„България в момента има нужда от стабилност, доверие и здрав разум.

трябва да се търсят не експерти от министерствата, а топ мениджъри от бизнеса и организациите с идеална цел. Представям си министрите като високообразовани хора с чисто минало, които могат да поемат отговорност, могат да управляват процеси и хора и биха жертвали три месеца от живота си заради децата си, близките си, приятелите си и цялото общество

Важно е вече да загърбим емоциите и да върнем дебата към корена на проблема – икономиката. Хората са недоволни, защото нямат работа и доходите им са ниски. А причината е лошата среда за бизнес.

Важно е да си кажем, че автентичният бизнес в България днес е безмилостно мачкан. Той е роб на държавата – на българските политици и чиновници. Хората от почтения бизнес, които създават блага, работни места и плащат данъците, са оковани във вериги и рекетирани безскрупулно от държавата. Автентичният български бизнес е мачкан и от монополите.

Важно е предприемачите да бъдат свободни да осъществяват мечтите си, за да дърпат развитието на цялото общество – да има работа, високи доходи, пари за финансиране на образованието, сигурноста, отбраната, решаването на спорове и останалите важни публични дейности.“

великолепен, спокоен, аргументиран, смислен коментар от блога на Йордан Матеев
целият текст – тук

и още нещо в допълнение:

„Но трудностите за българите ще продължат, докато българите хленчат. Докато очакват друг да защити правата им. Докато стоят в манталитета, който мрази, завижда, мързелува.

Докато си въобразяват, че успехът е нещо, което се полага на всички поравно, а не нещо, което всеки постига с труд и лишения. Случаен успех няма. Случаен траен успех няма. Успехът е работа и отговорност. Всеки ден. Защото пилето не пада печено от небето заедно с картофките.

Всичко останало са оправдания. За които никой не е виновен.“

целият текст Докога ще се оплаквате бе, хора – тук

Follow

Има ли достатъчно младежки инициативи у нас? И как могат младите хора да бъдат провокирани да са по-активни?
Младежки инициативи винаги се намират, стига да има желание за участие. От друга страна, никакъв проблем не е младите хора сами да ги организират, какъвто е и нашият пример.

По-активни бихме могли да станем, ако успеем да прозрем простичката истина, че всяко усилие сега се отплаща стократно в бъдеще – често пъти в най-неочаквания момент.

А къде е предприемаческият дух сред младите?
Най-важното за успеха на един предприемач е да бъде активен, а не да чака на готово. Около себе си виждам доста активни млади хора, което е доста обнадеждаващо.

Йонко Йонков, Съосновател и член на Управителния съвет на МАРКЕТИНГ АКАДЕМИ КЛУБ

Честита 1 година на Marketing Academy Club!

Follow

тази седмица се изтъркули едно важно за нас с Поли Козарова събитие – излизането от печат и представянето на новата ни книга – Основи за успешния бизнес тук и сега

представянето бе в M-tel Experience Store в приятелски кръг, премина лежерно, с доста позитивизъм и пожелания за успехи на книгата, разбира се

благодарим с Поли на всички, които ни уважиха и дойдоха! благодарим на всички приятели-блогъри, които писаха за книгата и я представиха! благодарим и на всички, които ще си купят книгата и се надяваме да ги вдъхновим да започнат свой бизнес или да приложат предприемачески дух във всичко, с което се захващат!

тук съм с нашите редактори – Вики Лазова и Светла Минева

Господин Левон Хампарцумян представи книгата и сподели виждането ни, че България има нужда от предприемачески дух, а за да е успешен трябва позитивно мислене, труд и хъс

ето ни и с Жоро от Библиотеката – Рицар на книгата

на снимките липсва Поли, която по здравословни причини отсъстваше, но бе духом с нас, а този празник бе наш, общ. и само началото на още много проекти, свързани с предприемачеството!

Follow

с Поли от Маркетинг буркан веднъж пихме кафе и както си говорихме стигнахме до темата за основните инструменти за правене на бизнес днес и как често остават непознати или плашещи. от там дойде и темата за предприемачеството, а после някак съвсем естествено дойде и идеята да напишем книга. захванахме се през пролетта и ето че сме готови. и до две седмици ще я имаме готова!

говорим за сериозни теми в лек и достъпен език. разказваме за най-важните детайли, през които ще премине всеки със сериозни намерения да прави бизнес в България тук и сега, честно и почтено. защото това е важно. защото на България й трябват повече предприемачи – от тези с технологични стартъпи до тези с бакалия на ъгъла, от производство на детски дървени играчки до пр агенции или семейно ресторантче. и се надяваме поне малко да вдъхновим и улесним всеки, който е решил да захване свой бизнес.

и за да внеса живец ще цитирам Палмен Вушев, който на IAB Day @NBU днес каза:

„Предприемачеството е способността за толелиране на риска и несигурността.“

„Най-важният фактор за успеха на всеки бизнес е мотиваията.“

скоро ще пишем още.

Follow

освен всички останали ползи от семейното предприемачество има и някои косвени. семейния бизнес, работещ и здрав, не насърчава емигрирането.

една съвсем не маловажна е какво се случва с децата, когато се изучат. класиката в момента за България, както и в последните 10-20-30 години е децата се изучават, изпращат да доизучат навън и емигрират. често това е силно насърчавано от семейството.

