г-н Станишев за оставката на правителството #ДАНСwithme

изгледай това видео и няма как да не се съгласиш с г-н Станишев:

0:02 Предсрочните избори са демократичен начин за изход от цялостна криза

0:13 Събудете се!

0:19 И няма нищо страшно в предсрочни избори!

0:21 Много по-страшно щеше да бъде ако имаше продължаване на насилието!

0:28 Единственото ни лично и донякъде на партията спасение е това да си подадем оставката!

0:44 Търпението на хората свърши!

0:50 За предсрочните избори има ясно разписани текстове в конституцията.

1:10 Какво правителство? С 6% доверие в парламента?! Вярвате ли че е възможно? Че е приемливо за хората?!

1:30 … ще се опитат да замажат своето наследство, да го скрият … пари … механизми … но и това няма да ни помогне …

2:01 да се върне нормална държавност

2:06 хората да почувстват, че държавата работи в техен интесер, а не в нечии икономически задкулисни интереси!

2:12 прозрачна политика

2:16 кърпи се бюджета за сметка и на гърба на хората

2:32 как така нямаше такива масови протести при никое от предишните правителства?!

2:50 става дума за цялостно сриване на държавата

общо 2:58 минути. заслужават си.

#ДАНСwithme

гласувай в неделя

Cotswold-Sheep-on-a-Farm-in-Virginia-web

за когото решиш. ако толкова нямаш избор – просто хвърли монета или тегли чоп. но, гласувай в неделя.

изборът не е малък. освен големите 2-3 има доста малки, които имат шанс да минат 4-те процента, ако гласуваш и ти. а дори да минат само 1-ния процент пак е добре – ще получат финансиране за следващия път и ще им е по-лесно, така че – подкрепи ги при всички случаи. вотът ти няма да е напразен.

напълно се съгласявам в исканията си с Дзвер. искам по-малки данъци, по-малко чиновници, свободна инициатива. това ще доведе и до повече бизнес, повече работа, повече пари за хората, повече шансове и за по-добро образование и за по-добро здравеопазване. ако щете и за повече магистрали.

искам да вярвам, че тук и сега има мислещи и не равнодушни към света и бъдещето си хора. гласувай в неделя.

стабилност, доверие и здрав разум

„България в момента има нужда от стабилност, доверие и здрав разум.

трябва да се търсят не експерти от министерствата, а топ мениджъри от бизнеса и организациите с идеална цел. Представям си министрите като високообразовани хора с чисто минало, които могат да поемат отговорност, могат да управляват процеси и хора и биха жертвали три месеца от живота си заради децата си, близките си, приятелите си и цялото общество

Важно е вече да загърбим емоциите и да върнем дебата към корена на проблема – икономиката. Хората са недоволни, защото нямат работа и доходите им са ниски. А причината е лошата среда за бизнес.

Важно е да си кажем, че автентичният бизнес в България днес е безмилостно мачкан. Той е роб на държавата – на българските политици и чиновници. Хората от почтения бизнес, които създават блага, работни места и плащат данъците, са оковани във вериги и рекетирани безскрупулно от държавата. Автентичният български бизнес е мачкан и от монополите.

Важно е предприемачите да бъдат свободни да осъществяват мечтите си, за да дърпат развитието на цялото общество – да има работа, високи доходи, пари за финансиране на образованието, сигурноста, отбраната, решаването на спорове и останалите важни публични дейности.“

великолепен, спокоен, аргументиран, смислен коментар от блога на Йордан Матеев
целият текст – тук

и още нещо в допълнение:

„Но трудностите за българите ще продължат, докато българите хленчат. Докато очакват друг да защити правата им. Докато стоят в манталитета, който мрази, завижда, мързелува.

Докато си въобразяват, че успехът е нещо, което се полага на всички поравно, а не нещо, което всеки постига с труд и лишения. Случаен успех няма. Случаен траен успех няма. Успехът е работа и отговорност. Всеки ден. Защото пилето не пада печено от небето заедно с картофките.

Всичко останало са оправдания. За които никой не е виновен.“

целият текст Докога ще се оплаквате бе, хора – тук

който ще си ходи – да си ходи

напоследък темата е актуална. предполагам най-вече защото идват избори и трябва да върви агитацията. пък народа я накаца като мухи или по-скоро като овце беее в каквато посока ги поведе овчаря. … статистики – всякакви. най-нещастната нация, най-мрънкащата, желаещите да емигрират клонят към 100% …. да, ама не!

