(ей сега ще направя едно голямо обобщение)

животът е като неспирна детска игра или безкрайна импровизация
ако го правиш с кеф и ти се отдава – и публиката ти се радва
доказателството – чуй Ella – One note Samba (scat singing) 1969
(опитай парчето до край, жестоко е)

дъх на печени ябълки и канела се прокрадна в последните коментари на предния ми пост; в атол намерих приятел от детството, едно от първите гаджета, какво прави нет-а, а; с Гори книгата ни е на финалната права, wow; в офиса се смеем по много, колко е гот да си обиколен от готини хора; детските рожденни дни са забавни за децата

ето къс споделен офисен фолклор от деня: „За сватбата – опази боже, помилуй мя, дано не се случи такова бедствие, амин, во веки веков. Тогава ще да бъда с хавайска тениска (от тези, много шаренките, каквито носят старите хора от 60 години нагоре), електриковорозова коса (отново за пример – старите хора – може бииии 65 години нагоре?), къси панталонки тип „Елате ме вижте, а като се насмеете, си тръгнете!“, вратовръзка, която ще бъде единственото черно в облеклото, защото все пак траурен ден, жени се човек, не е шега работа, после ще бъде кубинската пура, за обувки – сандали римски тип (не от римско време, но никой не е съвършен). „Черешката“ в облеклото би било… хм, сигурно гайдата на гърба ми?“

за пореден път се убеждавам, че ако искам да поствам не трябва да чета блогосферата преди да пиша

няколко неща чакат, но ще почакат
днес е ред на този мързелив пост

един сладък „еко-нет“ линк, който разказва колко по-добре би било Гугъл да е черен (кредит – Мишо)

една сладка версия на тема кафе за всички големи любители на тази напитка, сред които съм и аз – Odelaf – le cafe (кредит – Христо)

и обобщението на деня в звук – Miles Davis & John Coltrane- SO WHAT

Тази седмица, като продължение на предната, в която имахме доста социални събития, имам две покани към всички родители и деца:
– утре – 26-ти септември е Европейският ден на езиците. По този повод Az-deteto.com организира конкурс – Азбука наша, който ще завърши с празник на буквите и награждаване – сряда, от 17.30 до 18.30 в Синема Сити, Mall of Sofia.
Заповядайте!
– на 29-ти септември правим в двора на 22-ро (на Витошка, до НДК) поредния Есенен базар за родители. На него могат да се разменят или дарят дрешки, играчки, книжки, които вече не трябват на вас и вашите деца. Събота, 10.00 – 13 ч.
Заповядайте!

настроена пътешественически от книгата, за която вече споменах и срещата с Юри, Милена и Иво, които за мен са големи пътешественици и в предизборни краски, четейки в блогосфрерата (това е моят вестник, т.е. единственото нещо, което чета редовно, за да научавам какво се случва), попадайки на един разказ за най-ценните неща в различни градове по света реших да драсна някой ред, та нали имаме блогър кандидат-кмет … 🙂

мнозина ще ме освиркат, но аз харесвам София – тук съм родена, а градът има уникални къщи, сгради, улици; е, всичко не е идеално – има много какво да се прави, желае, естествено

какво ми харесва от местата където съм била:
– Копенхаген – там май за първи път видях обществени колела, в които слагаш монетка и караш до където искаш и оставяш на определени за това места – практично, удобно, еко, избягваш трафика; бих се радвала да го има и в София
– Париж, Лондон – огромните зелени пространства и паркове, с гладко окосена трева, по които в слънчеви дни хората си сядат и си говорят, а децата играят и тичат без да ги е страх от кърлежи или други неща; добре поддържани, с цветя, с фонтани, с много паметници, с пейки (за Лондон бях много впечатлена от надписите с името на дарителите на всяка пейка, после го видях ид ругаде, май и у нас вече се прави) – навремето и за София имаше такава приказка, че е „зелена“ столица, също в последно време някои от парковете ни са пооправени, но бих се радвала искрено да са повече зелените места и да са по-поддържани
– немските градове – подредеността на улиците, а също многото „арт“ елементи; доколкото имам спомен при изграждане на нова сграда са длъжни да дадат май 5% от стойността на сградата за изкуство и като вътрешна и външна архитектура и оформление има много красиви и авангардни неща – бих искала да има повече искуство в нашия град и да е по-подреден, без сергиите и кича днес
– Барселона – това е моят град-фаворит във всяко отношение, с толерантността си, с лежерността си, с изкуството, което е навсякъде

