блогдайджест 26март. три жени

Гордостта като епидемия срещу добротата като мода е текст на Алиа. за доброто, благотворителността, обществото ни. размисли „за приемането, защото за даването се говори достатъчно“
„и е време да поговорим за това, да се научим, че не е срамно, не е обидно, не е зла прокоба да бъдеш сам, отчаян, нуждаещ се, обезверен и нещастен. Защото там, някъде, все има нещо или някой, който може да те спаси, когато не виждаш никакъв друг изход.“

The Nu Project – Яна пък не е съгласна с „красотата“ на жените, които не се грижат за телата си. колкото и да е скандално, все повече съм съгласна и аз с нея

Шефе, къде ми е короната? – Петя разказва за колега, който е работлив, предприемчив и прозорлив
„след само една година работа, CV-то му изглежда бомбастично и то единствено защото не се свени, а настоява за повече задължения, повече отговорности, по-сериозна титла (та макар и без финансово поощрение)“

стабилност, доверие и здрав разум

„България в момента има нужда от стабилност, доверие и здрав разум.

трябва да се търсят не експерти от министерствата, а топ мениджъри от бизнеса и организациите с идеална цел. Представям си министрите като високообразовани хора с чисто минало, които могат да поемат отговорност, могат да управляват процеси и хора и биха жертвали три месеца от живота си заради децата си, близките си, приятелите си и цялото общество

Важно е вече да загърбим емоциите и да върнем дебата към корена на проблема – икономиката. Хората са недоволни, защото нямат работа и доходите им са ниски. А причината е лошата среда за бизнес.

Важно е да си кажем, че автентичният бизнес в България днес е безмилостно мачкан. Той е роб на държавата – на българските политици и чиновници. Хората от почтения бизнес, които създават блага, работни места и плащат данъците, са оковани във вериги и рекетирани безскрупулно от държавата. Автентичният български бизнес е мачкан и от монополите.

Важно е предприемачите да бъдат свободни да осъществяват мечтите си, за да дърпат развитието на цялото общество – да има работа, високи доходи, пари за финансиране на образованието, сигурноста, отбраната, решаването на спорове и останалите важни публични дейности.“

великолепен, спокоен, аргументиран, смислен коментар от блога на Йордан Матеев
целият текст – тук

и още нещо в допълнение:

„Но трудностите за българите ще продължат, докато българите хленчат. Докато очакват друг да защити правата им. Докато стоят в манталитета, който мрази, завижда, мързелува.

Докато си въобразяват, че успехът е нещо, което се полага на всички поравно, а не нещо, което всеки постига с труд и лишения. Случаен успех няма. Случаен траен успех няма. Успехът е работа и отговорност. Всеки ден. Защото пилето не пада печено от небето заедно с картофките.

Всичко останало са оправдания. За които никой не е виновен.“

целият текст Докога ще се оплаквате бе, хора – тук

доброто е жизненоважно за оцеляването на света

„Доброто е от огромно значение. Доброто е единственият шанс, единствената възможност да оцелеем като общество, като народ и светът да оцелее като цяло. Просто нямаме друг избор. Със злоба, с алчност, с егоизъм, със самолюбие светът се руши. Бог е дал основни закони, върху които се крепи обществото и целият свят.

Ние трябва да обичаме всичко: не само хората, но и природата – да я тачим, да я поддържаме. Трябва да обичаме дори и тези, които ни вършат зло, защото ако връщаме на злото със зло, спиралата на злото продължава без край. Кръвта не се измива с кръв. Тя се измива с вода. Някой е направил зло – за да се сложи край трябва да му се прости, а не да отмъстим.

Доброто е жизненоважно за оцеляването на света. И трябва по всякакъв начин да се опитваме да го вършим, да го творим, да го търсим, да го поощряваме. Основна задача на родителите и на нашето общество, на училището, е децата да се приучават към добро. Още от малки децата трябва да разберат, че да си добър не значи бездушие или малодушие, да позволяваш да те тъпчат и пренебрегват. Доброто е жизненоважно и само благодарение на него светът може да съществува. Но ако това не е възпитано в децата от малки, те няма как после те да го познават и да го творят и то да се множи.“

цялото интервю с този уникален и изключително земен човек – отец Лашков  е в Kafene.bg

де е България

marta

днес в Чудо голямо с децата правихме мартенички. в края бяха останали куп парченца прежда, като за боклука. но с малко въображение се превърнаха в тази красива мартенска картичка.

