деца

За ваканциите – искрено и лично.

by Justine

Ваканциите са важна част от образованието, образователната ни система и времето на децата ни, а с това и семейното. И, за мен, е време да бъдат преосмислени. Тук чувам целия неводолен глъч на учители, директори, училищна администрация, загрижени родители, ученици.

И все пак.

Ваканцията от средно 15 юни до 15 септември е три месеца! Уау! Тя е направена с оглед лятната работа на полето, каквато е имало мноого отдавна и не е преосмисляна от вероятно минимум 30-40 години. В допълнение детският труд днес е напълно изключен (формално има опция, използва се от 0,05% от учениците възможността да поработят лятото). В допълнение родителите имат по 15 дена отпуск. И такаааа

Едно време нямаше Интернет. Телевизията започваше в 17 ч с новини и беше скучна. Нямаше летящи коли и пласьори. Играехме на улицата до здрач. Без сантимент по соца, само към онова безгрижно детство.

Днес децата най-често са „паркирани“ при бабите. В някоя панелка, а при по-голям късмет (за жалост все по-рядко) – на село. За три (!!!) месеца. И също толкова често пред компютъра нон стоп. Или в скука.

Да, време е да преосмислим ваканциите. А?

Email, RSS Follow

5 малки тайни храненето у дома по повод #foodrevolutionday

by Justine

10298666_710633272328082_2645287399689260345_n

искрено вярвам, че храненето е пряко свързано с болестите и е основна част от начина ни на живот. държа на доброто хранене. особено у дома. добро включва здравословно, по-скоро малко, отколкото много, балансирано, разнообразно, свежо всеки път.

в последните три години успяхме у дома да наложим с плавен преход и без насилие някои правила, които ме радват. споделям ги.

– хубав черен хляб – без бял хляб. ама никак. белият хляб е тема табу у дома. често приготвяме хляба сами. с няколко различни брашна – от пълнозърнесто, ръжено, оризово, ленено, царевично и още; за много хора това е трудно, казват, че не искат друго, освен бял хляб. аз мисля, че е въпрос на навик;

– по-малко бяло – почти без бяло брашно (изключение е козунака на Великден и евентуално питка на Коледа), по-малко бяла захар, по-малко прясно мляко, по-малко месо;

– повече сурова храна – сурови зеленчуци и плодове задължително на всяко хранене, поне 30 до 50% от храната опитваме да е сурова; ядки вместо шоколад, вместо сладко, вместо junk food неща като солети, бисквити и т.н.

– сезонна храна и наше производство – лятото отглеждаме зеленчуци в градината, да купуваме сезонни плодове и зеленчуци, които не са пропътували половината свят, за да дойдат до нас;

– всичко приготвено у дома – без купена, пакетирана, полуфабрикати храна, възможно повече направено от основни материали, от нас, всички заедно, с желание и любов.

чувам някои мнения, че подобен начин на хранене изисква повече пари или повече време. моите калкулации сочат, че парите дори са по-малко, защото много пари иначе отиват за пакетирани, скъпи, лъскави неща. семплото хранене не е по-скъпо. относно времето – когато човек си подреди нещата има време за всичко. ако не гледа телевизия – има време. ако всички заедно приготвят храната – има време.

ето така при нас. а при вас как е? 🙂

писах и за децата и храненето по повод #foodrevolutionday тук

снимката е от FoodRevolutionDay в Увекинд, където бях доброволец и помагах на децата да сготвят салати, смути от сурови плодове и зеленчуци, сандвичи. беше забавно и полезно :)

Email, RSS Follow

децата и доброто хранене на #FoodRevolutionDay

by Justine

10390131_710633565661386_2097629244794210621_n

да готвим заедно. да, цялата кухня става в храна. да по-бавно е. но е забавно. отделно – децата се въвличат, виждат как се случва храната, ядат след това с голямо желание това, в което сами са вложили усилия. децата чудесно могат да белят и режат зеленчуци, да бъркат смес за кекс, палачинки, да месят хляб, да подреждат масата.

„изяждай всичко до край“. да. но не насила, а колкото си сложи само детето – следва да го изяде. нека храната е на масата и всеки сам си сипва това, което обича, което би изял без да оставя в чинията храна. във времето, в което живеем е повече от цинично да се изхвърля каквато и да е храна.

както го научим. често чувам „ами той не яде черен хляб“ или „готвено не обича“. мда, както сме ги научили – така. ако от малки децата са свикнали с домашна питателна и полезно сготвена храна, черен хляб, много салата, плодове и зеленчуци – няма как да не ги обичат. ако са захранени с бял хляб, junk food и вредности – трудно. трудно, но не и невъзможно може да се промени.

