освен всички останали ползи от семейното предприемачество има и някои косвени. семейния бизнес, работещ и здрав, не насърчава емигрирането.
една съвсем не маловажна е какво се случва с децата, когато се изучат. класиката в момента за България, както и в последните 10-20-30 години е децата се изучават, изпращат да доизучат навън и емигрират. често това е силно насърчавано от семейството.
при добре разработен семеен бизнес логиката и практиката е друга. децата заминават да се изучат и се връщат да поемат бизнеса на своето семейство или да започнат свой такъв. тук. семейството не насърчава емигрирането. изучилото се дете е с мисленето да се върне и продължи, а не да емигрира.
в случая под емигриране разбирам и мигриране от село в града, от малкия град в големия, от страната в чужбина
семейният бизнес освен доходи носи самочувствие, носи удовлетвореност. знания и умения се предават между поколенията, което е от полза и на цялото общество.
България има нужда да съживи и насърчи семейния бизнес, малкия и среден бизнес – гръбнак на икономиката на страната преди 44-та, гръбнак на икономиката на всички западноевропейски страни.
–
писах още: България преди 9-ти, време е да разбудим семейния бизнес, а Поли писа за индустриалеца Лалю Митев, за Иван Калпазанов и Васил Карагьозов – от първите предприемачи у нас
илюстрация: Али
Follow
В основата на решението да се емигрира по икономически причини е съчетание от разбиране за риск и компетентности, които се оценяват високо извън границите на страната. Няма нищо страшно в това бг да изнася мозък. Има страшно ако не ставаше. Всеки модерен млад образован човек трябва да мисли за международната си кариера. Къде оставя това традицията на предприемаческата култура? Има два начина да растеш – от корен и с изкупуване. Предприемачът трябва да се научи да комуникира с диаспората, там е знанието