дадох й име: де е България

защото България е в сърцата ни. в обичта, а не в омразата. в градивното, а не в разрухата. в малките пръстчета, които сплитат мартенички …

животът на Пи

Life_Pi_13517714496965

животът на Пи – един красив филм, който бих гледала много пъти. същевременно – много мъдър и много тъжен филм.

за вярата, без значение от конкретната религия. за избора, който всеки един от нас прави. за това дали ще живеем със спомен от кошмар или с красива приказка, в която сме герои.

доста актуални размисли за днешния ден. гледай го.

безчинствата на комунизма

едно от най-големите безчинства на комунизма е т.нар. „народен съд“. на 1 февруари 1945 г. в аулата на Университета осъждат на смърт политическия елит на страната. вероятно една от основните причини днес да сме на този хал.

На тази дата през 1945 г. първи състав на тъй нареченият народен съд обявява смъртните присъди на 67 депутати от 24-ото Народно събрание, 22-ма министри начело с министър-председателите акад. Богдан Филов, Иван Багрянов, Добри Божилов на правителствата от 1941 до 9 септември 1944 г., 47 генерали и висши офицери, 8 царски съветници и на регентите на малолетния цар.

да, ако Германия днес се срамува, че е „родила“ Хитлер, ние би следвало да имаме не по-малки основания за срам с нашия „народен съд“ – масова кланица, масово убийство на целия ни елит. след този акт безчинствата продължават – семейство след семейство – интелектуалци, предприемачи …

От всички държави от Оста – съюзници на нацистка Германия, смъртните присъди в България са най-много, броят им смайва чуждестранните наблюдатели и става тема на европейски вестници…

според баща ми – свидетел и жертва на всички тези събития – днес е по-добре да забравим за целия този черен период от историята на България. мисля, че въпреки болката, историята не бива да се забравя. трудно ще е на днешните хора да разберат онова време, но има поуки, които още не сме взели. и грешки, които има опасност да повторим.

народният съд – най-масовото убийство

погубените 1945-та

линчът наречен „народен съд“ – в дневник

България преди 9-ти е била рай

Българската гилотина

в неделя – НЕ

IMG_7074

въпросът много се политизира. и много хора ще отидат с политически бръмбари в главата си.

въпросът касае силни икономически интереси. и много хора ще се поддадат на манипулации и ще отидат поддикнати от сметки.

вероятно не малка част ще са емоционални като мен и ще вземат решението по-скоро със сърцето си, но и с много, много здрав разум.

искам и децата на моите деца да има къде да тичат боси без страх по поляните на България. и да растат здрави. и волни.

изборът за тях ще направим всички ние в неделя. това е голяма отговорност.

без никаква милост и разбиране съм към хората, които няма да гласуват. без още по-малко разбиране съм към тези, които ще гласуват с ДА.

още НЕ от Събина

още НЕ от Никола

още НЕ от Мая

още НЕ от Боян

още НЕ от Зорница

още НЕ от нервната акула

още НЕ при Комитата

икономически аргументи от Капитал

Горичка със 100 причини да НЕ искаме АЕЦ

австриецът Алекс, който живее във Велико Търново

познавам доста хора, родени във Велико Търново, които са избрали да живеят в София, в Лондон или другаде по света

запознах се и с Алекс, който е около 50 годишен, има четири деца, бил е учител, после готвач, а от няколко години живее и работи във Велико Търново. Алекс е висок, благ и позитивен. работи в туризма и това му доставя удоволствие. хваща се на бас, че за 15 лева може да нахрани 10 души и го прави – усвоил е тези умения от дядо си, който е бил готвач по времето на Втората световна война. Алекс купува зелка, малко наденица и приготвя цяла тенджера вкусна гозба.

ето така с Алекс, който наистина много харесва България.

деца за износ

1

„1965 – най-популярните женски имена са били – Мария, Даниела, Иванка, Валентина, Росица“

„2005 – най-популярните женски имена са били – Виктория, Мария, Александра, Габриела, Никол“

колкото и да е тъжно – тенденциите са ясни. красиви и звучни български имена все по рядко са избирани за кръщаване на българските деца. все по-често на баба Стефка внучката е Стефани или Стефано, на баба Цецка – Флора или все такива вносни интерпретации. като се замислим защо – ами за да са по-лесни за изноз, тези деца. в бъдеще родителите им не ги виждат в България, а другаде.