Харесвам епизоците на подкаста Ratio – серията на Стоян Ставру Vox Nihili. Затова и щом мернах тази книга из стелажите с книги в библиотеката на НБУ, докато търсех друго, веднага я грабнах. И споделям с вас тук за и от нея.

Три основни презумпции:

„По-добре е да знаеш, отколкото да не знаеш“

„Действай, за да разбереш“

„Дай, за да получиш“

„Знанието не е предмет, който се дава, предава и взема. Знанието е състояние, което се постига. То не може да бъде нищо друго, освен лична отговорност на всеки един от нас.“

„Вярвам, че най-силното по своята интензивност удовлетворение е пряко свързано със съучастието ни в щастието на другите.“

„Когато си намерил това, което търсиш – изживей го, сподели го, радвай му се, поеми отговорността за него, отстоявай го.“

Още презумпции:

базисни

„Картата не е територия.“

„Всичко в света съществува като система.“

оперативни

„Светът е дружелюбен.“

„Не можем да не общуваме.“

„Смисълът на общуването е в реакцията, която предизвиква.“

Още интересни концепции, които си записвам, за да си имам:

„незнанието е ресурс“

„саможертвата на изтритото“

„дали светът, в който могат да ни намерят, е светът, в който ни търсят другите?“

И още малко за „Всичко в света съществува като система“:

• Системата се управлява от най-гъвкавия елемент в нея,
• Всеки проблем има решение,
• Пречките не се премахват, а се интегрират.
• Няма безполезен опит.

„Въздействието върху част от системата се отразява върху цялата система.“

В допълнение на лаконичния, забавен и с това доста четим стил на автора, книгата е богато илюстрирана със симпатични карикатури, голяма част от които вероятно са авторски (не намерих указване по темата).

Много ми хареса как Стоян си е надписал дарението за университетската библиотека. И като цяло, че е дарил книгата. И че книгата изглеждаше четена. И препоръчвам да я прегледате и вие – лека и забавна, смислена и усмихната.

Светла, както я познавам аз, е фея от най-чист вид – омайна, лека, усмихната, действена, променяща, правеща. От хората, които ми дават вяра в човешкото.

Светлана Горанова е собственик и съосновател на образователен център  „Център по забавна математика„с авторска методика за деца от 4 до 8 годишна възраст. Това е официалната й визитка. Зад нея се „крие“ смело момиче-предприемач, учила далеч, завърнала се, обичаща математиката, искаща да работи с математика и с деца, иноватор и създател, вече 7 години действаща.

Защото е вдъхновение, защото е пример, защото е наистина човек, поканих я да си поговорим 🙂

Разкажи как дойде идеята за Забавна Математика?
Докато бях в Германия за магистратура по математика всичките ми работни ангажименти успоредно с ученето бяха свързани с преподаване на математика– на деца, кандидат-студенти, студенти на английски и немски. Имах възможността да работя като математик към изложба по хазартни игри в двореца на Карлсруе, а моята цел бе да обяснявам на деца и възрастни вероятностите да загубят и спечелят на покер, бридж и други игри. Това беше първия ми досег до забавната страна на математиката, заобиколена от големи шарени зарове, дъската на Брет, логически задачи и много любопитни деца и родители.
Година по-късно след като се отказах от на пръв път амбициозната задача да работя в бизнес консултанството, реших, че това, с което ми се занимава е математика, но не каква да е, а „Забавна“. Така се зароди пламъка, а след това и всичко останало последва.

Кои бяха първите крачки?
След това „случайно“ се наложи да напиша и бизнес план, след като влиятелен човек на едно събиране на завърнали се от чужбина млади българи ме попита дали имам такъв. След това именно този бизнес план ми помогна да замина по програма Еразъм за млади предприемачи в Триесте, Италия. Прекарах 6 месеца в невероятния научен музей Immaginario Scientifico, където видях отвътре как се управлява образователна институция, повярвах си и след завръщането в България открих своя бизнес партньор и стартирахме с курсовете по забавна математика. А първата ни локация е Център за естествено раждане – така се получи и разжането на Забавна математика.

Вече 7 години по-късно къде се намира проекта?
Имаме силен вдъхновен екип, който е обхванал 5 района в София и предлага целогодишни курсове по забавна математика. За тези години създадохме уникална авторска методика за деца от 4 до 8 годишна възраст в 4 модула: Забавна аритметика, Забавна геометрия, Логига, Математика в природата и изкуствата. Успяхме да регистрираме марка Забавна математика и да завършим методиката, така че тя да може да пътува по други места и дори държави. От миналата година по нея се преподава в образователен център Проспера в Кишинев, Молдова на руски и румънски. От същата година работим и по два мащабни европейски проекта, единият от които – “Maths in Motion” е свързан с разработване на материали по танцувална математика в партньорство с 6 Европейски държави – Дания, Холандия, Финландия, Гърция, Италия, Румъния. А другият проект е свързан с Европейската нощ на учените – проект REFRESH.

