Емил Коен е сред активните хора в ДЕОС. Познаваме се още от Протестите. С лежерна усмивка, професионализъм и хъс, либерал, страстен радетел за спазване на човешки права, понастоящем журналист в Маргиналия. Говорим си.

Какво те доведе в ДЕОС?
Преди година и два месеца станах член на ДЕОС. Реших да се присъединя към политическа партия с идеи, които ми харесват, защото осъзнах, че гражданският активизъм, практикуван след 14 юни 2013 г. не е достатъчен. Само с шумни и ефектни протестни акции не може да се разгради системата на преплетени икономически и политически интереси, които по напълно непрозрачен за обществеността начин де факто управляват България. Гражданските протести са важни, но е необходимо да има и политически играч, който да отстоява исканията на протестиращите граждани за разграждане на модела „КОЙ“. Необходимо е участие във властта, необходимо е да се работи за спечелване на позиция, при която от ДЕОС да зависи много във функционирането на държавата. Без участие във властта идеалите на гражданските протести от лятото на 2013 г. не могат да бъдат постигнати. И най-после, в ДЕОС ме привлече това, че партията е новият либерален проект на България. Страната остро се нуждае от силна либерална партия, изповядваща идеите на свободата, ограничената държава и правата на човека. Едно от нещастията на българския преход е упадъкът на либералното крило в българската политика. Ние истинска либерална партия нямаме, имаме лоши имитации. ДЕОС е призван да възроди либерализма в българския политически и обществен живот.

Би ли имало ДЕОС без протестите и каква бе ролята им за България като цяло, според теб?
Не, ДЕОС е дете на протеста, последица от осъзнаването, че само граждански протест не е достатъчен. Протестите са много важни. Те установяват, така да се каже, вето власт, те имат силата да спрат лоши политически решения. Но след успокояването на протеста е необходим политически продължител и изразител на идеите на гражданите. Това се опитва да прави ДЕОС, според мен.

Какви хора има в ДЕОС и кого още каниш?
Аз съм очарован от хората от ядрото на ДЕОС, с които се сближих през тази година след присъединяването ми. Това са хората, от които страната се нуждае – практични идеалисти, хора, отдаващи се на идеята за промяна чрез партиен проект напълно безкористно, защото, както е известно, почти всички от т.нар. ядро на партията имат съвсем прилични доходи и не се нуждаят от влизане в политиката, за да си напълнят джобовете. Това, което е нужно сега е да привлечем към партията още много хора и най-вече от средите на т.нар. „средна класа“, т.е. предприемачи, квалифицирани експерти, хора със свободни професии и учени. Остро се нуждаем от това да се влеят в ДЕОС колкото се може повече млади хора. Сега това е, ако мога така да се изразя, партията на 40 годишните, на хората, успели вече да постигнат много неща в живота и точно поради това обезпокоени от състоянието на страната. Но партията трябва да стане, според мен, ако иска да има устойчиво бъдеще и нарастващо влияние, партия на 30 годишните.

За каква България мечтаеш?
Мечтая за истински демократична, либерално демократична България, в която изразът „власт на закона“ не е само словесна украса в речите на някои политици, а жива реалност. Мечтая за просперираща държава със заможни граждани, но това не може да стане, докато не се реализира наистина властта на закона.

Какво казваш на скептиците?
Скептицизмът е път към консервиране на статуквото. Който иска промяна, се хваща за работа и знае, че пътят е много дълъг и че е пълен не само с успехи, но и с провали. Който го мързи, който е пасивен, обикновено е скептик. „А това няма да стане“ е често срещан по нашите ширини израз. На него следва да отговаряме с „Който иска, прави, който не иска търси оправдания“.

