родителството те прави различен. ама много различен от това, което си бил преди него.

хваща те за ръка и те повежда из дебрите си, които са като магическо приказно царство – има и тъмни гори тилилейски, има и слънчеви полянки с цветя и птички и много усмивки, има и розови пухкави облачета, върху които да подскачаш, има и бурно течащи води, които сменят цвета си всеки час.

преди година Горичка направиха първия форум Родителство. и показаха, че и в България има мислещи, загрижени и отговорни за децата си и обществото хора. идната събота, 8-ми октомври, е второто издание на форума. входът е с много разумната цена от 20 лева (регистрирай се тук сега), а преживяването си заслужава – интересни лектори, готини хора наоколо, с които да побъбриш, забавни неща. ела.

–

виж още: моите 20 минути на първия форум Родителство, 2010.

Follow

днес с Деси (boshnakova.com), Руми (getlocal.com) и Апостол (зелените рицари) влязохме неволно в разговор за това как да направим света по-добър, всъщност по-добро място за живеене. излязоха няколко различни начина и по класическото клише, което хората много обичат – ето ме с обобщение за 10-те начина да направим света по-добър:

1. да обичаме ближния (не само семейство, близки, но и съседите, хората по принцип); обичаме тук включва грижа и уважение;
2. да образоваме по-добре децата си – да настояваме за смяна в образователната система;
3. да не изоставяме децата си в домове, да няма деца за осиновяване, да се грижим за децата си;
4. да черпим повече мъдрост от възрастните хора и да ги уважаваме, а не да ги оставяме на произвола на съдбата;
5. да сме с грижа към природата и устойчивото развитие, зелените идеи, което включва и това да имаме по един поне кошер с пчели във всеки двор, например или да се движим повече с колела, вместо коли;
6. да възпитаваме у себе си и децата си повече вяра в собствените сили и увереност, че може всеки един от нас да допринесе нещата да са по-добре;
7. да не разчитаме държавата / общината / другите да свършат всичко – да почистят, да посадят дървета, да се погрижат за улиците и парковете, да се захванем и свършим нещо и ние, още сега;
8. да не изхвърляме болкуците си където и да било и да изказваме недоволство, категорично недоволство, когато ставаме свидетели на това други да го правят;
9. да не се оправдаваме с бездействието на другите, а да правим нещата така, както искаме самите ние да са – по-добре;
10. да се усмихваме – защото една усмивка сутрин може да обърне и най-киселия човек в не толкова кисел и поне малко по-добър.

Follow

предполагам много хора са скептични – „днешните деца не четат“, „кой ти ходи в библиотеката днес“ … сигурно частично са прави. и сигурно изхождат най-вече от своя опит. но моят опит казва друго. познавам Ана Мария и Мони, Томи и Яна и Ники, Ането и Миро и Роско и още много деца, които четат. не по принуда, а защото им е интересно. ако е много яка книгата дори в големите междучасия четат понякога, вместо да ритат футбол. може да са изключение, но ги има и това е обнадеждаващо. има още много такива деца – отидете в библиотеката и постойте така половин ден – сами ще се изненадате колко деца минават от там!

от друга страна – библиотеката – свято място във вековете, днес – тънещо в забвение покрай нови идоли, кризи и всевъзможни оправдания. в Детски отдел на Столична библиотека от началото на 2011-та не е купена нито една нова книга. добрата новина е, че все пак тук-там има някои дарени.това не само за Детски отдел на Столична библиотека. всички библиотеки плачат за нови книги.

и защото децата все пак четат, а могат да четат и повече, а в библиотеките имат нужда от нови книги за децата – Az-deteto.bg стартираме дарителска инициатива. който иска е поканен да купи една детска книга и да я дари – в близкото училище, читалище, общинска библиотека. на всяка книга ще се зарадват хората там. една детска книга е с цена между 2 и 20 лева. а ще зарадва повече от едно дете, със сигурност.

списък с книгите, необходими за набавяне в Детски отдел на Столична библиотека има тук
списък с вече дарените книги и имената на дарителите има тук

Follow

две изключителни видеа от последните дни – все чужденци, все говорещи с любов за България

тук Terry Randall разказва за София с толкова емоция и позитивност, колкото на цял отбор социанци на куп. Тери живее в София от десетина години. и харесва града ни, много. сам за себе си казва, че е социанец.
половин час разказ, красиви кадри, град, в който да се влюбиш. моят град.
благодаря, Тери, за тази разходка и припомняне колко е хубава и богата София

тук пък Steve Keil, който също от доста години е в България, говори блестящо за „баба фактор“ и доста негативни неща от заобикалящата ни действителност, но говори за себе си като българин и иска нещата тук да се оправят. смята, че ако играем повече ще има и повече смисъл в живота ни. и с това можем да променим към добро страната ни

и двете видеа са задължителни за гледане. и после – много материал за размисъл. и действие.

Follow