снимката е от FoodRevolutionDay в Увекинд, където бях доброволец и помагах на децата да сготвят салати, смути от сурови плодове и зеленчуци, сандвичи. беше забавно и полезно 🙂

Email, RSS Follow

професия майка или SOS детски селища – добра грижа за децата без семейство

by Justine

темата за децата в институциите. децата без родителска грижа. изоставените деца. невидимите деца на България. болна тема.

преди 10-тина години бяха 12 000, после станаха около 8 000 (когато снимахме Целувка за лека нощ), в момента официално са около 4 000. но темата ще е болна докато не останат наприме 400. а и тогава ще боли. имаме доста още работа да свършим. и да, едва 30-35% от тях са от ромски произход.

тези дни имах шанса да срещна хората, работещи в SOS Детски селища България и да разбера от тях подробности за това как работят, как се случват при тях нещата. защото да живееш в семейство е много по-добре от това да си в дом. да получаваш адекватна грижа, любов, подкрепа.

sos-logo

SOS Детски селища е проект, който тръгва от Австрия през 1949-та, когато има много майки и деца, без бащи, след Втората световна война … и до днес, въпреки че сме далеч от „големите“ войни сме в ситуацията да имаме нужда от подобен род организация, която разпростира дейността си в 133 държави от целия свят.

днес в България има две селища – в Трявна и в Дрен. средно по 60-70 деца има във всяко селище. в семейства със средно 5 деца всяко. организацията е лицензирана от Агенция за закрила на детето и Социалното министерство. от 2007-ма освен майка всяко семейство има и баща. всички са сертифицирани приемни родители, организацията започва дейността си у нас през 1993 година. отделно се грижат и за своите студенти, които към момента са 36.а общо обгрижените на различните възрасти деца са над 700 в момента.

Дани, който е инициатор и провежда заедно с Люпчо велообиколката на Балканите, вече работи в София. казва, че има 16 братя и сестри – толкова са минали през семейството му. чувства ги близки всичките. грижи се за майка си, посещава ги редовно.

кое в историите за SOS Детски селища ме впечатли най-много ли? това, че на празниците там се събират всички заедно и празнуват в големите си семейства, с много усмивки и любов. не знам дали знаете, но празниците са най-тъжното дни в „нормалните“ домове за деца лишени от родителски грижи, защото тогава там е най-празно, само с дежурни лелки.

как се издържа подобна организация? за момента имат 30% от фирми и дарители в България, 15-20% от държавни субсидии и останалото – от чужбина. и да, имат нужда от повече подкрепа от всички нас.

дори само с 5 или 10 лв дарение на месец човек може да стане SOS приятел и да помага. лесно е. подробностите са на сайта им sosbg.org

–
писах още за: Исус от Враца, Исус от Долна Баня, и Васко от Долна Баня, за помалко деца в домовете, да заспиш без целувка за лека нощ

Email, RSS Follow

децата рисуват: рецептите на баба 2014

by Justine

IMG_8703

автор: Самуил, 12 г., Добрич

IMG_8708

автори: децата от клуб „Батик“, Младежки дом, Търговище

IMG_8711

автор: Виктория, 8 г., Търговище

IMG_8715

автор: Даниела, 14 г., Трявна – понедител 2014

отново бях в журито и отново бях изумена от креативността и способностите на децата от цяла България!

и рисунките от рецептите на баба 2013 тук

Email, RSS Follow

три пъти ура за Дани и Люпчо и SOS Балкански велосипеден тур

by Justine

10152679_614506048641755_309279697_n

Дани и Люпчо са отраснали в SOS Детски селища. Дани в Дрен, а Люпчо в този до Скопие. запознават се на футболен турнир, организиран за децата от SOS Детски селища от различните балкански държави, организиран от Балъков в Албена. стават приятели. споделят страстта към велосипедите.

Дани и Люпчо решават да направят балканска обиколка на SOS Детски селища в няколко държави, за да се срещнат с децата там, да ги окуражат, да им вдъхнат от своя оптимизъм, позитивно отношение към живота. искат да им помогнат да вярват повече в себе си и да се научат да следват мечтите си до край. звучи шаблонно, но когато идва от сърцето и душата на младежи, отраснали в SOS Детски селища не е. търсят, разбира се, и внимание от страна на обществото към каузата SOS Детски селища.

в семейството, в което е отраснал Дани до момента са минали вече 16 деца. той се чувства като късметлия с цели 15 братя и сестри! макар да е вече извън семейството и да се издържа сам, работейки в София, на 8-ми март Дани се връща в своя дом и носи голям букет за майка си. и дори поема да гледа децата, за да може тя да може да излезе в тази вечер. ето такъв човек е – сърдечен, усмихнат, оптимист!

