достатъчно е човек да прекара 10-тина минути в коя да е общинска или данъчна служба, за да разбере, че хората, работещи там са нещастни. поне в столичните май е така. още от входа разбираш къде е тоалетната и намекът за местоположението й е толкова силен, че не те изоставя и до дъното на етажа. коридорите са пълни с мебели от различни епохи, изкорубени плюшени дивани, сковани набързо пейки, метални шкафове наблъскани с документи, натрупани отгоре с кашони, бълващи формуляри, декларации, образци … из същите тези коридори се разхождат сърдити хора, служители във въпросната служба, влизат от една врата в друга, намусени, троснати, нещастни.
влизаш в стаята и ти се карат, защото едва се подават измежду камарите с документи. всички тези служители са добри. но са кисели, защото нямат въздух в своя ден, заврени са в миши дупки, едва се разминават, едва дишат, камо ли да са любезни. и все пак, дори и малцина от тях успяват да съхранят любезността, с която са ги закърмили през първите им седем години и дори намират сили да се усмихнат. за сметка на това мнозинството ръмжи, вместо да говори и е склонно да те разкара осемнайсет пъти за една дреболия, замо за да докаже, че е повече от теб. защото иначе няма как да си вдъхне оптимизъм в това задушаващо сиво ежедневие на мизерия и еднообразие.
не виня хората. системата е такава. но ми е жал за хората. и те душа носят.
Follow
на първо място – шамански пръстен ръчна изработка от Томи, ако се чудиш от де са ми магическите способности от тук насетне – да знаеш 🙂
