настроена пътешественически от книгата, за която вече споменах и срещата с Юри, Милена и Иво, които за мен са големи пътешественици и в предизборни краски, четейки в блогосфрерата (това е моят вестник, т.е. единственото нещо, което чета редовно, за да научавам какво се случва), попадайки на един разказ за най-ценните неща в различни градове по света реших да драсна някой ред, та нали имаме блогър кандидат-кмет … 🙂
мнозина ще ме освиркат, но аз харесвам София – тук съм родена, а градът има уникални къщи, сгради, улици; е, всичко не е идеално – има много какво да се прави, желае, естествено
какво ми харесва от местата където съм била:
– Копенхаген – там май за първи път видях обществени колела, в които слагаш монетка и караш до където искаш и оставяш на определени за това места – практично, удобно, еко, избягваш трафика; бих се радвала да го има и в София
– Париж, Лондон – огромните зелени пространства и паркове, с гладко окосена трева, по които в слънчеви дни хората си сядат и си говорят, а децата играят и тичат без да ги е страх от кърлежи или други неща; добре поддържани, с цветя, с фонтани, с много паметници, с пейки (за Лондон бях много впечатлена от надписите с името на дарителите на всяка пейка, после го видях ид ругаде, май и у нас вече се прави) – навремето и за София имаше такава приказка, че е „зелена“ столица, също в последно време някои от парковете ни са пооправени, но бих се радвала искрено да са повече зелените места и да са по-поддържани
– немските градове – подредеността на улиците, а също многото „арт“ елементи; доколкото имам спомен при изграждане на нова сграда са длъжни да дадат май 5% от стойността на сградата за изкуство и като вътрешна и външна архитектура и оформление има много красиви и авангардни неща – бих искала да има повече искуство в нашия град и да е по-подреден, без сергиите и кича днес
– Барселона – това е моят град-фаворит във всяко отношение, с толерантността си, с лежерността си, с изкуството, което е навсякъде
на много места съм била, не всички градове, които съм посетила и са ме впечатлили са ми направили особено впечатление именно като градове; неща, които съм видяла другаде и ми липсват в София:
– хубава ботаническа градина, като тази в Мюнхен или Лондон, например
– хубав зоопарк (нашият не е лош, но може да стане по-хубав),
като този във Виена или Барселона, например
– хубав увеселителен парк като Тиволи (Копенхаген), Пратера (Виена) или дори Тибидабо (Барселона)
– музеи … като в повечето европейски столици, за жалост имаме мнооого малко, най-вече си нямаме музей за съвременно изкуство; искам музей на науката и изкуството като Cite в Париж или достоен исторически музей като този в Истанбул
– пейки из града – просто за почивка, каквито липсват при нас
– градски часовници – красиви или просто часовници
– спортни площадки, зали, басейни – трябват повече, май има движение в позитивна насока в последно време, ама още
– подземни, надземни и всякакви паркинги
– музика – в Париж разговарях с един уличен музикант, там има много – най-вече из метрото, по улицата – та на тях общината им плаща минимална работна заплата, за да свирят плюс всичко, което си изкарат в шапката отпред; човекът беше щастлив, беше си купил кола и очакваше жена му скоро да роди – беше доволен, че с музика, неговото си любимо нещо, може да се препитава достойно в любимия си град; харесвам да срещам музиканти и из нашите подлези / улици, но ми е неловко да знам, че мизерстват и го правят от немай къде
ясно е – задължително хубави улици, без дупки и с оптимизиран трафик, метро …
освен лошите улици ужасно не харесвам трафика в София, но знам, че е проблем почти на всеки голям град
не харесвам децата по светофарите, които чистят стъкла и просят
ужасно не харесвам каруците из центъра, макар да осъзнавам, че все пак имат някаква положителна роля
не харесвам архитектурата на някои нови сгради и това, че се разрешава стари сгради с разкошна архитектура да бъдат събаряни
не харесвам сергиите нацвъкани на всякакви места и много се дразня на някои, които съборихапреди години и още грозно стърчат на някакви места
искам София да е един по-чист град
и един по-усмихнат град
знам, че независимо кой кмет изберем всичко това няма да се сбъдне ей така и не зависи само от кмета, а зависи от теб и мен, от всеки един от нас; да опитаме, София да е един по-чист и по-усмихнат град, а?! 🙂
Follow
Докато не стъпих в Берлин не знаех, че е възможно да обичаш град.
Берлин е мега, пулсира, направиш две крачки – нещо се случва.
Америка гостува на Европа в Берлин. Холивуд обича Берлин.