на много места съм била, не всички градове, които съм посетила и са ме впечатлили са ми направили особено впечатление именно като градове; неща, които съм видяла другаде и ми липсват в София:
– хубава ботаническа градина, като тази в Мюнхен или Лондон, например
– хубав зоопарк (нашият не е лош, но може да стане по-хубав),
като този във Виена или Барселона, например
– хубав увеселителен парк като Тиволи (Копенхаген), Пратера (Виена) или дори Тибидабо (Барселона)
– музеи … като в повечето европейски столици, за жалост имаме мнооого малко, най-вече си нямаме музей за съвременно изкуство; искам музей на науката и изкуството като Cite в Париж или достоен исторически музей като този в Истанбул
– пейки из града – просто за почивка, каквито липсват при нас
– градски часовници – красиви или просто часовници
– спортни площадки, зали, басейни – трябват повече, май има движение в позитивна насока в последно време, ама още
– подземни, надземни и всякакви паркинги
– музика – в Париж разговарях с един уличен музикант, там има много – най-вече из метрото, по улицата – та на тях общината им плаща минимална работна заплата, за да свирят плюс всичко, което си изкарат в шапката отпред; човекът беше щастлив, беше си купил кола и очакваше жена му скоро да роди – беше доволен, че с музика, неговото си любимо нещо, може да се препитава достойно в любимия си град; харесвам да срещам музиканти и из нашите подлези / улици, но ми е неловко да знам, че мизерстват и го правят от немай къде

ясно е – задължително хубави улици, без дупки и с оптимизиран трафик, метро …
освен лошите улици ужасно не харесвам трафика в София, но знам, че е проблем почти на всеки голям град
не харесвам децата по светофарите, които чистят стъкла и просят
ужасно не харесвам каруците из центъра, макар да осъзнавам, че все пак имат някаква положителна роля
не харесвам архитектурата на някои нови сгради и това, че се разрешава стари сгради с разкошна архитектура да бъдат събаряни
не харесвам сергиите нацвъкани на всякакви места и много се дразня на някои, които съборихапреди години и още грозно стърчат на някакви места
искам София да е един по-чист град
и един по-усмихнат град

знам, че независимо кой кмет изберем всичко това няма да се сбъдне ей така и не зависи само от кмета, а зависи от теб и мен, от всеки един от нас; да опитаме, София да е един по-чист и по-усмихнат град, а?! 🙂

снощи не писах, но ако бях поствала щеше да е идентичен на днешния пост – редуцирано работно време заради началото на учебната година на двата детски фронта, доста и то важни задачи, избутани в ъгъла (не мога да довърша редакцията на книгата – върви бавно, а нямам време; подготовката на премиерата на филма иска времеви ресурс също; цялата текуща работа – срещи, оферти, интервюта, нови проекти),
тъга, която неизбежно нахлува в ежедневието ми в края на лятото,
белият сняг, който в последните вечери бавно трупа след като изключа компютъра и зачета Орхан Памук
плюс други носталгии и тегоби правят настронието ми ноктюрно и спасението ми идва в Лунната на Бетовен – първата й част

после нещата стават динамични и живи – третата й част

и все пак трябва да завърша оптимистично, с нещо което много обичах да слушам в детството си, в изпълнение на два рояла на двама полски пианисти – Марек и Вашек – тук в изпълнение на Kempff – La Tempete – 3-тата й част

защото моята любима Magic си няма блог, макар че има какво да пише в него, но си мисли, че няма нужда да има блог, та затова тук с нейно разрешение поствам един мейл от нея, който ме потресе с неочакваната си откровеност и дълбочина

„Изведнъж и xxx стана enemy 🙂 нищо лично само pvp (player vs player)
Enemy не го изпозлвам в лош смисъл. Играта много ме научи да разграничавам отношението на хората.Когато някой те убие в играта той не го прави за да ти е гадно на теб – просто се борите за един и същи замък – нищо лично 🙂

В една битка сме с живота напоследък… той гледа да ми се покаже мега сложен, аз гледам да си го опростя, но е трудно … Нито пък съм се променила достатъчно.. пак се заплесвам по неща.. и хора… Винаги съм си мислела, че колкото по-възрастна съм толкова по-лесно е всичко… а то става все по-сложно и по-сложно…

