Мирослав Пенков с награда на BBC

miroslav-penkovсрещнах се с Мирослав Пенков предния декември, в любимото Росиче. знаех, че е млад, но младостта му все пак ме изненада. и мъдростта му. видях го спокоен, земен, искрен, без суета.

бях дочела сборника разкази предната нощ. и на два ама много плаках. единият – на изток от запада. да, именно за този разказ наскоро Мирослав взе награда от Би Би Си.

тогава направихме мило интервю за Kafene.bg – ето го тук. е, писах и тук за книгата. и не спестих пред никого хвалбите си към разказите и надеждите, които храня към този млад писател. знам, че много работи и вярвам ще четем още добри неща от него.

днес хора, които не са го чели бяха писали доста некрасиви думи из нета. изхождайки от малкостта си вероятно. тъжно за тях. браво за Мирослав!

Мирослав Пенков ще раздава автографи тази събота, 13 октомври от 16.00 ч. в книжарница Сиела, Мол София. добър шанс да го срещнеш.

уроци по предприемачество: бизнесът от идея до мисия

ideas

Провокиран бях от две предишни публикации (едно и две) в този блог. Накратко – за да защитиш идеята си, най-добрият начин да го направиш, е да я реализираш. Всичко останало е вятър работа.

Проблемът? На света има супер много идеи. И непрекъснато се появяват нови и нови. И не всички могат да бъдат реализирани. А и не трябва. Основната причина е, че повечето от тях не струват. Казано на чист български – suck. Друга част са просто умрели идеи – такива, които нямат потенциал за развитие – просто съдържат някаква добавка към други, вече съществуващи (често – вече реализирани) идеи. Да, тези последните са много примамливи, защото са по-лесни за реализиране и за извличане на печалба от тях, но стигаме до там, откъдето започнахме. Че не е добра идея да си втори.

Случаят е друг? Имаш идея? Имаш идея.

И идва мигът, в който осъзнаваш, че това вероятно е повече от идея, това е ГОЛЯМА идея – започваш да вярваш, че идеята ти може да промени нишата, града, страната, света… Стоп! Сега е моментът да се поразсъждава трезво – наистина ли това е толкова голяма и значима идея и струва ли си да ѝ се обръща повече внимание?

Кажи я на глас. Все още ли звучи толкова мащабна? Напиши я на лист. Не, не бизнес план – не всичките 100 страници – просто идеята, половин страница е напълно достатъчна. Ако идеята се е смалила, загубила е смисъла си или формата си, след като е напуснала мислите, значи не е подходящата идея. Но ако продължава да бъде голяма, мащабна, ако продължава да звучи вълнуващо и предизвикателно – давай напред.

Така идеята се превръща в драсканица, после – в що-годе прилична скица, от която пък се ражда прототип… идеята еволюира. Става все по-голяма. Усещаш как се променя след всеки следващ поглед или доксване. Вплиташ в нея и по нещичко, научено от всички, на които си я споделил – приятели, колеги, близки…

Идеята се превръща в мисия.

И започваш да вярваш, че колкото и страхотен да е светът днес, той може да бъде по-добър. И започваш да го виждаш, да си го представяш такъв – защото виждаш все още нереализирания потенциал. И как ако това се случи, какви страхотни неща ще се случат след това…

Някъде по това време започваш да осъзнаваш, че това не е просто идея – това е цяла фирма – бизнес. И имаш нужда от екип. Осъзнаваш, че ще се нуждаеш от екип от визионери-професионалисти, партньори. Технически партньори, бизнес партньори, капиталови партньори… И всички те трябва изцяло да прегърнат идеята ти, за да може тя наистина да се случи по възможно най-добрия замислен начин и да промени света. А когато светът вече е променен, различен, дори някой друг да реши да
се възползва от идеята ти – сори, революцията вече ще се е случила. Без тях 🙂

този текст е на Димитър Цонев, който гостува днес в моя блог с темата предприемачество с много точни и ясни разсъждения за идеите и новия бизнес

виж още: идеи и крадене на идеи, как да защитим идеите си, предприемачеството е отговорност

всичко е до човека. има и чудесни училищни библиотекари.