Всичко в мен почива и отпуска, когато килим от чинарови листа покрие главната улица и елегантни мъже наметнат дълги шлифери.
Настрана Старбук, сливам се с навалицата в онази кафе книжарница срещу Европа център (първото място, на което опитах суши). Амазон ряпа да яде ! Тия имат повече книги от убер делта книжарницата в Хелзинки (руска литература на кило) и тази под издателството на Политикен в Копенхаген заедно.
Единствено Черин крос в Лондон миришеше по-добре..на неразгърнати страници, на драми и дайджилин едновременно.
В Стокхолм пък, същия магазин в който застреляха Ана Линд, имат пекарна срещу книжното отделение. Е, как да четеш !
Май единственото северно място, където не седнах над букви е Осло. След осем часа зяпане по лодките на Тур Хейердал и Фритьоф Нансен, не ми остана дъх И за книга. А Тур бе ролевия модел от детството..заедно с онзи мъж с автомобила и камерата, Идакиев))
Настоящият ми град мирише на море..чайките закусват с пръснатото от разтоварени кораби жито край огромни силози. Безброй лебедови двойки танцуват необезпокоявани от тълпата, ръгнала да ги храни с козуначени кифли с пълнеж…ситуация, от която патките намазват.
Предколедно и в тон с тъмния сезон, фонтана в средата на езерото е празнично осветен.
Градът ми мирише на студ, но от онзи, детския..дето щипе бузи и зачервява страните. Студ след който пиеш гльок в калени чаши и топиш бухти в конфитюр.
От моят град до Берлин е точно Едно Списание разстояние (от по-плътните)
мдааа в Берлин не съм била
и над това, което се замислих но пропуснах да отбележа са книжарници и библиотеки в градовете – винаги ме респектират и тайната ми мечта е като имам достатъчно пари да направя една огромна библиотека в София
обожавам мириса на неразгърнати още книги …и на книги въобще
мирисът на градовете и местата … добър поглед
всеки град мирише различно
имам ярки спомени за миризмите – Париж сутрин рано-рано, когато чернокожи със зелени униформи мият спирките със сапунена вода, мирише на чиста улица
там, в квартал Glacier, където бях отседнала един път, имаше една обществена библиотека, която много ми хареса – овална сграда, модерна, стъклени стени и привечер, когато пуснеха вътре лампите надзъртах завистливо и виждах спокойни хора, млади и стари, които обикаляха из дълго полици книги, избираха, сядаха на масички до прозорците и четяха – леле колко им завиждах …
харесвам и букинистите по Сена, неизбежно мирише на стари книги – обичам, а също магазинчетата за тютюн, а също магазините за кроасани, които неустоимо ме привличат (там ги ядат също във варианта с конфитюра ей така ги топят и после в купа с мляко – сутрин за закуска)
чистота – май французите са може би най-чистоплътните хора, които съм срещала
Италия (не съм била в по-континенталната й част) за мен е море, кафе и сладолед като вкус и като мирис
Тайланд – тежък мирис влажен, силно смесен с мириса на пържен ориз, зеленчуци и морски дарове – където и да си мирише на сладко-кисел сос
Цюрих ми мирише на студ
метрото в Лондон мирише лошо, много дълбоко е и долу е тежко, в Барселона също в жегата по централните станции долу едва се диша
нямам добри спомени от Букурещ, но бях там една късна есен и градът остави у мен мириса на печени кестени, което ми харесва
сигурно всеки има своя перспектива към града, но някакви неща влизат като клише и понякога трудно бягаш от тях
Хм, да, и на мен обществените велосипеди ми направиха силно впечатление в Датската столица. В благодарение на тях успях за един ден да разгледам почти целия град, въпреки че беше малко стар и омачкан (велосипеда). Не мога, обаче, да си представя такова нещо да го има тук. Доколкото помня велосипедът там задържаше някаква дребна монета, като количките от Била, но тук ще трябва да задържа банкнота от сто лева, защото в противен случай още на втория ден всички общестени велосипеди ще изчезнат и ще бъдат продадени на безценица я в по-източната чужбина, я в друг град, я за старо желязо. Но дори и да задържат по сто лева от посетителите на града, това изобщо не пречи публичните велосипеди да бъдат откраднати вечер, докато кротко си стоят на публичните стоянки. Радвам се, че не сме като арабирте, но все и става тъжно, че и катоевропейците изобщо, ама изобщо не сме.
Велосипедите бяха част от програмата на община Копенхаген, когато града стана европейска културна столица. Годината е 1996.
