защото моята любима Magic си няма блог, макар че има какво да пише в него, но си мисли, че няма нужда да има блог, та затова тук с нейно разрешение поствам един мейл от нея, който ме потресе с неочакваната си откровеност и дълбочина

„Изведнъж и xxx стана enemy 🙂 нищо лично само pvp (player vs player)
Enemy не го изпозлвам в лош смисъл. Играта много ме научи да разграничавам отношението на хората.Когато някой те убие в играта той не го прави за да ти е гадно на теб – просто се борите за един и същи замък – нищо лично 🙂

В една битка сме с живота напоследък… той гледа да ми се покаже мега сложен, аз гледам да си го опростя, но е трудно … Нито пък съм се променила достатъчно.. пак се заплесвам по неща.. и хора… Винаги съм си мислела, че колкото по-възрастна съм толкова по-лесно е всичко… а то става все по-сложно и по-сложно…

Ама сигурно е дет се вика неизбежно… В един момент като се замисля и аз не знам вече какво искам. Сигурно ако успея по-точно да го формулирам ще е по възможно да се случи. 🙂

Сравнително ново явление при мен е неспособността ми да се справям със стреса… Или стреса е станал в повече или аз съм почнала да обръщам повече внимание някак си на това… Но липсата на време или по скоро желанието да направя, създам, постигна всички неща, които са ми в главата…

Докато четях твоя блог установих, че не ми пука толкова за морето ни… а по скоро за това, че ти не си му се нарадвала както преди… странен начин на взъприятие… когато бях малка исках най-доброто за нашата планета… сега искам най-доброто за любимите хора…

Целувки отиваме на лю лю!!! „