при добре разработен семеен бизнес логиката и практиката е друга. децата заминават да се изучат и се връщат да поемат бизнеса на своето семейство или да започнат свой такъв. тук. семейството не насърчава емигрирането. изучилото се дете е с мисленето да се върне и продължи, а не да емигрира.

в случая под емигриране разбирам и мигриране от село в града, от малкия град в големия, от страната в чужбина

семейният бизнес освен доходи носи самочувствие, носи удовлетвореност. знания и умения се предават между поколенията, което е от полза и на цялото общество.

България има нужда да съживи и насърчи семейния бизнес, малкия и среден бизнес – гръбнак на икономиката на страната преди 44-та, гръбнак на икономиката на всички западноевропейски страни.

–

писах още: България преди 9-ти, време е да разбудим семейния бизнес, а Поли писа за индустриалеца Лалю Митев, за Иван Калпазанов и Васил Карагьозов – от първите предприемачи у нас

илюстрация: Али

Follow

Провокиран бях от две предишни публикации (едно и две) в този блог. Накратко – за да защитиш идеята си, най-добрият начин да го направиш, е да я реализираш. Всичко останало е вятър работа.

Проблемът? На света има супер много идеи. И непрекъснато се появяват нови и нови. И не всички могат да бъдат реализирани. А и не трябва. Основната причина е, че повечето от тях не струват. Казано на чист български – suck. Друга част са просто умрели идеи – такива, които нямат потенциал за развитие – просто съдържат някаква добавка към други, вече съществуващи (често – вече реализирани) идеи. Да, тези последните са много примамливи, защото са по-лесни за реализиране и за извличане на печалба от тях, но стигаме до там, откъдето започнахме. Че не е добра идея да си втори.

Случаят е друг? Имаш идея? Имаш идея.

И идва мигът, в който осъзнаваш, че това вероятно е повече от идея, това е ГОЛЯМА идея – започваш да вярваш, че идеята ти може да промени нишата, града, страната, света… Стоп! Сега е моментът да се поразсъждава трезво – наистина ли това е толкова голяма и значима идея и струва ли си да ѝ се обръща повече внимание?

Кажи я на глас. Все още ли звучи толкова мащабна? Напиши я на лист. Не, не бизнес план – не всичките 100 страници – просто идеята, половин страница е напълно достатъчна. Ако идеята се е смалила, загубила е смисъла си или формата си, след като е напуснала мислите, значи не е подходящата идея. Но ако продължава да бъде голяма, мащабна, ако продължава да звучи вълнуващо и предизвикателно – давай напред.

Така идеята се превръща в драсканица, после – в що-годе прилична скица, от която пък се ражда прототип… идеята еволюира. Става все по-голяма. Усещаш как се променя след всеки следващ поглед или доксване. Вплиташ в нея и по нещичко, научено от всички, на които си я споделил – приятели, колеги, близки…

Идеята се превръща в мисия.

И започваш да вярваш, че колкото и страхотен да е светът днес, той може да бъде по-добър. И започваш да го виждаш, да си го представяш такъв – защото виждаш все още нереализирания потенциал. И как ако това се случи, какви страхотни неща ще се случат след това…

Някъде по това време започваш да осъзнаваш, че това не е просто идея – това е цяла фирма – бизнес. И имаш нужда от екип. Осъзнаваш, че ще се нуждаеш от екип от визионери-професионалисти, партньори. Технически партньори, бизнес партньори, капиталови партньори… И всички те трябва изцяло да прегърнат идеята ти, за да може тя наистина да се случи по възможно най-добрия замислен начин и да промени света. А когато светът вече е променен, различен, дори някой друг да реши да
се възползва от идеята ти – сори, революцията вече ще се е случила. Без тях 🙂

–

този текст е на Димитър Цонев, който гостува днес в моя блог с темата предприемачество с много точни и ясни разсъждения за идеите и новия бизнес

–

виж още: идеи и крадене на идеи, как да защитим идеите си, предприемачеството е отговорност

Follow

в продължение на темата за това как да защитим една идея идва този пост

значи ако имаш идея за бизнес (или каквото и да е) – най-добрият начин да си я защитиш е да я сбъднеш, да я реализираш.

идеята вероятно е хрумнала и на други. затова бързай да я реализираш пръв. и отдай всичките си ентусиазъм и енергия, за да я случиш освен бързо и истински добре.

да, свикни с мисълта, че много хора ще опитат да копират идеята ти. и се радвай, ако наистина го направят, защото това е сигурен знак, че идеята е имала стойност.

дай им воля да копират и давай напред. винаги бъди една обиколка напред. не спирай, развивай я, тя е твоя и именно развитието й те не могат да откраднат. могат само да те следват. а всички виждат кой е първи и кой копира.

от друга страна краденето на идеите ти от другите помага на твоя бизнес. защото не ти дава да спреш и така ставаш все по-добър и доразработваш началните си идеи в много по-колосални проекти.

всичко това – ако не се отчаяш и предадеш. но истинският предприемач трудно се отказва. ако пък се откажеш, значи все пак идеята е добре да продължи да се развива и е хубаво, че друг я е подел.

–

писах още за това как да защитим идеите си тук и не се цели ниско, не се цели високо – тук

Follow