Харесвам епизоците на подкаста Ratio – серията на Стоян Ставру Vox Nihili. Затова и щом мернах тази книга из стелажите с книги в библиотеката на НБУ, докато търсех друго, веднага я грабнах. И споделям с вас тук за и от нея.

Три основни презумпции:

„По-добре е да знаеш, отколкото да не знаеш“

„Действай, за да разбереш“

„Дай, за да получиш“

„Знанието не е предмет, който се дава, предава и взема. Знанието е състояние, което се постига. То не може да бъде нищо друго, освен лична отговорност на всеки един от нас.“

„Вярвам, че най-силното по своята интензивност удовлетворение е пряко свързано със съучастието ни в щастието на другите.“

„Когато си намерил това, което търсиш – изживей го, сподели го, радвай му се, поеми отговорността за него, отстоявай го.“

Още презумпции:

базисни

„Картата не е територия.“

„Всичко в света съществува като система.“

оперативни

„Светът е дружелюбен.“

„Не можем да не общуваме.“

„Смисълът на общуването е в реакцията, която предизвиква.“

Още интересни концепции, които си записвам, за да си имам:

„незнанието е ресурс“

„саможертвата на изтритото“

„дали светът, в който могат да ни намерят, е светът, в който ни търсят другите?“

И още малко за „Всичко в света съществува като система“:

• Системата се управлява от най-гъвкавия елемент в нея,
• Всеки проблем има решение,
• Пречките не се премахват, а се интегрират.
• Няма безполезен опит.

„Въздействието върху част от системата се отразява върху цялата система.“

В допълнение на лаконичния, забавен и с това доста четим стил на автора, книгата е богато илюстрирана със симпатични карикатури, голяма част от които вероятно са авторски (не намерих указване по темата).

Много ми хареса как Стоян си е надписал дарението за университетската библиотека. И като цяло, че е дарил книгата. И че книгата изглеждаше четена. И препоръчвам да я прегледате и вие – лека и забавна, смислена и усмихната.

В последните дни се вихри голям скандал във връзка с изказването на професор от НАТФИЗ във връзка с негова студентка, която спечели голяма международна награда. Неговото име ще спестя. Нейното е Мария Бакалова и наградата е Златен глобус, за първи път присъдена на български творец. Всички я определят като многообещаваща за Холивуд.

Като човек и като преподавател ме е срам от изказването на професора.

И искрено се радвам на успеха на Мария Бакалова.

Поразрових се в Залезът на Запада на Освалд Шпенглер и оставям това кратко пасажче като коментар:

„Колкото повече расте космополитската празнота и тривиалност на станалите публични и „практически“ изкуства и науки, толкова по-строго послесмъртният дух на културата ще се затвори в много тесни кръгове и там без връзка с обществеността ще развива мисли и форми, които биха могли да означават нещо само за крайно ограничен брой предпочетени люде.“

Писано около 1916-17-та година. Стр. 458-9.

 

Последна любов в Цариград – Наръчник за гадаене с приложени Таро на Милорад Павич е ексцентричен, смешен, забавен, но и много любопитен роман, който изчетох преди време и си припомних тези дни в изданието от 1998 година на Народна култура, в превод на Ася Йованович.

За хората, които не са запознати с удивителното чувство за хумор на балканските автори този роман е прекрасно въведение. А за любителите – истинска наслада! И изненади и неочаквани развръзки, и брилянтни закачки и намигвания в уж ежедневен контекст, забавни персонажи, мистика в обикновеното, за да го превърне в смешно, обрати, препратки, мъдрости от всяка страница без досада или прекалена назидателност. За бърза справка – първа глава се нарича „Ключовете на великата тайна за госпожи от двата пола.“ 🙂

„Бъдете мъдри и не вярвайте на всеки вятър.“

„От великите любови се старее бързо. От великите любови се старее по-бързо, отколкото от дълъг, тежък и нещастен живот.“

„- Коя си ти? – попита я той повторно.
– Коя съм аз ли? Наричам се Йерисена Тенецки. Но все по-малко ми е ясно коя съм и все повече се чудя сама на себе си от това, което правя и от това, което ставам. Вместо все повече, аз все по-малко познавам себе си. Превръщам се в странник в собствения си живот. И се радвам на това….“

За любопитните – видях, че има и ново издание от 2017, което въпреки неподходящата корица предполагам е добро.

Благодаря на Асен, че сподели тази книга с мен.

Писах още за Стъкленият охлюв на Милорад Павич тук. И още един важен цитат от книгата – тук.

Тази малка книжка е видяна като голяма заплаха за властта, защото малко след излизането й през 1968 година е иззета от книжарниците и унищожена. Единични бройки са останали у малцината, успели да си я купят. Днес се намират единични бройки из антиквари.

Пресовани размисли на Кунчо Грозев съдържа афоризми. Но знаем, че както хуморът и сатирата могат да хапят – никой друг не може. Издателството е „Български писател“, а редактор е самият Радой Ралин. Художник на корицата – Георги Чаушев. Радой Ралин се застъпил за Кунчо Грозев и само това го спасило от затвор.

„Когато невежеството грабне писалка, знай, че пише донoс срещу знанието.“

„В царството на глупците лудниците са построени за гениите.“

„Животът би бил много кратък ако нямаше заседания.“

„Спокойствие и „здрава храна“ – това явно го е казал някой голям шегаджия.“

„Знам, че всички хора са добри, но как да разбера кои именно са хората?!“

„Едни цял живот се подхранват с вяра.
Други цял живот се изхранват от нея …“

„Глупостта е такова явление, че с нищо не подсказва колко е опасно да се шегуваш с него.“

Публикацията е и по повод 1 февруари – ден за почит към жертвите на комунизма. Нека помним.