Ама сигурно е дет се вика неизбежно… В един момент като се замисля и аз не знам вече какво искам. Сигурно ако успея по-точно да го формулирам ще е по възможно да се случи. 🙂

Сравнително ново явление при мен е неспособността ми да се справям със стреса… Или стреса е станал в повече или аз съм почнала да обръщам повече внимание някак си на това… Но липсата на време или по скоро желанието да направя, създам, постигна всички неща, които са ми в главата…

Докато четях твоя блог установих, че не ми пука толкова за морето ни… а по скоро за това, че ти не си му се нарадвала както преди… странен начин на взъприятие… когато бях малка исках най-доброто за нашата планета… сега искам най-доброто за любимите хора…

Целувки отиваме на лю лю!!! „

това лято за мен:
– загубих много близък приятел – Звезда
– довършихме с Гори книгата и сега минава редакция
– работихме активно и довършихме документалния ни филм с Андрей, скоро ще пиша за премиерата му
– имах хубави музикални изживявания, например Бебел
– имах най-дългата си ваканция от детството насам – 18 + 4 дена; изцяло и само със семейството – прекрасно
– обиколихме цяла България, вкл. по морето от най-на север до най-на юг – най-красиво наистина за мен бе на Иракли – нежен, девствен плаж, но това беше само сутринта, после нахлуха хора; навсякъде по крайбрежието е мръсно – по пясъка – фасове и боклуци, във водата – пликчета и какво ли не; бяла България е мръсна
– открих още, че цяла България освен, че е мръсна се и продава – навсякъде колчета с табелки – „продава се“
– открих, че навсякъде силно се е застроило, но на места това все още е поносимо, а другаде – не; например на Велинград, Троян все още е ОК, докато на Слънчев бряг е ужасно, ама много ужасно
– из страната има китни, живи и красиви малки селца, автентични, истински и е окуражаващо, че ги има, че не са западнали толкова, колкото бяха преди години
– хареса ми също, че почти цялата земя, покрай която минахме бе обработена, лозя опънати в редици, с провиснало грозде, ябълкови дървета, превили красиви снаги с червените си плодове, жита, разорана земя
– из страната на много места има освен радио Хоризонт и радиостанции на турски език, също и телевизии – доста добре се хващат; едно от радиата на турски пускаше редовно класическа музика
– на нос Емине – изключително спокойно и красиво място, до което се стига по път, отнесен от дъждовете, село Емона български мобилен оператор се хваща трудно, но турският е на линия и получаваш съобщение „Мтел Ви желае приятен престой в Турция“
– говорих с интересни хора: двама свинари до Иракли, които бяха против строителството там, пък после се оплакаха, че техните земи били в Натура, а на някои други там им изкарали земите от Натура 2000; един охранител на магазин в Слънчев брях, една художничка в Созопол, една баба-плетачка, която продаваше чорапи и плетени котета на входа на крепостта Калиакра и каза, че нямала като нас пари да обикаля, а с мизерната пенсия, та затова продавала
– открих за себе си великолепието на текстовете на Орхан Памук и след Истанбул, която четох на английски и ми пасна точно на ваканционното настроение сега съм на Сняг, но за това ще пиша по-подробно скоро
– разбрах, че за да поствам в блога си не трябва да чета преди това в блогосферата
– ползвах за първи път доста активно Интернет през мобилен телефон
– хрумнаха ми миляда идеи
– видях се за малко с приятели, които обичам
– заредена, гледам напред – много нови неща очакват всички ни /Ray of light/

Уикендът бе прекрасен, както ни се полагаше на всички, които взехме участие в него.

Сутринта в колата чух тази песничка и я заплюх за тазвечершния ми пост – ето 🙂
Des’ree Life

Life indeed can be fun,
if you really want to.

Sometimes living out your dreams,
Ain’t as easy as it seems.

Няколко факта от уикенда: Рилски манастир бе много посетен – наистина много хора, по равно българи и чужденци, комерсиализирал се е добре – вход на няколкото места, които могат да се разгледат – по 5 лв.; затова пък има безплатна тоалента, която е ужасно ужасно смръдлива (отдавна не бях попадала на такава); в околността са се спретнали няколко ресторантчета, всичко беше пълно; природата – уникална.