ето поредната порция висящи обуща из София – това е в Борово, тези са доста високо, дори се чудя как са ги качили чак там, а знакът – ясно е от коментарите към предните два описани случая в блога ми (тук и тук) – наоколо има някой, който продава хм … специфични продукти

любопитното е, че малко по-надолу по същия булевард е МВР, но предполагам те не знаят какво символизират обувките, не е в правомощията им да ги махнат, нито пък четат блогове, за да разберат …

гост-блогър – моят добър приятел Виктор

Ослепелите мъже не умеят да се бръснат сами, а ако са достойни и със силен характер, трябва да се удавят, като оставят на брега горната си дреха и предсмъртно писмо. Това беше според мен внушението от един филм, който снощи телевизия BTV излъчи.

Седя си аз, редя си книжки и си ровя по диска, и дочувам нещо за сляп, ослепял, реплики от сорта „Когато разбрах, че ще ослепея…“ и т. н. Това ме засяга лично, обижда ме, защото аз се имам за достоен мъж, винаги съм се бръснел сам, и преди да ослепея и след това, а предполагам, че повечето слепи мъже спокойно се бръснат сами, при това не по-лошо от виждащите. Нека хората от тая телевизия заповядат, да им покажа, може да донесат и бръснач, ще го използвам по предназначение.

Преди да ослепея, или по-точно, когато разбрах, че ще ослепея и аз съм мислил за самоубийства, но ето, жив съм, и какво сега излиза според внушението във филма? Слабохарактерен съм, защото не съм имал мъжеството да се удавя.

Според мен с излъчването на този филм телевизия BTV уврежда доброто име на всички слепи мъже, представя ни пред света като хора, които не умеят да се избръснат, а когато опитат, нарязват се страшно и в крайна сметка се самоубиват, при това не се гръмват в банята, а отиват да се удавят. Ами какво ако няма наблизо водоем?…

И така, прочее, смятам да поровя и да изпратя копие от това писмо до и-мейл на BTV, да поискам да ме реабилитират, като в някоя от централните си емисии съобщят, че слепите мъже се бръснат спокойно, дори могат да бъдат полезни на обществото и не е необходимо да се давят. И изобщо не ме интересува това, че филмът не е правен от BTV, и че мнението за слепите мъже на екипа на телевизията може би не съвпада с внушенията във филма, че аз не съм схванал сюжета, не съм вникнал в сложните мисли на режисьорите, сценаристите, каскадьорите и дубльорите… Нито пък ме интересува, че Слави Трифонов май търсил щраус, който да се съгласи да го носи на гърба си, че да влезе по-зрелищно в студиото. Още повече, че сигурно още има следи по интернета от онова време, когато се разчу, че шоуменът Слави щял да ослепее, та даже хората взеха да ме питат как да му записват книги в MP3, че да слуша.

А сега ще се поинтересувам има ли някаква възможност да се обърна към съда, за да поискам чрез него от телевизия BTV да си понесе отговорностите по този случай.

Иначе, в тая телевизия нямало агенти на службите на тоталитарната държава, милиционери, какви там още. Хубаво, браво.

какво е да си успешен в наше време:
да имаш много пари?
да видиш снимката си на корицата на Мениджър или да се появиш в сутрешния блок на bTV?

интересни разсъждения на Alain de Botton в TED

няколко щриха:

• ако видите човек във ферари, не вярвайте, че е по-щастлив от вас
• не оставяйте на другите (в т.ч. медиите) да дефинират разбирането ви за щастие и успех
• разберете какво ще ви направи вас лично щастлив и въврете в тази посока
• не може да си успешен във всичко, печелиш нещо и в същото време губиш друго

чувам постоянно хора да се оплакват от работата си, от живота си, оплакват се от едно и също с години, а не предприемат нищо, за да променят ситуацията:

• хора, които постоянно казват, че мразят София, но с години живеят тук
• хора, които вечно се оплакват, че са претоварени, че от работа не им остава време за личен живот, за семейството и децата, защото се бъхтят от сутрин до вечер, но не променят нищо, а времето минава
• хора, които честичко заявяват, че искат да започнат свой бизнес, но все не им стиска да напуснат работата, при която имат добра и сигурна месечна заплата, служебна кола и всякакви благини
• хора, които мрънкат и споделят, че не харесват застоялия си, скучен живот, но не променят нищо, не сменят посоката, а страдат, бият жената и детето или пият, уж за да забравят

е, на всички осмелили се да намерят своята дефиниция за щастие и да я следват – мисля, че сте на прав път! успех!