(ей сега ще направя едно голямо обобщение)
животът е като неспирна детска игра или безкрайна импровизация
ако го правиш с кеф и ти се отдава – и публиката ти се радва
доказателството – чуй Ella – One note Samba (scat singing) 1969
(опитай парчето до край, жестоко е)
дъх на печени ябълки и канела се прокрадна в последните коментари на предния ми пост; в атол намерих приятел от детството, едно от първите гаджета, какво прави нет-а, а; с Гори книгата ни е на финалната права, wow; в офиса се смеем по много, колко е гот да си обиколен от готини хора; детските рожденни дни са забавни за децата
ето къс споделен офисен фолклор от деня: „За сватбата – опази боже, помилуй мя, дано не се случи такова бедствие, амин, во веки веков. Тогава ще да бъда с хавайска тениска (от тези, много шаренките, каквито носят старите хора от 60 години нагоре), електриковорозова коса (отново за пример – старите хора – може бииии 65 години нагоре?), къси панталонки тип „Елате ме вижте, а като се насмеете, си тръгнете!“, вратовръзка, която ще бъде единственото черно в облеклото, защото все пак траурен ден, жени се човек, не е шега работа, после ще бъде кубинската пура, за обувки – сандали римски тип (не от римско време, но никой не е съвършен). „Черешката“ в облеклото би било… хм, сигурно гайдата на гърба ми?“
Follow
Радвам ви се !
Ако може, освен текстов материал – да добавите тва АВСтата, и малко фото))
Има спец група за щастливи работници
http://flickr.com/groups/538058@N21/pool/
а тоз пич е написал цяла книга
http://www.positivesharing.com/
Проблемфри лайфстайл започва да си отваря път в монархията, дето до офиса имаш един час кормуване и рядко живееш на по-малко от сто км от работното си място
http://positivesharing.com/2007/10/happiness-at-work-and-goal-free-living/
и още нещо, просто ей така..щот е красиво
Sleepthief – The Chauffeur
http://www.youtube.com/watch?v=nZXoaXfu33k
Леле, дори си го сложила, не те е срам да ми публикуваш глупостите 🙂 Въпреки че ги писах сериозно 😛
bogus, тази песен ми навя един разказ, който бях писала преди време, за една жена на стоп, лятото в жегата и ръжта …
Парчето е доста старо, но с нова визия. В съседство в тръбата имаше клипче Зад завесите..как са го правили. Всъщност го намерих в МайСпейс и отново се ошашках каква фантастична идея е купил Мърдок !
Гледам новият сериал на НВО. Кажи че ме обичаш (непременно изчети интервютата на сайта им с главните герои).
Писан е от жени. Това е и главното оплакване на мъжете, дето са гледали пайлъта..много женска интерпретация на темата : комуникации, интимност, любовта като мрачно място.
От дълго време, лайфстайл гей заемаше толкова място в ситкомите, че създателите им почнаха да се виждат като намерили философския камък в умрялата медия телевизия.
Това сериалче ми връща надеждата, че моят лайфстайл все още е избора на половината популация..публично, де.
Anyway, исках да кажа че добри видео парчета излизат изпод добър текст.
И такъв се пише все повече и повече.
Жените се обръщат навътре в себе си и не се страхуват да заявят високо какво виждат. Оставам с надеждата че след като превземем медиите ще щурмуваме управлението. Още нямам концепция за пост матриархата, но като дъщеря на постфеминистка – старите грешки няма да имат повторение.
Ето ти малко домашен фолклор
Големият брат е изкъпан, облечен в пижама и му се чете история за Лека нощ. В това време малкия надува алармата, което значи акция тук и сега. Дребният вдига поглед и заявява изключително сериозно :
– Тоя да изчезва (Имайка предвид, за постоянно)