Копенхаген е зелен. Поне в моите спомени, но аз живях в близост до парка на двореца Розенборг..и подхванах голф на игрището Валенсбек.
Същите тия дървета, подстригвани два пъти годишно във викторианска традиция, са сред най-клепещото за колата мръцало.
От липите на паркинга падаше нещо лепкаво и си оставаше там, въпреки дъжда.
Който не е съвсем дъжд, а една сипкавица. Излизаш и си мислиш, че това не може да те намокри, щото прилича на мъгла. И се връщаш мокър.
Копенхаген рядко спи. Първи сутрин са вестникарите. После в четири пристига камиона за боклука, а в шест – и първите камиони от ферибота до Осло (когато трафика минаваше все още през града).
В осем вече няма места за паркиране никъде.
Спомням си че дълго си държах една от продупчените крони – бе ми толкова интересно .. монета с дупка. Освен парите си, местните обичат знамето си. Най-старото в света, паднало от небето (1240) в Естония. Днес е на масата по всеки повод и без повод : рождени дни, сватби, кръщенета, годишнини, постъпване на работа, пенсиониране..по ягодовите тортички мяммм, по коледното дръвче, по дните в памет на загиналите.
Езикът се произнася с равен тон, в хармония с пейзажа. Викингите се шегуват, че ако се качиш на една табуретка можеш да разгледаш цялата страна. За моят остров, това е вярно и за тротоара.
Най-високата точка е 174 м и народа гордо я нарича Небесните планини.
Островите са общо 5000 и никога не си на повече от 45 минути от водата. Времето се мени на 20 минути и за по-сигурно, разчиташ на носа си.
Всеки има колело. Понякога, по две. В училище има специални часове по етикет за велосипеди.
За разлика от депутатите на една друга страна, местните пристигат на работа с велосипед. Финансовият министър включително.
Специалната думичка е хюге (и има препратка в комфорт)..когато влезе приятел, вадиш две бирички от хладилника и палиш свещ. Останалото е настроение.
не съм била другаде в Дания освен в Копенхаген, май 3 или 4 пъти
любопитно би ми било да видя и други места, ще се върна някога там
спомените ми са за много ниското небе, паднало до носа ми, което не се качи и на милиметър нагоре в продължение на дни и ме доведе до преждевременна носталгия и силна депресия, добре че в свободния ми ден изгря слънце и се разходих към Русалката и двореца, видях зеленината в положителния й нюанс, наснимах и се успокоих 🙂
спомените ми са наистина и за шумен град, много шумен по всяко време – единият път бях по времето на абитюрентските вечери и не можех да спя от камионите, които обикаляха постоянно с цяла тубма пияни и пеещи весело младежи в тях
имам два много екзотични спомена от Копенхаген, свързани са и двата с Allan – единият път беше зима и се напихме зверски, разхождахме се из малките симпатични кръчмички в центъра с джаз музиканти и много бира, после направихме нещо, което не биваше, направо на улицата; другият път Allan имаше някакъв повод и беше поканил отбрана публика 10-12 приятели, моя милост имах късмета да съм там по това време и бяхме в супер странен ресторант, казваше се Готвачът, жена му и нейния любовник и наистина всичко на това място се случваше от тези трима млади хора, беше в каменна къща с каменни сиви стени, близо до кейовете в една малка уличка, на една каменна маса и светлина от свещи ни поднесоха 12 блюда с 12 вина, като към всяко имаше малка притча … беше невероятно
много съм любопитна да видя български дептати да ходят с колело на работа … или министри, наистина
Понякога животът те мята толкова далеч, че излизаш извън фантазията си
И ако фантазията ми имаше граници, сигурно щяха да са Дания-Копенхаген
Спомням си, че си готвех куфара и сестра ми намери острова на картата..погледна коктейлната ми рокля и ми посочи Гренландия )))
Западното крайбрежие бележи пътен знак в новия ми поглед към страната, дето щеше да ме приюти и нагости. Пясъкът е във вечен танц, щото не спира да вее. Седим на дюните и пилим скариди, които докато ти стигнат до гърлото – вече хрупат от трошички морски живот, милван от водата хилядолетия. Плажът е широк, див и покрит с кехлибар след бурята.
Нявга водата е толкова ниско, че можеш да се разходиш пешачката до Холандия (ако си овца)..а последните имат невероятен солен вкус, щото хрупат предимно водорасли.
Това бе първото голямо пътуване, ей така, без часовник и без план !
На връщане минахме през Лего и затворих последната страница от детството си. Човек не може да го направи истинсти другаде..по мое скромно мнение.
