чаках я тази книга и признавам си, много ме обсеби. с идеите си, в които съм въвлечена от доста време, но представени в български роман – наистина радва!

Васил подхваща една не лека тема – антиконсумеризма, минимализма и възприемането му в обществото днес. поднася я елегантно и умно. и както споменах – обсебващо.

големите корпорации са се слели с държавата и политиката. всичко е вързано, но по силата на обстоятелствата именно в България се появява Хармония – организация, която е в битка с всичко това. Хармония иска хората да живеят в хармония „с природата и с цивилизацията, като под цивилизация нямам предвид тази кочина от реклами, тази мрежа от лъжи, в която сме превърнали света си“.

да, особено в контекста на #дансwithme романът звучи още по-интригуващо и силно препоръчвам да се прочете от всеки трезвомислещ

интервюто за Апарат с Васил в Kafene.bg

ето и какво споделя Жоро за книгата

още важни антиконсумеристки текстове – в блога на Асен Ненов тук

оказва се, че доста родители и доста учители не познават (добре до никак) съвременните български детски автори. и като родители и учители не ги познават – как децата да ги познават … а имаме, имаме макар и не много, но за сметка на количеството – качество – великолепни създатели на вълшебства в думи за деца! и защото имам голямото удоволствие да познавам част от тях, споменавам ги, за да ги има на едно място събрани и който иска да се запознае с тях виртуално, после да намери книжките им и да ги чете на децата си

държа децата ни да познават нашите автори. а познавайки ги и ги заобичват.

Весела Фламбурари и историята на мишката Метличина в „Миличко мое тефтерче“, интервю с нея в Kafene.bg

Вергиния Генова с нейните цветни приказки, интервю тук

Виктор Самуилов и стихчетата, които разсмиват децата и натъжават големите, интервю с Виктор Самуилов в Kafene.bg

Ирина Папанчева с историята на перото от пеликан, интервю с Ирина Папанчева

Маги Благоева с Мими и Макс, интервю с нея тук

Мая Дългичева с прекрасните си стихчета, приказки, пиеси за деца

Петя Кокудева с нейната необикновена Лулу, интервю с Петя Кокудева в Kafene.bg

дядо Трак със забавните съвременни приказки, които усмихват децата, интервю в Kafene.bg

Юлка Юлия Спиридонова – както много пъти съм казвала – родната Роулинг, с приключенията на Джиго, с Тина и половина, Любими Попътечо, Приказки от Долната земя, Графиня Батори, Кралска кръв, Макс и Лабакан, интервю с Юлка в Kafene.bg

хм … вероятно изпускам големи имена, но тези са, които познавам лично и смело препоръчвам.

добре е децата да знаят, че хората, които пишат любимите им истории живеят наоколо, а не са някакви абстрактни, далечни, чужди, отдавна умрели. учители – канете тези автори в училищата си. така и децата ще се запознаят с тях, ще са любопитни, ще хванат книгите им, ще ги питат какво ли не, а после ще започнат да четат повече, обещавам го.

този пост е провокиран от моята приятелка Ани и е посветен на родителите и учителите на нашите деца.

писах още за детската книга, дари книга!, за училищните библиотекари, проблемите на библиотеките, тетрадка за приказки

тиквичките са много красиви – цъфтят в жълто и радват окото. изискват място, защото листата им стават огромни. също така обичат да са поливани. сложили сме ги на слънце и им е добре

както и доматите и краставичките бяха нападнати първо от охлюви, после от мушици

от засадени 4 коренчета (копито купихме два от пазара на Красно село по левче и два от Сандански пак толкова, едно стана жертва на лакомите охлюви, но другите три оцеляват

по-малко от месец след разсаждането вече първите няколко малки тиквички наедряват всеки ден и за около седмица ще са готови

в заключение: за едно семейство 3-4 корена тиквички са достатъчни 🙂

писах още за зеленчуковата градина в София тук и тук