Какво научи по пътя? Какво ти носи ежедневно работата по Забавна математика?
Повечето уроци са свързани с интеракцията с хората, с които работя. Научих се да управлявам живота си по-добре, така че това да влияе по-добре и на отношенията в компанията. Научих се да ставам рано, да планирам, да съм по-организирана, да гласувам доверие, да виждам кое е важното, да търся професионални съвети навън, както и това да виждам какво още имам да развия в компанията и да се стремя към по-доброто.
Ежедневно изпитвам благодарност за това, което вече е изградено и устрем към това, което искам да постигнем като екип. Вдъхновяват ме хората, с които работя. И хората, които като мен създават и взаимно можем да се подкрепяме и да си партнираме в толкова много вълшебни неща.

Къде и как човек може да научи повече и кой е поканен?
На сайта zabavnamatematika.com можете да видите какво предлагаме.
Родители на деца от 4 до 8 годишна възраст са поканени. Обичаме да казваме, че ние влюбваме децата в математиката. Откриваме техните таланти, за които родители не са и подозирали. Оттам се отваря един голям и шарен свят за децата.

Какво ти предстои?
Започнахме да работим по система за обучение за учители за да предадем своя опит.
Това ще се случва както по други населени места, така и в чужбина.
Отделно предстоят и занимания по Танци и математика съвсем скоро.
Отворени сме за партньорства с домове за сираци.

Ако някой, който иска да стартира свой собствен проект (бизнес) , чете сега, как би го насърчила? Какъв съвет би му дала?
Най-напред браво! Имате своя идея, малко хора могат да се похвалят с това! (потупване по рамото).
Мечтайте, но бъдете конкретни. И правете крачки всеки ден, не мислете твърде много.
Желая ви голям успех!

мислех си, че на 28-ми юли трудно ще съберем деца за нашия Маратон по творческо писане, но съм се лъгала – имахме най-голям брой участници. след като децата твориха с Марин Бодаков и после с Маги Благоева вчера имах радостта аз да се занимавам с тях

писахме стихове без смислени думи, което се оказа трудна задача дори и за малки деца. все пак се родиха чудни стихове като това на Цвети:

„Анур ге дат,
зингга зе кап,
Акашее че маре,
евере аб заре“

тази закачка за истории с думи без смисъл доста отвори мислите на децата. някои дори писаха превод, който също звучи чудно, като това на Дария:

„Баба Ерана соса Габана ще вари с гъби.
Крещи, врещи ядосано:
– Марайяна, веднага ела!
– Весан, кои са гостите?
– Тота, Мара, Сахаб и Исрахбаха Еа.“

а после писахме кръгли приказки. беше искрено забавно, ведро и приятно в Детски отдел на библиотеката. с това Маратонът завърши. беше доброволно начинание и мисля, че беше успешен. ще търсим начини да го продължим и да проведем подобни и в други градове на страната. защото децата са толкова креативни и с малко стимул и повече увереност в себе си са способни да развият таланта си. и трябва да вярваме в тях и да работим за тях. защото, както казва Марин Бодаков – „само те са решението!“

Валя е в 11-ти клас, а има толкова знания, богата култура, мъдрост, че почти всеки роден политик (и не само!) може да й завиди!

„Струва ми се, че част от българския ни манталитет е да обвиняваме другите за собствените си нещастия и проблеми. Дали на прицел са министър председателя, мюсюлманите, отоманското робство, Европейския съюз или ромите, сякаш никога не отчитаме собствената си отговорност.“

Валя е активна и мислеща, непримирима към нередностите и несправедливостите, но за разлика от повечето само мрънкащи хора, тя си набелязва цели и задачи и действа

„Относно това, кога осъзнах, че нетолерантността срещу ромите трябва да се обозначи като неморална и дълбоко грешна – получих покана за група „Да спрем циганизацията на България“ във фейсбук. На стената на групата видях хиляди злобни нападки, заплахи и псувни. Това, което най-много ме озадачи бяха авторите на тези коментари. Те не бяха тийнейджъри, заблудили се, че е „куул“ да мразиш и тормозиш по-слабите. Членовете на тази група бяха възрастни, завършени личности, които открито парадираха с расистките си виждания.
В този момент осъзнах, че обществото ни е дълбоко отровено от тази омраза.
Първата ми реакция бе да уведомя полицията – на страницата имаше стотици смъртни заплахи. След това започнах да звъня на телевизии и вестници, изпратих материали по темата на няколко онлайн ежедневници. Исках да предупредя хората, че тази омраза ескалира и ще завърши кърваво (което и стана в Катуница).
Следващият ми ход бе да проведа дискусии в Увекинд и още две софийски гимназии.“

