снощи не писах, но ако бях поствала щеше да е идентичен на днешния пост – редуцирано работно време заради началото на учебната година на двата детски фронта, доста и то важни задачи, избутани в ъгъла (не мога да довърша редакцията на книгата – върви бавно, а нямам време; подготовката на премиерата на филма иска времеви ресурс също; цялата текуща работа – срещи, оферти, интервюта, нови проекти),
тъга, която неизбежно нахлува в ежедневието ми в края на лятото,
белият сняг, който в последните вечери бавно трупа след като изключа компютъра и зачета Орхан Памук
плюс други носталгии и тегоби правят настронието ми ноктюрно и спасението ми идва в Лунната на Бетовен – първата й част

после нещата стават динамични и живи – третата й част

и все пак трябва да завърша оптимистично, с нещо което много обичах да слушам в детството си, в изпълнение на два рояла на двама полски пианисти – Марек и Вашек – тук в изпълнение на Kempff – La Tempete – 3-тата й част

днес до сълзи се вълнувах – първи учебен ден, макар и да сме в подготвителен, а не в първи – беше наистина сутрин изпълнена с емоции!

на времето при тръгване първия ден на училище по традиция майка ми плискаше от медно менче вода и здравец пред нас – да им е по вода на учениците!

защото моята любима Magic си няма блог, макар че има какво да пише в него, но си мисли, че няма нужда да има блог, та затова тук с нейно разрешение поствам един мейл от нея, който ме потресе с неочакваната си откровеност и дълбочина

„Изведнъж и xxx стана enemy 🙂 нищо лично само pvp (player vs player)
Enemy не го изпозлвам в лош смисъл. Играта много ме научи да разграничавам отношението на хората.Когато някой те убие в играта той не го прави за да ти е гадно на теб – просто се борите за един и същи замък – нищо лично 🙂

В една битка сме с живота напоследък… той гледа да ми се покаже мега сложен, аз гледам да си го опростя, но е трудно … Нито пък съм се променила достатъчно.. пак се заплесвам по неща.. и хора… Винаги съм си мислела, че колкото по-възрастна съм толкова по-лесно е всичко… а то става все по-сложно и по-сложно…

Ама сигурно е дет се вика неизбежно… В един момент като се замисля и аз не знам вече какво искам. Сигурно ако успея по-точно да го формулирам ще е по възможно да се случи. 🙂

Сравнително ново явление при мен е неспособността ми да се справям със стреса… Или стреса е станал в повече или аз съм почнала да обръщам повече внимание някак си на това… Но липсата на време или по скоро желанието да направя, създам, постигна всички неща, които са ми в главата…

Докато четях твоя блог установих, че не ми пука толкова за морето ни… а по скоро за това, че ти не си му се нарадвала както преди… странен начин на взъприятие… когато бях малка исках най-доброто за нашата планета… сега искам най-доброто за любимите хора…

Целувки отиваме на лю лю!!! „

малко като дъска за обяви … ама така е; и аз пиша, но съм далеч от 25-те, а и съм сред организаторите

все пак, ако някой има добра новела, до 25 години е и му е време да получи по-широка популярност, както и да види произведението си освен на екран с корица и на хартия – Новелови награди – срокът е към края си, изпращайте до 1-ви октомври

успех!

както вече писах – лятото работих освен останалото по една тема – децата в домове и като част от този проект с Андрей върху документален филм за детството по принцип, за детството на тези деца, щастието, отговорността да имаш дете и т.н. – тежка тема, но с добър екип и мисля, че стана добър филм – Целувка за лека нощ

филмът е 22 минути, в него играе Али, за детството говорят Дмитрий Варзоновцев, бате Енчо, Криси Баксанова, Дечко озвучи, Чочо снима, децата от Дом Надежда (София, Младост) и тяхната директорка г-жа Афузова, музиката на Георги Стрезов, Андрей бе режисьор и работи с екипа си по филма – всички доброволно работиха и стана добре

елате на премиера идния четвъртък, 20-ти септември, 19 ч в Дома на киното, София

трейлър – тук

БУА – Българска уеб асоциация – създадохме я преди 3 години и половина с ентусиазъм Петко, Ники, Киро, Пламен и моя милост

