След Съкровище, пищови и южни морета беше ясно, че историята ще има продължение и очаквахме Ателие за българска детска литература Upper earth books и Калоян Захариев да ни въвлекат отново в приключенията на Надя и Мартин.

Изчетох с интерес и споделям с радост, че имаме хубави истории, изпълнени с неочаквани и забавни моменти за деца, тийн и не само от наш млад писател. Отново, както и в първата книга, приключенията нямат граници, читателят надниква из различни места по света, научава много за тях. Разказът умело преплита и исторически събития и места, което е голям плюс.

Няма да издавам подробности от сюжета, но е ясно, че между кориците се крие истинско злато.

Книгата е идеална за подарък! Препоръчвам.

в последно време излизат толкова добри български книги, че човек трудно насмогва.

не очаквах, че ще я прочета бързо. не очаквах и, че ще ми хареса толкова. въпреки че Алек Попов ми е любим. имах си едно на ум „уф, партизанска книга …“ пък то какво излезе! зад една силна стилна корица една с много послания и колкото усмиваща, толкова замисляща история. на места с пряк реверанс към днешния ден.

Екстра Нина, Ленин, Медвед, Храста, Копача, Винт, две близначки в Даданския лес … пародия, с нотки на фантастика, безумни ситуации, тъжен край.

много се изписа за Сестри Палавееви, няма да добавя повече, само един цитат ще вмъкна:

„- А как стои въпросът с маструбацията в СССР? …

Медвед придърпа краищата на куртката си, покашля се и важно рече:

– Въпросът за маструбацията не стои на дневен ред в СССР. Съветските хора имат да решават по-важни задачи. Те не могат да си позволят да пилеят енергията си толкова лекомислено. Съветвам и вас да пестите силите си. Не можем да разчитаме на редовно снабдяване. Всяка калория е нужна за целите на борбата!“

за книгата писаха още  Библиотеката, Литературата днес, Аз чета, Книголандия

още за книгата – в Kafene.bg

мислех си да спестя част от истината, която може да накара някои да не посегнат изобщо към тази книга. едната – че Николай Петков всъщност е Отец Николай, православен свещеник в шуменския квартал Дивдядово, втората – че е философ. хората днес имаме доста предразсъдъци и към отците и към философите. и за по-неутрално ги избягваме

е, това е, написах го. и въпреки нечии предразсъдъци книгата стадионът на старата госпожа е истинско приключенско пътешествие, което те разхожда напред-назад във времето и пространството, запознава те с велики умове, представени като обикновени хора, разказва за кварките, мъдреците, изкуството, футбола и още много неща от светското ни ежедневие

„нашата съвременна литература отдавна чакаше такава книга“ е написал Деян Енев. и на мен ми е любопитно допълнение в пъстрата картина на българска литература днес. и важна реабилитация на образа на свещеника, който за жалост най-често в изкуството ни е представян или пиян, или зъл, или глупав, което донякъде да не е много справедливо

самият Отец Николай е от онези земни неземни хора, с които можеш да говориш дълго, по много теми, без да се измориш и без да се натовариш. скромен, лек и в същото време дълбокомислен. скоро интервю с него в Kafene.bg