Още ДЕОС хора: Борил, Таня, Емо, Иван, Галя, Арян, Дарин, Катина, Боян

Боян Павлов е познат вероятно на повечето хора като превъзходен готвач от ТВ шоу, но за мен е усмихнат, делови, позитивен, деен човек, който е част от ДЕОС. Бъбрим си тук с него:

Чувстваш ли се като звезда?
В България намирам думата “звезда” за преекспонирана. Кое ме дефинира, като такава? Това, че съм готвил няколко пъти по телевизията? Не, ако това дефинира значението, не се чувствам, като звезда. Чувствам се звезда за много други мои постижения, гръмки и понякога не толкова, като например, за това, че всяка сутрин казвам “Обичам те” на моята прекрасна Надя или за това че осиновихме с нея едно малко и сладко кученце, спасихме го от сигурна смърт и му дадохме втори шанс за живот. Това са нещата, които ме дефинират и ме карат да се чувствам звезда!

Какво от бизнеса може да се привнесе в политиката?
Харесвам правенето на бизнес, защото то е базирано на комуникация, взимане на решения и цифри! Комуникацията не всеки я умее, защото тя от своя страна е много строго сегментирана на вербална, невербална, агресивна, консенсусна и др. факт, който мнозинството от хора не осъзнават. В нея може да се инжектира доза его, капка емоция, щипка ехидност и както в готвенето ще получите ястие с различен вкус. Майсторството тук е да премериш правилно подправките според аудиторията. Взимането на решения е критично във всеки един бизнес. Имам една теория и тя гласи че и най-грешното решение е по-добро от невзетото такова. А последната съставка на бизнеса са цифрите. Героят на Дензъл Уошингтън във филма Мъж Под Прицел (Man on Fire) казва, цитирам: “Куршумът никога не лъже” (А bullet never lies). Toва е вярно за цифрите. Те никога не лъжат. Точна наука!

В политиката трабва (всички) да се научим да слушаме и същевременно да чуваме. Много хора слушат, но не чуват!

В политиката трябва да се научим да взимаме решения, да заставаме зад тях, да ги отстояваме! И най-важното – да си признаваме, когато те са били грешни!

В политиката трябва да се научим да боравим с цифри правилно, а не да се случва така, че в Q1 на фискалната година да имаме бюджет със сериозни дефицити. Имплементация на сериозен финансов форкастинг, екстраполация и контролинг са спешно нужни.

Трите гореупоменати са фундамента на един стабилен бизнес, а според мен и на една стабилна държава.

Защо ДЕОС – какво казваш на хората, които те гледат учудено?
На първо място – заради усмивките! Усмивката притежава много силна енергия, която, досущ, като водата, си проправя път, бавно, но сигурно! На второ място – либерални възгледи – трудно е в дълбоко обременена България да се споделят такива! Трето, но не последно място – желанието за истинска промяна! През последните 25 години има страшно много полемика в политиката, в която винаги се изтъкват слогани, които завършват с, цитирам: “…за България”; “…за развитие на България”; “…за по-добра България”. Е, хайде де!

В политиката се дават интересни предизборни обещания с идея, че след 2, 3 или 5 години те няма да имат валидност, ще бъдат забравени или този, който ги е дал няма да е отговорен относно това, което е обещал.

Може ли да се случи промяна в България?
Тук ще си позволя да насоча вниманието към една песен на Майкъл Джексън – Мъжът (човекът) в огледалото (Michael Jackson – Man in the Mirror). Изслушайте я, изгледайте видеото към нея. Промяната трябва да сме ние! За последните 25 години виждам едни и същи лица, с едни и същи разбирания и една и съща политика. Те обаче очевадно не са слушали песента на краля на попа! Е, аз предлагам да им я изпеем! Призовавам всички млади хора да им я изпеем и да им покажем как се прави! Винаги съм казвал, че мога да сформирам много по-успешен кабинет от всички от 90та година до момента само с една шепа колеги, студенти и преподаватели от СУ Климент Охридски, Катедра “Политология”.

Имаш ли си любими места в София и кои са те?
Обичам много природата и се чувствам истински щастлив разхождайки се в Южен Парк, изкачвайки Витоша и наслаждавайки се на Боянски Водопад!

