съществуваше една мода да се показват работните места из блоговете и нищо че е закъсняла – ето и моята снимка
имам късмета да работя с много добри хора, които когато съм нервна ми сервират кафе и дори ми правят сладкиши от бисквита и сладко!
интимност привнасят синият кон, нарисуван от Томи, мишката-планета от bogus и картината с прането – любими
както се вижда хаосът ми е присъщ, но съм обещала на Бистра скоро до няколко месеца да го оправя това бюро 🙂
колко е хубаво да виждаш някоя случайна хрумка да се превръща в нещо истински случващо се
за всички любители на кафето и капучиното, а най-вече за изкусените от рисуването с мляко и кафе – конкурс за рисувано капучино – събота от 17 в Онда на Бачо Киро, София
макар за последнтие си пътувания да не съм писала тук, Париж си е Париж и не мога да не го споделя 🙂
не бях ходила от няколко години и до преди Барселона Париж беше моят любим град
ето така изглеждат повечето от спирките на метрото в центъра на Париж от 1914 г., стил Art Nouveau, автор Hector Guimard
Париж, като доста от останалите големи европейски градове има прекрасно метро, което върши наистина много работа, автобуси и като цяло малко парижани имат коли, едно – защото са скъпи, две – защото няма къде да ги държат и три – защото си имат уреден транспорт
подобно на много други европейски градове в Париж вече има колела за колективно ползване – използват се доста, чакаме и кмет Борисов да го направи в София (хм)
в Париж има близо триста музея! които ме вълнуват вече съм посетила, но исках да видя любимите си отново – Орсе и къщата на Роден успях, музея на Пикасо не смогнах, макар много да исках … март не е сезон, но въпреки това пред всички големи музеи има не малки опашки …
кичът е навсякъде …
класика в жанра
по уличките на Монмартър
и пак там
вкратце – малко съм натъжена, че не намерих Париж какъвто беше преди – сега е много по-мръсен, много по-шарен от към хора, леко овехтял, но и все така романтичен, примамлив и своенравен
рапорт даден
след ренесанса (или поне значително доброто завръщане на хората в театрите) и операта надига глава от забравата – сега е в ремонт Националната опера и съвсем скоро ще приема гости в обновената си голяма зала
а междувременно е отворила врати за децата от февруари с „Вълшебната флейта“ и „Петя и вълкът„, като преди представленията децата биват запознавани изключително приятно и подорбно с операта – къде е сцената, къде и какви са декорите и как се движат, посещават за малко репетиция на балета, след което вече в камерна зала им се демонстрират инструментите от оркестъра – с името му и кратко изпълнение, дори могат да го пипнат, както се вижда на снимката
залата е малка и препълнена, билетите са с повече от символични цени – 5 лв за възрастни и 3 лв за деца; децата са толкова много, че човек се чуди ще успеят ли да се укротят;
представлението започва и само след миг цари тишина – магията започва
(музиката е позната, лесна и своя, връща ме в детството, когато ходех с баба ми на всяко представление от „Варненско лято“, а зимата – редовно на театър и опера в София; от тогава не бях гледала „Вълшебната флейта“ на сцена)
Папагено е толкова автентичен, пуска леки шеги в речитатива си на български, за да го разберат децата, но пее, разбира се на немски; вкарани са свежи, съвременни детайли, което не пречи, а е забавно; започва солото на злата царица и певицата пее без да знаем как поема дъх; гримът и костюмите са толкова добри, че да приковат вниманието и на най-малките
всичко е толкова вълшебно и истинско и завладяващо, че децата и родителите им потъват в тази магия
а след края искат да се върнат пак, и пак
предстоящите представления – „Вълшебната флейта“ – 4 март от 10 и от 11.30; „Петя и вълкът“ – 5 март от 10 и от 11.30
търсейки, попадам на в-к Сега, който публикува снимка от „Златната флейта“ на Моцарт, хм
Follow
