В навечерието на 2008-ма Карта се сдоби с 11 малки кутрета 🙂
Month: януари 2008
Followне мога да се въздържа …
„ако дадена фирма размаже конкренцията, покачи акциите си с огромен процент или пък дадена личност бъде издигната в култ до степен на припадъци и жертвоприношенията на милиони фенове, светът няма да помисли и за миг дори, че зад тази ситуация седи един екип от хора“
„И все пак не всеки ден от ежедневието на съвремения ПР е приключение, в което се впуска без да се замисли за премеждията, през които ще трябва да премине.“
„ПР- ът аз, всеки ден отива в офиса си в 8:00 ч. От вратата поставя палтото си на закачалката и влиза в проветрената си стая, за да натисне копчето „power” на своят notebook. Чакайки вече с горещо кафе в ръката да се зареди страницата на корпоративния имейл, ПР-ът аз отваря още един прозорец, в който да зареди адреса на корпоративния блог.“
„След тези пряко свързани с фирмата дейности идва ред на ПР-ът да се поинтересува и от развитието на събитията в по-широк обхват. Той изписва няколко уеб адреса, за да разбере в крайна сметка колегите журналисти на чия въдица са се хванали и кое инфо са изопачили в служба на нечии интереси. “
„На Пр-ът му остава време и да разгледа любимите си полезни блогове, където пуска целенасочено и премерено своето мнение по даден въпрос и тема като същевременно събира още информация. За целта той тайпва следните няколко адреса, а може би и много повече, които в последствие ще научи …“
„По някое време през деня, може би най-добре след обед на запълнено стомахче да дойде ред и на това ПР-ът да потърси подходящо място за разпространението на някоя бъдеща кампания. Просто да се поинтересува, да разгледа конкуренцията и другите колеги какви ходове са предприели в подобни ситуации, да проучи пазара, цените, условията …“
„… да гледа “WAG THE DOGS” и да си припомня, че ПР-ът има мисия и не трябва да се отказва, когато трудностите го спъват. Напротив, добрият ПР трябва да си помага с тези инструменти, които съвремието му предоставя и да не забравя, че неговата роля е от голямо значение за всяка една фирма, личност, институция, но най-вече ПР-ът трябва да е добър ПР на себе си.“
стадността по Пастернак
Борис Пастернак е сред най-любимите ми писатели – ето мнението му за стадността
в продължение на предния пост, леко като контрапункт, или не съвсем, а?
цитатът е от „Доктор Живаго“
„Стадността винаги е убежище за бездарните, независимо дали става дума за вярност на Соловьов, на Кант или на Маркс. Само отделни хора търсят истината и късат с всички, които недостатъчно я обичат. Кое на този свят заслужава вярност. Почти нищо. Мисля, че човек трябва да е верен на безсмъртието, това е другото име на живота, малко подсилено.“
различен-еднакъв или за черната и бялата овца
някои постове напоследък ме размислиха отново по темата
да се поддаваш на стадното чувство или да се бориш винаги да си черната, зелената, розовата овца; тъй като човек изпълнява различни роли в някои мисля чепредпочита да е различен, но в повечето ще не ще е еднакъв
та прибягнах до тетрадките със записки, изрових няколко цитата от Ерих Фром – „Изкуството да обичаш“
„Ако съм като всеки друг, ако нямам чувства и мисли, които да ме правят различен от останалите, ако се приспособявам към общоприетите обичаи, облекло и идеи, аз съм спасен; спасен съм от страшното чувство на самота. За да наложат такъв конформизъм диктаторските режими прибягват до заплахи и терор, а демократичните – до внушение и пропаганда.“
„Човек може да разбере колко страшно е да бъде различен, да бъде няколко крачки извън тълпата само ако е осъзнал остротата на потребността да не остане изолиран.“
„Всъщност обаче хората искат да се приспособяват в много по-голяма степен, отколкото са принудени да се приспособяват.“
„… всички да изпълняват едни и същи команди, всеки да е убеден, че действа по собствено желание …“
„От раждането до смъртта, от понеделник до понеделник, от сутрин до вечер всяка дейност е станала рутина, предварително определена от възприет стандарт. Как заплетеният в мрежата на рутината няма да забрави, че е човек, уникален като личност, на когото е даден само един единствен шанс за живот, с надежди и разочарования, със скърби и страхове, с копнеж за обич и с ужас от нищото и изолираността!“
и за десерт нещо от „Дневникът на един гений“ на Салвадор Дали
„От най-ранно детство имам порочната нагласа да се възприемам като различен от обикновените простосмъртни. И това вече ми се удава добре.“
/следва продължение/
абсурдите на спама
в пощенската кутия на моя син пристигна следното трогателно писмо:
„Развъдник за КАВКАЗКА ОВЧАРКА „ШОЛИН ВИКРИС“- http://razvudnik.hit.bg/ ви пожелава весели празници!“
Ура! Ура! Ура! 🙂