наскоро Ането ми сподели, дори го сподели в ефира на БНР, че библиотекарката в училището им е нелюбезна, не дава да се ходи в междучасието в библиотеката, не дава книги на децата от подготвителен и първи клас, вика на децата и никак, ама никак не ги мотивира да се върнат в училищната библиотека. това ме натъжи. знаех си, че тази жена е някакво изключение. днес се запознах с другия тип библиотекари – обичащи и обгрижващи книгите и децата

на първия ден от конференцията за библиотеките и младите хора във Варна срещнах още (след срещите по време на пътуванията на Забавното лятно четене) силно отдадени на каузата четене, детско четене, книги хора от библиотеките в Добрич, Стара Загора, Разград, Ловеч, Шумен, Хасково. ще пиша скоро за тях

но ме впечатли най-вече споделения опит на Соня Янчева, училищен библиотекар в Математическата гимназия „Д-р Петър Берон“ във Варна и бързам да споделя за вдъхновение на всички, замесени с децата и книгите. вероятно няма да опиша всичко добре, ще пропусна неща, но Соня кани всеки, който иска – да й отиде на гости в училище и тя ще сподели

Математическата гимназия във Варна има богат книжен фонд – над 30 000 заглавия! граден с години. основно научна литература. и един библиотекар, но достатъчно инициативен, деен и креативен – Соня Янчева. имат активности, на които доста окръжни библиотеки могат да завидят:

  • онлайн каталог с книгите в библиотеката;
  • издават месечен бюлетин с новите книги и събитията в библитеката, качен е и на сайта на училището;
  • имат фб страница, където успешно комуникират с децата за нови книги и събития;
  • виртуална справочна служба – всеки ученик може да изпрати запитване по мейл и Соня отговаря с прикачени файлове, линкове, информация;
  • имат Училищен библиотечен съвет – учеиците сами го инициират и доброволно по 10-15 четящи ученика се включват ежегодно в този съвет, чиято основна цел е да търси средства за книги (художествена литература) за библиотеката; цел им е също да наложат библиотеката като фактор в училищния живот – правят плакати, флайери, развеждат новите ученици из библиотеката; агитират библиотечни застъпници – учители, кмета, които да помагат на библиотеката в дейността й

децата в това училище четат много. за всяка нова книга се появява списък с чакащи

учениците организират кулинарни търгове, на които родителите приготвят вкусотии, всички си ги купуват и събраните пари отиват за нови книги, художествени, за библиотеката. на последния са събрали 860 (wow!) лева! подобни търгове правят два пъти в годината

отделно събрали от списания плакати и ги продавали на търг отново на учениците в училище и събрали за книги още 300 лева!

учениците пишат своя обща книга. отделно имат книга, в която всеки споделя мнение за прочетеното. имат клуб „млад библиотекар“ и четири доброволци-библиотекари, добре обучени, които помагат на единствения библиотекар в училището – Соня.

имат клуб „любители на европейската литература“ и „писателски клуб“

не насърчават даряването на книги, които никой не чете. на всяка дарена книга отзад се слага надпис „книгата е дарена от … и той Ви я препоръчва!“

Соня Янчева е убедена, че „има четящи деца, когато имаме какво да им предложим. има ли хубави книги – децата идват“

аплодисменти за Соня Янчева. блазе им на учениците във Варненската математическа. дано има повече библиотекари като Соня. респект.

едно философско пътешествие

33

мислех си да спестя част от истината, която може да накара някои да не посегнат изобщо към тази книга. едната – че Николай Петков всъщност е Отец Николай, православен свещеник в шуменския квартал Дивдядово, втората – че е философ. хората днес имаме доста предразсъдъци и към отците и към философите. и за по-неутрално ги избягваме

е, това е, написах го. и въпреки нечии предразсъдъци книгата стадионът на старата госпожа е истинско приключенско пътешествие, което те разхожда напред-назад във времето и пространството, запознава те с велики умове, представени като обикновени хора, разказва за кварките, мъдреците, изкуството, футбола и още много неща от светското ни ежедневие

„нашата съвременна литература отдавна чакаше такава книга“ е написал Деян Енев. и на мен ми е любопитно допълнение в пъстрата картина на българска литература днес. и важна реабилитация на образа на свещеника, който за жалост най-често в изкуството ни е представян или пиян, или зъл, или глупав, което донякъде да не е много справедливо

самият Отец Николай е от онези земни неземни хора, с които можеш да говориш дълго, по много теми, без да се измориш и без да се натовариш. скромен, лек и в същото време дълбокомислен. скоро интервю с него в Kafene.bg