зарадвах се да чуя Маги Малеева при откриването на Форум Бизнес в събота да казва „стига сме се оплаквали от това и онова, ами да се хващаме на работа и да оправяме нещата“

зарадвах се и когато попаднах на статуса на Лъчезар Илиев „А вие ще емигрирате ли, или ще се борим заедно тук?“

зарадвах се и на поста на Деси Тодорова „Шампиони сме по искане“

оригинална е заигравката с котката на Шрьодингер тук, но като цяло очаквам още утре Любослава Русева наистина да си е заминала. и тя и всички, които искат да емигрират. хайде, заминавайте. така по-лесно, струва ми се, всички ние, които искаме да останем, да запретнем ръкави и да се постараем да ги поведем нещата в по-добра посока, ще се справим по-лесно.

виж също Страх от България

доволно

60% избирателна активност и нещата започват да изглеждат по-човешки.

и трите „велики“ от тройната коалиция – с голям шамар, особено тези с около 3-те процента, както каза Костов – „Изпращаме ги с мълчание“. дано на останалите, с категоричната победа и всички в дясно им стиска и са достатъчно последователни да устоят и изпълнят това, което обещаваха до сега. след 8 години за първи път не съм разочарована от резултата, макар от сините да исках повече.

сякаш има надежда.


бърза онлайн констатация

twitter, fb, блогосфера – основна тема в последните дни – изборите и агитация на хората да гласуват.

дано е имало смисъл. дано преобладаващите цветове из тези пространства са и в реалния вот. ще видим утре. дано няма големи разочарования.

разговор за слабата активност на евроизборите

говорим си с мои приятелки, професорки в университети в Глазгоу и Барселона за евроизборите и слабата активност навсякъде

споделят, че хората не са мотивирани да гласуват, например защото в условия, в които университетски бюджети се режат на поразия заплатите и условията на труд на евродепутатите растат нагоре и не връщат достатъчно резултат за обществото за изхарчените от тях пари.

мисля, че при нас тази перспектива тепърва ще се разгръща. мисля, че хората у нас нямаха ясна идея въобще, отвъд партийната надпревара, какво точно ще правят там тези техни избранници, с какво ще се занимават, с какво ще допринасят. битката при нас бе на цветове и акцентът „генерална репетиция за големите избори“ не ми харесва, отвъд това, че така се харчат два пъти повече пари и беше напълно безсмислено да е така, но с такова правителство – разсипията е навсякъде, видимо.

гласувайте в неделя!

много хора вече писаха защо да се гласува, тук ще разкажа освен за общовалидните и за онези малки неща, които правят всяко гласуване приятно лично за мен

гласуването е в неделя – мързеливият ден. понякога се наговаряме и ходим с моето семейство, а последния път и тази неделя ще ходя с моя син, който вече е голям (почти на осем) и иска да дойде, любопитен е. а това е приятно – да вървим заедно към училището, в което съм учила в първите си години, то си е все същото, да си спомням и да споделям отдавна минали моменти, да си говорим наши си неща.

самото влизане в училището също е тръпка, да си припомниш коридорите, из които си тичал преди хм … много години, да ти замирише на училище, да изскачат от паметта местата, на които си се крил или си правил бели с бандата … кабинетите, шкафчетата, черната дъска с тебеширите, коридорите, парапетите …

отделно от това, в днешния ден училището и секцията са пълни с хора, които виждам изключително рядко – съседите от близки и далечни улици, учители, съученици, с които, не бързайки за никъде, се заговаряме приятелски, усмихваме се, без да знам за кого ще гласуват те и без те да знаят за кого аз, просто е приятно да се срещнем ей така.

всички гласуващи са някак бодри и усмихнати, знаят, че дори да гласуват за различни партии са на една страна – на активните. горди са, че дават гласа си. тече нещо като постоянно шествие към училището и обратно. някои идват с коли, други използват да си направят разходка ей така, в неделния ден. оживено е в двора и вътре като около кошер.

очаквам неделната разходка. разходете се и дайте своя глас и вие.