„България ще стане добро място за живеене, когато на власт дойдат хора, които я обичат. Само образованите, млади и активни хора могат да революционизират една страна.“

пожелание към младите хора тук: „Анализирайте, мислете критично, прекратете си абонамента за кабелна телевизия.“

цалото интервю с Валентина Миланова – в Diploma.bg

понеже често мрънкаме в колко окаяно състояние са пътищата ни, а Ганьо по-далече от собствената си паница трудно поглежда, реших, че непременно трябва да споделя поне една снимка от любопитният арт-проект на Juliana Santacruz Herreras

това е Париж, а артистката е решила да запълва дупките на френската столица с …. бонбони! пълната колекция запълнени дупки из Париж са тук

дупките не са това, което са. дупките са най-вече в мисленето / ни

хубавото на съвременното изкуство е, че е у всеки и че бяга от стандартните изразни средства и форми. така истинското  изкуството е наистина иновативно и няма граници, или живее на границите

не мога да не спомена в този ред на мисли Иван Мудов. за своите яки арт перформънси Иван разказа на форум Промяна на Горичка

една от големите пречки за българския бизнес, е че бизнес у нас се прави отскоро (има няма 20 години) и на бизнес-хората не се гледа като на предприемачи, като на хора, на които се крепи икономиката, с уважение и с подкрепа, а като на измекяри, баровци, мошенници, мутри, зли хора, които карат другите да работят, капиталисти (в лош прочит, иначе думата в чистия си вид е позитивна), подтисници и т.н. за това не добро отношение на обществото към бизнеса голяма вина имат и политиците и политиката спрямо бизнеса и предприемачеството у нас като цяло. но това е друга тема.

ето едно любопитно видео от любимите TED – с Камерън Херолд Let“s raise kids to be entrepreneurs

Камерън не говори за България, но мисля че тук в още по-голяма степен училището подтиска, а не развива предприемачи и предприемачески дух у децата.

„вместо да им даваме риба, по-добре е да ги научим как да ловят риба, това е наше задължение и като родители и като общество“

образованието насърчава децата да стават адвокати, учени, да завършат образование, после MBA, но не и да започнат свой бизнес, да станат предприемачи

книгата, в която най-ясно се говори за предприемаческия дух е Атлас изправи рамене, на Айн Ранд, според Камерън, и тук съм много съгласна с него също

нещо, което знам, че ще се хареса на много приятели – предприемачите не са студенти, не са добри студенти, могат и въобще да не завършат. но когато си предприемач не правиш сам счетоводство, наемаш си счетоводител 🙂

знам, че ще предизвикам множество негативни реакции, но наистина не смятам за нередно децата да работят, да започнат от рано, ако искат, не по принуда, но да се пробват, без да има хиляди бюрократски спънки пред наемането на деца на работа за лятото, например. това към темата за ужаса на родителите какво да правят децата си през лятото, особено след 12-тата година. мисля дори е задължително.

не можеш да започнеш бизнес на 30, изпуснал си цели 25 години! мда … 🙂

за да направите от тях предприемачи научете децата си:
да решават проблеми
да задават въпроси
да са креативни
да водят другите
да се учат от грешките си
как да спестяват пари
да искат да печелят повече пари
как да продават
да искат помощ
да говорят пред хора
да не се предават
да намират решения

децата могат да променят света.

това е моята година на философите – през 2008-ма всевъзможни познати и приятели, учили или занимаващи се с философия наминаха насам
а днес вече присъствието им онлайн ми дава повод да спомена за тях и да линкна към различните им онлайн местенца с поздрав

с Антонина заедно следвахме философия много отдавна, но тя се занимава с музика, т.е. пише за музика и от няколко месеца движи Mono.bg – сайт за любителите на всички видове музика

с Иво от Демокрит работим по европейски проект за популяризиране на науката сред младите хора чрез Интернет

списъкът продължава с проф. Тимен Тимев, Иван, Кремена и още и още …

и стигаме до конкретните виновници за този пост:

Веско, Юнуз и Васко създадоха Онтоидеа и в първия пост на техния блог се говори за „Откритостта на философията“ и позволявам си да цитирам цял параграф:
„Очарова ме това, че този блог подпомага една от водещите идеи на екипа – философите да философстват без прикритие. Умуването да стане открито. Философската работа да се признае не просто за съпътстваща чудесните открития, а да се признае, че тя е ключова за доброто развитие на всяка разумност. Да се погледне на философстването като на самото свободно мислене. Мисленето, което намира границите си в самото себе си и в нищо друго.“

защото стартът на сайта и блога им е сега – искрено им желая успех!