това е истинска история.
историята на баба Ленче, която живее край София.
къщата й е скромна. две стаи. печка на дърва. телевизор, оставен от внуците, едва работещ на антена. китна градинка отпред. плодни дръвчета.

през последните години къщата на баба Ленче бе разбивана 8 пъти. какво взеха ли? първо почти неработещия телевизор. радиоприемник от 80-те. одеала. после – инструментите за градината. след това и чаршафите. после взеха тенджерите и тигана.

преди няколко дена отново ограбиха къщата на баба Ленче. за девети път. не беше останало нищо за крадене. изкъртиха смесителите за вода от банята и кухнята. за какво ли? не е ясно. за да ги продадат за по 5 лева. но наред с това освен че за пореден път разбиха вратата й, разбиха и плочките около смесителите, прекатуриха всичко наопаки.

баба Ленче се разболя от мъка. не по откраднатото. а по това, че скромната й и без това къща вече нямаше нищо. дори не може да посрещне внуците си.

баба Ленче е живяла дълго. помни и 9-ти септември, помни и 10-ти ноември. казва, че в момента отново сме в революция. и е време да променим нещата.

баба Ленче е силна жена. ще намери начин, ще поправи вандалщините за пореден път. и няма да разчита на управниците. но мечтае за ред в страната си. и възлага надежди на нас, нейните деца и внуци.

не, аналогията не е случайна. ограбиха ни до последно. искат още, не се спират пред нищо.
и да, това е истинска история.
и да, от нас зависи.

#оставка #мафия

Хората откриват, че е хубаво да си активен, че всъщност не е толкова трудно да променяш средата около себе си, да наложиш своя отпечатък, да разшириш своя анклав до цялото. Че това носи удовлетворение. Това е онзи инстинкт за живот, който единствен може да промени страната ни. Мисля, че имаме безпрецедентна възможност да обърнем хода на развитие на България. Виждам, че се формира онази критична маса (което винаги значи добре мотивирано малцинство), която може да отключи тази промяна. Така че, само от нас зависи дали ще успеем.

цялото интервю с Христо Иванов в Дневник

#ДАНСwithme