това е истинска история.
историята на баба Ленче, която живее край София.
къщата й е скромна. две стаи. печка на дърва. телевизор, оставен от внуците, едва работещ на антена. китна градинка отпред. плодни дръвчета.

през последните години къщата на баба Ленче бе разбивана 8 пъти. какво взеха ли? първо почти неработещия телевизор. радиоприемник от 80-те. одеала. после – инструментите за градината. след това и чаршафите. после взеха тенджерите и тигана.

преди няколко дена отново ограбиха къщата на баба Ленче. за девети път. не беше останало нищо за крадене. изкъртиха смесителите за вода от банята и кухнята. за какво ли? не е ясно. за да ги продадат за по 5 лева. но наред с това освен че за пореден път разбиха вратата й, разбиха и плочките около смесителите, прекатуриха всичко наопаки.

баба Ленче се разболя от мъка. не по откраднатото. а по това, че скромната й и без това къща вече нямаше нищо. дори не може да посрещне внуците си.

баба Ленче е живяла дълго. помни и 9-ти септември, помни и 10-ти ноември. казва, че в момента отново сме в революция. и е време да променим нещата.

баба Ленче е силна жена. ще намери начин, ще поправи вандалщините за пореден път. и няма да разчита на управниците. но мечтае за ред в страната си. и възлага надежди на нас, нейните деца и внуци.

не, аналогията не е случайна. ограбиха ни до последно. искат още, не се спират пред нищо.
и да, това е истинска история.
и да, от нас зависи.