успех, Дани и Люпчо! и респект!

скоро ще пиша още за SOS Детски селища.

а междувременно: още за инициативата на SOS Детски селища България Балкански велосипеден тур 2014 има тук

Email, RSS Follow

7 начина за повече детско четене в деня на детската книга

by Justine

IMG_7896

много хора се питат: как да накарам детето ми да чете повече? ето няколко отиграни от нашето семейство начина:

1. започнете с четенето отрано. рано-рано – още докато е бебе му четете. нека заобича книжките и бъде обкръжено от книги винаги. вие самите също четете около него, своите книги. когато вижда, че четете, детето ще иска да ви имитира най-малкото и също ще иска да е с книга в ръка 🙂

2. хубави и нови детски книги. не че е голяма тайна, но децата не обичат да четат стари книги. искат красиви, лъскави и примамливи с илюстрации и оформление издания. да се опитваш да им пробуташ любимата си от детството книга, която от много препрочитания е станала на парцал – няма да мине.

3. заиграване покрай четенето. покрай книжката могат да дойдат и рисуване на сцени с главните герои, доизмисляне и донаписване на истории с тях, посещение на театър или гледане на екранизацията на историята, игри в парка, взаимствани от книгата или разиграване на сценки у дома. всичко това прави книгите и приключенията в тях още по-примамливи.

4. „заменяне“ на четенето. заменихме следобедния сън, който беше нежелан с четене, т.е. отново почивка в леглото, но с книга в ръка – чудесен ход и някакси доста добре приет.

5. изборът на книга заедно. избирането на книга за четене си е цял ритуал. налагането на заглавия и автори далеч не е най-доброто. нека детето само избере. дори това да е енциклопедия или комикс – важното е да е книгата, към която то само посегне в библиотеката или в книжарницата.

6. четене заедно. понякога четенето заедно помага. четене на глас, изразително, с интонация, смях, звуци от родителя показва, че четенето може да е още по-забавно.

7. готин разделител. свеж разделител за книги, детски, „специален“ със сигурност също помага.

е, това е накратко. темата е с продължение 🙂

писах още за преди да стана Боб, Юлка за детските книги, българските детски автори от днешния ден

Email, RSS Follow

кока кола и деца?!

by Justine

IMG_7017

наистина ли кока кола не се свенят да се поместят на входната врата на всяко училище, за да се промотират? прикрити зад турнир за ученици?! да попитаме учителят по фивическо?! кой КОЙ разреши това?! и ние, всички родители, съгласни ли сме подобно нещо да се случва?!

аз не съм съгласна. и твърдо искам да знам кой позволява подобни безобразия? да се комуникира към деца (в училището има деца от 1 до 12 клас!!!) именно тази марка!

Email, RSS Follow

преди да стана Боб

by Justine

bob

няма да крия, че съм претенциозна по отношение на детските книги. искам да са красиви, цветни, привлекателни, забавни, смислени, направени с чувство, мисъл, естестика, да са четими, написани грамотно, да са модерни. малко са книжките, макар количеството на пазара да е голямо, които напълно удовлетворяват изискванията ми.

затова и се радвам на всяка смислена книжка, далеч от типажите на дисни, от анимационните филми от тв екрана, от непохватната аматьорщина.

е,  попаднах на подобна днес – поредицата за котето Боб и по-специално първата „Преди да стана Боб“. у дома изчетохме историята няколко пъти поред – откровена, с чувство, леко страшна, добра, симпатична, истинска. и Боб стана наш приятел.

Боб е коте, чиято стопанка се разболява и отива в болница. Боб тръгва да я търси, изгубва се в големия град и страда … Все пак съдбата е благосклонна и в края Боб намира кой да го обича и остават заедно завинаги 🙂

в Kafene.bg има още за Преди да стана Боб и за Уличният котарак Боб

писах още за детските книги и Юлка тук и българските детски автори от днешния ден и тетрадка за приказки

Email, RSS Follow

крадци на ядки

by Justine

nutsярко, забавно, актуално по темата си – Крадци на ядки ни хареса много. случва се беля и животните в парка остават без зимнина. трябва да се действа бързо и да се набавят ядки. какъв е изходът? единственият изход е всички да се обединят и заедно да намерят решението.

ето и две реплики от финала на филма:

„Животът трябва да бъде споделян“

„И във всеки от нас се крие герой“

още за филма тук в Kafene.bg

писах още:
най-готините детски филми на еко тема
най-готините детски филми на тема семейство

Email, RSS Follow