Малки ферми са обърнати в хотелчета, често варят собствена бира..по някоя от хилядите тайни викингски рецепти, и те пренасят точно между кориците на Андерсен. Там са и огромните листа под които живее семейство охлюви, грозните сиви лебеди, музикалните кутии и цветните стъклени бутилки за мляко. Домакинът ти налива лично вино, което е подбрал сам в южна Франция. Сутрин, след дъжда, въздуха отново е прозрачен и лек.
Красиво
в онази специална проекция на красивото, когато си в хармония със себе си. Когато сетивата ти са свръх изострени и улавяш с поглед рибите, дето се шмугват из краката докато седиш и рееш над водата.
Датчаните си обичат хляба. Всеки си има точно определена питка, която се сервира на закуската в неделя. Кой къде е ходил по света отделя време и сяда с останалите. Моята е една такава сусамена джуфка, с екстра сладичко между сгъфките.
Но за да се разбере нещо от манталитета, трябва да се опита колони парка – това е едно решение на профсъюзите за членовете им, които живеят паркирани в тесни апартаменти в столицата. Виличките са точно като Вилекула – дървени, спретнати и обзавеждани от лоппе маркедите (употребявани и антики) с малка градинка. Там сдържаните и привидно студени скандинавци губят маските и са себе си. С помощта на доволно количество биричка.
Невероятното е как на такова малко пространство могат да съжителстват няколко култури, водещи паралелно съществуване.
Парадоксално е колко слаби индивиди създава социалната държава и как при всички равни условия, е възможно да не избираш какво да сториш с живота си, затрупан от икономиката на „изживяването“.
Ако за българина самоиронизирането е национален спорт, в Дания имат олимпиади. По области. И общини. В офисите. Най-вече, сред приятели
В този дух на самоирония е впечатляващо колко мултинационални компании са покълнали оттук.
Както и – нова радикално дясна, националистическа и открито ксенофобска формация с християнски характер “ Вярвам в Бог, отечество и Кралицата“
А Кралицата е цяла нова тема
ако бях Варов бих казала
„WOW! Ще кажа само не-знам-си-там-какво във вишнев цвят“
признавам, че затънах до шия в тези откровения
мдааа „Парадоксално е колко слаби индивиди създава социалната държава и как при всички равни условия, е възможно да не избираш какво да сториш с живота си, затрупан от икономиката на “изживяването”.“
два цитата в един reply – лошо Седларов
искам и за Кралицата!
и бягам да поствам за странния ми днешен привечер
Кралицата е национален символ.
Навръх Коледа, точно в шест часа, роялисти и републикански настроени са пред екраните, за да чуят какво има да каже Dronning Margrethe II.
Внучка на Кристиян 9, наричан още прадядото на Европа, кралицата е най-голямата от три сестри, дъщеря на истински мачо-моряк и шведска принцеса. От Франция, тази невероятна жена си внася образование и съпруг, принц консорта Анри който става баша на двамата й синове, престолонаследника принц Фредерик и принц Йоаким.
Нейно величество има представителна роля, не може да се намесва в политическата дискусия и е сред най-достъпните монарси в Европа.
По скоро – правилото- е да я видиш да пазарува в университетската книжарница.
Охраната е дискретна и в двете срещи, които минаха – бях на метър и половина. Кралицата е ентусиазиран патрон на всяко изкуство, дизайнер хореограф, рисува сама, говори и мисли на повечето европейски езици, пример за баба и държавен глава.
Носят се легенди за партита с приятели, където тя е център на веселбата и талантлив организатор.
Държавните визити с международни гости като Мандела, Клинтънови, братовчедите от шведско демонстрарат един модерен и исторически отговорен монарх, който си знае материята.
Кралицата говори езикът на Андерсен – чуплив, пиперлив и дълбок. Дистанцията е там и макар да си на метър разстояние – усещаш нещо достолепно сякаш си в присъствието на минало и бъдеще едновременно.
За някой расъл и пасъл в република, отначало традицията със смяната на стражата, маршировката в униформи, безкрайния етикет и паради са .. далечни. Докато почнеш да чаткаш държавността..онова, което държи нацията заедно. Ролевият модел. Топлият човек зад титлата. Жената, дъщерята, сестрата, съпругата, майката.
Народът и я нарича Дейзи
http://www.billedbladet.dk/adm/pics/0000000000024kids.jpg
този замисленият в скута й е новият крал, Кристиян
Майка му е от Танзания, принцеса Мери
Един линк, дето казва всичко http://www.youtube.com/watch?v=9JjLfbzEMpM
щото ВСИЧКО е на какво се смее един народ