всъщност ако се замислим съвсем логично е именно български автори да да на първите места в подобна класация

не че Под игото е по-добър роман от Майсторът и Маргарита, но просто няма да е логично (дори и при червено управление) да сложим руски автор за любим на българите, нито пък Стайнбек, например

Под игото вероятно е най-започваният (а може би и прочитан) роман от български автор, логично; за Време разделно се съмнявам да е по-четен от Тютюн, но сигурно хората са гледали филма и затова са го посочвали

и четирите Под игото, Време разделно, Тютюн и Железният светилник са като че от учебната програма от 8-10 клас и това, което излиза е, че българите четат основно до тази възраст и каквото тогава прочели – това

предполагам, че при реални резултати Бай Ганьо би бил в десятката

радостно е все пак, че в 100-тицата има имена на съвременни български автори, които предполагам след 100 години ще са в 10-ката – Георги Господинов (37), Свобода Бъчварова (72), Захари Карабашлиев (78)

и както бе казано в коментарите към предния ми пост по темата от in2h20 „Предаването бе опит да се намери нещо дето е общ знаменател за нацията. Е, провали се. Нацията е без общ знаменател. Което я прави почти модерна.“

няма да коментирам другото „4етене“ (вече писах за него тук още в началото му и си казах мнението), но ми харесва инициативата на Eneya и се включвам без покана

ще изброя някои книги, които харесвам и са оказали силно въздействие върху мен (предполагам най-вече в по-младежките ми години, тези всичките или почти всичките са четени около 20-те),  без да ги подреждам по степен или важност и като си оставям вратичка да допълня когато се присетя за още някоя

Портретът на Дориан Грей на Оскар Уайлд и всичко от Оскар Уайлд

Майсторът и Маргарита на Булгаков и всичко на Булгаков

Любов по време на холера на Маркес и всичко на Маркес

Quo Vadis на Сенкевич

Махалото на Фуко на Умберто Еко и всичко от него

много харесвам и съм чела по няколко неща от Кафка, Камю, Хемингуей, Стайнбек, Фокнър, Капоти, Селинджър, Рей Бредбъри, Пастернак, Моъм, Мураками, Орхан Памук, Набоков, Кундера и изпускам сигурно още

не знам кой е най-великият или най-любимият роман, мисля, че има нещо не добре поставено още в самото питане, а освен това защо трябва да имаме любим роман, какво значи любим роман – онзи, с който сме изкарали 6 в 8-ми клас или който препрочитаме честичко, или от който сме извадили най-много цитати в тетрадката …, значи ли това, че имам любим роман, че съм учена, начетена, че обичам да чета или съм по-различна от останалите и ако не съм и нямам любим роман и не чета книги дали бих се трогнала ако разбера, че еди кой си роман е любим на теб или на хората по принцип?

любопитна съм за любимите книги / автори на Илла, на Дачи (после и за поезия ще питам и знам, че там ни съвпадат донякъде вкусовете), на Юнуз и който още поиска да се чувства поканен или е прилъстен от темата

на фона на приказките и песните, че Интернет отдалечава хората
ми беше изключително приятно да се запозная и поговоря с полския писател Януш Вишневски, автор на „Самота в мрежата“

„Интернет може да сближи хората. Те се запознават онлайн, дори се влюбват. След книгата ми получих над 34 хиляди мейла от хора от различни държави. Всички те ме убеждават, че Интернет събира хората и им помага да преодолеят самотата.“

цялото интервю с Януш Вишневски е тук

напоследък не писах много за книгите, които изчетох, но все пак решавам да пиша за поне две от тях – Черната кутия на Алек Попов и Валс на раздяла на Милан Кундера

–

Черната кутия е от серията съвременни романи от родни автори, които намирам за много модерни, много не-български и все пак български. бях чела Спътник на радикалния мислител и бях чула доста похвали за Черната кутия, а след като го изчетох намерих из нета и критики. за мен романът е много добър, динамичен, раздвижен, с гледната точка на двамата братя Нед и Анго, редувана с всяка глава ми беше приятно. свръх реалистичен на моменти (особено при случите, развиващи се в България, колко познато и хм, някак неудобно, погледнато с чужди очи – завода, гробището, партито на юпитата с присъствието на звездата Азис), малко като американски екшън в други (моментът в който доброто възтържествува над злото, типично за холивудска лента, с гръмотевицата и хамбара).
романът е твърде близо до мен с темата за търсенето на бащата и на себе си, у двамата братя – различно. малко митично, силно носталгично, на моменти наивно. мисля, че беше най-силната линия в романа, поне за мен.

силно препоръчвам прочитане.