Какво пожелаваш на София?
Пожелавам и силно управление с нов, либерален модел на мислене! Пожелавам електронна София на гражданите! София, в която ще може да си поръчате регистрация на автомобил онлайн и да я получите с куриер; София, в която може да си подновите личната карта онлайн и да я получите с куриер; София, в която може да регистрирате фирма за 20 минути онлайн и други такива интересни неща, на които се наслаждават жителите на много други градове по света, а на нас ни се струват просто, като едно недостижима мечта. А, на себе си, като Софиянец си пожелавам – София за хората! Ти избираш!

Кого каниш в ДЕОС?
Отправям своята покана към всички усмихнати и позитивни хора, най-вече млади такива! Всички, които вярвят, че за да се случи каквато и да е промяна, тя трябва да се случи първо вътре в нас!

Още ДЕОС хора: Борил, Таня, Емо, Иван, Галя, Арян, Дарин, Катина

вълнувах се много. като малко дете на голям празник. дойдоха толкова много хора днес в парка, толкова много приятели! познати и непознати. с децата си. с кучетата. с още приятели.

времето беше намръщено, но ние бяхме много усмихнати. беше емоционално. беше леко хаотично. беше много ДЕОСко.

дойде едно момиче, пътувало от Брюксел специално за учредяването на ДЕОС. дойдоха хора от Хасково, Велико Търново, други краища на България.

бяхме в парка. партиите обикновено се учредяват в зала. с наем, ток, книжки и строго гласуване. ние избрахме, както във всичко до тук, а надявам се и в бъдеще – да сме различни. паркът ни беше идеалното решение. лятната естрада – великолепна.

гласувахме предварително онлайн членовете на Управителния съвет и на Надзорния съвет. единствените структури, които законът изисква да има всяка партия. в ДЕОС взимаме решения социократично. ще рече – за да се вземе едно решение следва никой да не е против. това се постига чрез говорене, разговори, спорове, убеждаване, комуникация. затова и хората в УС ще имат по-скоро формални функции. всички решения ще се взимат от всички ни, чрез онлайн платформа за гласуване.

мда, мнозина очакваха че аз ще съм в УС или в НС или ще имам някаква „ръководна роля“. е, в ДЕОС всички сме равни. затова и съм извън НС и извън УС. ще работя активно за идеята, както и до сега. вървим напред. заедно и само заедно ще успеем да променим посоката.

при Надзорния съвет е една идея по-различно. тези хора не са членове на ДЕОС, но имат задачата да ни дават знак, когато сме кривнали от набелязания път или сме се вторачили прекалено дълго в нещо незначително, например. любопитен детайл е, че преди днес бяхме решили, че НС ще се състои от 5 души, но днес бе предложен нов член, в допълнение друг се самопредложи и напълно по ДЕОСки решихме, че НС ще е съставен от 7 души и така 🙂 (вероятно няма друга подобна случка в която и да е партийна история).

ДЕОС не сме нито леви, нито десни. ДЕОС сме либерален проект, роден от протеста. намерихме се на площада, след месеци наред по жълтите павета. мислим, че свободата е върховно благо за всеки. свободата е над демокрацията. че всички хора са равни. че инициативата и предприемачеството следва да се насърчават. че държавата трябва да се меси по-малко на всяко ниво.

за ДЕОС основните приоритети за реална промяна са три: образование, правоприлагане, устойчиво развитие на бизнеса. вярваме в електронното гласуване. вярваме в пряката демокрация. вярваме в спазването на законите. вярваме в равенството в брака. вярваме, че сме нещо ново, което дава надежда.

не обещаваме спасение в 800 дни. не раздаваме кебапчета. нямаме лидер. не сме ГМО проект, финансиран и управляван задкулисно. не сме кьорфишек нито пирамида.

вярваме в промяната. и в това, че заедно можем повече.

защото утре е днес.

отново да благодаря на всички приятели, които дойдоха и подкрепиха създаването ни!

подробностите са на сайта ни.

ако ДЕОС като политическа платформа е близо до теб – ела при нас!

ДЕОС в първо лице: Димо, Руми, Емо, Дарин, Гари, Иван.