днес бе последния УС, в който участвах, утре има Общо събрание и ще се преизбира нов УС, но аз се оттеглям от активна дейност в асоциацията – уморих се, а и да дадем път на младите, заредени с повече ентусиазъм и енергия за общественополезна дейност

какво се случи с БУА – от 5 члена учредители днес са 51 (най-нов член е Економедиа), в последните 2 години Председател бе Жанет Найденова, БУА прави 2 години Уеб фестивала в Албена, вече не го прави, прави 3 години БГ Сайт, вече не го прави – както писах, като създател на Конкурса го оттеглих от БУА и вече няма да има БГ Сайт; в последната една година малка част от членовете на асоциацията бяха доста активни в прокарването на свои интереси, като цяло асоциацията е мудна, пасивна, не както подобава на асоциация на модерен и доста добре положен в пространството бранш като нашия; но, както казах – аз се уморих, до тук съм, път на младите;

какво се случи с уеб бранша през тези години – много неща – най-вече уеб все повече говори на хората и големите риби се позавъртяха активно, особено в последната една година; заформиха се групировки, наляха се бая пари; най-напредничавите офлайн медии активно взеха да навлизат онлайн, знаем кои са, няма да цитирам; интересно е

и така, УС на БУА – успех на следващите!

това лято за мен:
– загубих много близък приятел – Звезда
– довършихме с Гори книгата и сега минава редакция
– работихме активно и довършихме документалния ни филм с Андрей, скоро ще пиша за премиерата му
– имах хубави музикални изживявания, например Бебел
– имах най-дългата си ваканция от детството насам – 18 + 4 дена; изцяло и само със семейството – прекрасно
– обиколихме цяла България, вкл. по морето от най-на север до най-на юг – най-красиво наистина за мен бе на Иракли – нежен, девствен плаж, но това беше само сутринта, после нахлуха хора; навсякъде по крайбрежието е мръсно – по пясъка – фасове и боклуци, във водата – пликчета и какво ли не; бяла България е мръсна
– открих още, че цяла България освен, че е мръсна се и продава – навсякъде колчета с табелки – „продава се“
– открих, че навсякъде силно се е застроило, но на места това все още е поносимо, а другаде – не; например на Велинград, Троян все още е ОК, докато на Слънчев бряг е ужасно, ама много ужасно
– из страната има китни, живи и красиви малки селца, автентични, истински и е окуражаващо, че ги има, че не са западнали толкова, колкото бяха преди години
– хареса ми също, че почти цялата земя, покрай която минахме бе обработена, лозя опънати в редици, с провиснало грозде, ябълкови дървета, превили красиви снаги с червените си плодове, жита, разорана земя
– из страната на много места има освен радио Хоризонт и радиостанции на турски език, също и телевизии – доста добре се хващат; едно от радиата на турски пускаше редовно класическа музика
– на нос Емине – изключително спокойно и красиво място, до което се стига по път, отнесен от дъждовете, село Емона български мобилен оператор се хваща трудно, но турският е на линия и получаваш съобщение „Мтел Ви желае приятен престой в Турция“
– говорих с интересни хора: двама свинари до Иракли, които бяха против строителството там, пък после се оплакаха, че техните земи били в Натура, а на някои други там им изкарали земите от Натура 2000; един охранител на магазин в Слънчев брях, една художничка в Созопол, една баба-плетачка, която продаваше чорапи и плетени котета на входа на крепостта Калиакра и каза, че нямала като нас пари да обикаля, а с мизерната пенсия, та затова продавала
– открих за себе си великолепието на текстовете на Орхан Памук и след Истанбул, която четох на английски и ми пасна точно на ваканционното настроение сега съм на Сняг, но за това ще пиша по-подробно скоро
– разбрах, че за да поствам в блога си не трябва да чета преди това в блогосферата
– ползвах за първи път доста активно Интернет през мобилен телефон
– хрумнаха ми миляда идеи
– видях се за малко с приятели, които обичам
– заредена, гледам напред – много нови неща очакват всички ни /Ray of light/