–

Валс на раздяла също не е нова книга, а от тези, които догонвам. издадена е 2005-та, а е писана в началото на 70-те. харесвам Кундера. текстът е много зрял, темите сериозни и дори на от първите страници историята да изглежда леко скучна, защото става дума за виден тромпетист, обвинен за бременността на медицинска сестра в провинциален санаториум, всъщност проблемите и пластовете са много, размислите също, философията – и тя. връщането назад във времето действа носталгично, но голяма част от темите са от онези, винаги актуалните – живота и смъртта, в парите ли се крие щастието, любовта и изневярата … ще си позволя кратки цитати:
„мъжката любов отделя жената от тълпата“
„аз съм против това да натрапвам щастие на хората. Всеки има право на своето лошо вино, на своята глупост и на своята кал под ноктите“
„защото най-простите неща съществуват тук долу на земята без обяснения и без причина, защото причината за тяхното съществуване е у самите тях“

Лидия ме провокира да се върна назад във времето и да се замисля защо обичам да чета (книги).

първо бяха книгите у дома и в домовете на двете ми баби – огромни библиотеки, книги най-вече на български при едната, а при другата – на френски, английски, немски, арменски и други езици; „детско-юношеската“ литература около мен винаги изобилстваше, а в годините да детството ми живеехме скромно, но от най-желаните подаръци по празниците бяха книгите; виждах родителите си да четат, бабите си неизмено също, може би това е запалило начална искрица

после мисля, че имах голям късмет в гимназията, защото кръгът от хора в нашия випуск, които се интересуваха от книги беше не голям, но много силен; беше време, в което ходехме на бригади по месец лятото и после пак есента и имам незабравими спомени за това как събираме картофи на полето или берем грозде и играем на игри за познаване на книги, за припомняне имена на герои или сцени – тук се появиха за първи път „заглавията като пароли“; в тази тийн възраст средата диктува, а при мен и нашия клас / випуск просто се случихме заедно. ако трябва да съм честна нямам спомен от силна среща с автор или влияние на учители, за жалост; в тази възраст започнах да чета някои френски автори в оригинал, което остави ярък отпечатък в съзнанието ми а и направи да виждам красотата на езика в детайл; книгите се разменяха много, защото времената бяха трудни и някои заглавия просто потъваха, може би това правече книгата още по-ценна

може би най-много книги прочетох в студентските си години, много интензивно, такива, свързани с ученето и такива, подсказани от приятелите наоколо, беше нещо като неутолима жажда, беше и времето в началото на 90-те, когато започаха по-масово да излизат познати автори и чакани заглавия; именно тогава имаше превъзходни книги на световни автори в разкошни издания на руски, а родните още прохождаха, така че четяхме много и на руски; след като приятелският кръг изчетеше серия книги – говорехме за тях, обсъждахме ги; събирахме се и четяхме поезия. беше красиво

днес се радвам да откривам четящи хора сред тези около мен, но не съдя нечетящите, може би магическата фея на думите не ги е споходила (още)

радвам се на днешния ден, в който човек, стига да иска, може да прочете всичко, написано някога някъде

ето с тези нежни и безкрайно приказни хартиени ангели се сдобих на предколедното тържество в училището на моя син

всяка година децата от Увекинд изработват сами тези уникални картички, украси, сурвачки и венчета и ги продават на родителите, дошли на коледното тържество, а със събраните парички се купуват нови книги за училищната библиотека

прекрасна инициатива! ангели за книги!

Светльо, освен че е голям почитател на писаното слово и шеф на книгите в Сиела, изнамира постоянно свежи млади български автори и им помага да бъдат издадени (за което – евала!) е супер готин човек, с когото движим и Новеловите награди – конкурса за новела от млад автор (апропо – срокът крайният наближава, новелисти – писатели млади будни умове – изпращайте новелите си веч!) вече има свой блог!

блогът на Светльо се нарича КНИГОТВОР и чака своите посетители тук

бързо завръщане от северните части на Обединеното кралство – леко дочути реплики и един адрес набран наизуст ме отвежда в поредното безумие на Националната ни телевизия, наречено „Голямото Четене“, което, представете си, се намира на адрес 4etene.bnt.bg (моля, отбележете великоленото изписване на кирилица на този адрес на акция за популяризиране на четенето у нас!)

ако продължа беглия поглед из сайта и прескоча темата за неговия дизайн не бих искала да не спомена, че под FireFox сайтът се чупи, като че стилове липсват, не е ясно кои полета в ужасната форма са задължителни, регламентът е повече от суховат, но проблем е, че не намирам и мотивацията за хората, които биха участвали

хк, гласуването е с SMS-и, но може и по Интернет(!), телефон или стандартно пощенско писмо (!)

една иначе похвална и като че дълго чакана, необходима на обществото ни инициатива, проведена или поне подведена като типична кампания в малко по-твърдия стил на националната институция и все пак в стилистиката на кампании като тази за Могилино например – хляб и зрелища, sms-и, ефирно време и нищо в крайна сметка. жалко.