, точно както в България днес. котката се казва Тодор Живков и въпреки опитите за усмивка поводите за размисъл са доста повече.

Възвишение на Милен Русков. освен, че е същинско бижу за родната литература в последните десетилетия Възвишение е роман, който ни показва къде сме днес. дано протестите не продължат дълго, но книгата изисква време. дай й го.

“Мале, къде съм ся аз озовал! Сред Млекоподающи животни человек да бъда. Туй не е лесно!”

“Нашите хора често са такива, като тия деца, чак малко да ти дожалей. Все уплашени едни таквиз, сърдцето им ся свило като птиче зимъска, чакат някой да ги приласкай, с добра дума да ги повика, и чак тогаз им ся душа разтваря. Ала не е такъв светът! Не та хич биля приласкава, ами та с строгий си поглед затиска …”

“Ти ако искаш братство и съгласие, често не можеш стъпка напред направи. Ако искаш напредък, ще трябва често с тояга в ръка да действуваш, и да знайш, че ще има много недоволни. Защо те прочия не щат напредък. Те искат да си карат как си знаят. И ти ако искаш напредък, ще трябва здрвата да ги разтърсиш, а те за туй ще та мразят от дън душа. Но, няма как, тъй става.”

#ДАНСwithme

голямото четене на блогърите започна!

няма да коментирам другото „4етене“ (вече писах за него тук още в началото му и си казах мнението), но ми харесва инициативата на Eneya и се включвам без покана

ще изброя някои книги, които харесвам и са оказали силно въздействие върху мен (предполагам най-вече в по-младежките ми години, тези всичките или почти всичките са четени около 20-те),  без да ги подреждам по степен или важност и като си оставям вратичка да допълня когато се присетя за още някоя

Портретът на Дориан Грей на Оскар Уайлд и всичко от Оскар Уайлд

Майсторът и Маргарита на Булгаков и всичко на Булгаков

Любов по време на холера на Маркес и всичко на Маркес

Quo Vadis на Сенкевич

Махалото на Фуко на Умберто Еко и всичко от него

много харесвам и съм чела по няколко неща от Кафка, Камю, Хемингуей, Стайнбек, Фокнър, Капоти, Селинджър, Рей Бредбъри, Пастернак, Моъм, Мураками, Орхан Памук, Набоков, Кундера и изпускам сигурно още

не знам кой е най-великият или най-любимият роман, мисля, че има нещо не добре поставено още в самото питане, а освен това защо трябва да имаме любим роман, какво значи любим роман – онзи, с който сме изкарали 6 в 8-ми клас или който препрочитаме честичко, или от който сме извадили най-много цитати в тетрадката …, значи ли това, че имам любим роман, че съм учена, начетена, че обичам да чета или съм по-различна от останалите и ако не съм и нямам любим роман и не чета книги дали бих се трогнала ако разбера, че еди кой си роман е любим на теб или на хората по принцип?

любопитна съм за любимите книги / автори на Илла, на Дачи (после и за поезия ще питам и знам, че там ни съвпадат донякъде вкусовете), на Юнуз и който още поиска да се чувства поканен или е прилъстен от темата