блог-дайджест 30окт

под това толкова невълнуващо заглавие решавам да споделя няколко поста от други блогове, впечатлили ме днес:

1000км Balkan Charity Challegne – един необикновен дуатлон
спортно събитие, което клуб Бегач съ-организира – дуатлон (бягане и колоезедене) от Букурещ до София и обратно, 10-19 ноември
подробностите са тук

И въпросите са ни към цяла нация завинаги…
Жоро с един изключителен пост за Димитър Воев и Нова Генерация, „На тъмно играя живот, пише Димитър Воев и думите му звучат като най-логичното обяснение на цялата епоха, събрана в четири простички думи.“
целият текст е тук

Цитати от Ганди
Григор пипомня няколко много мъдри думи на Ганди, за всеки от нас, за всеки ден, „Обичам свободата си. Затова няма да огранича твоята.“
постът е тук

игра с децата: птиците отлитат на юг

IMG_7306

едно от най-красивите неща, които може да се наблюдават в края на лятото е събирането на птиците на ята и подготовката и отлитането им на юг. за щъркелите това се случва в последните дни на август и ако сте на южното черноморие със сигурност ще ги видите

наблюдаването на птиците е истински красиво, може да трае дълго, защото ято след ято идват още и още – събират се, набират височина, кръжат, отлитат. всички ги гледаме с възторг, обич и респект

а след това можем да опитаме да ги преброим, да ги снимаме, да ги нарисуваме – в полет или кацнали сред полето, да поговорим за тях – защо отлитат, какво ядат, как живеят и как хората им пречат или помагат

и догодина, през пролетта, дори без да им показваме, децата сами ще извикат, сочейки към небето „ето ги! ето ги! връщат се!“

берем мед

IMG_3676

едни от най-забавните и екзотични дни от живота на нашата фамилия са 2-3 пъти в годината – дните, в които вадим мед. да, истински пчелен мед

от 20 години хобито на баща ми е да отглежда пчели. насред София. няколко кошера. и наше хоби е да помагаме, да участваме, да се забавляваме с ваденето на меда

  • първо питите се вадят от магазините (частта над кошера, където събират меда)
  • почиства се горната част – запечатаните с восък килийки – това трябва да се прави с внимание, за да не се повредят самите килийки и си иска търпение и майсторлък
  • после се подреждат по осем пити в центрофуга – голям казан със специално устройство, което използва центробежна сила за вадене на меда
  • после центрофугата се върти – изисква се сила и синхрон между няколко души, а долу от една дупчица започва да тече мед
  • медът се слага в буркани, готов за хапване 🙂

това са чудни дни при нас, въпреки многото работа и умората, въпреки жегата (за да не надушат меда си пчелите се затварят плътно врати и прозорци). включват се всички – малки и големи. облизват се пръсти, яде се мед с восък. разказват се смешки, стари истории и истински семеен фолклор от рода на днешното „Където няма ред – няма мед!“. в края се броят бурканите и се радваме с благодарност на този голям дар от природата

може да не е био, защото няма сертификат, но това е най-хубавият мед за нас. особено като му добавим удоволствието, че е от нашите пчели, нашия двор – нашия мед

28

вероятно мнозина не знаят, но основната полза от пчелите не е да правят мед, това е вторично. основното, което те вършат е да опрашват всички растения – цветя, дървета, жита, треви. без тях няма да има нито земеделие, нито какво да ядем ние, хората. една пчелна колония може да опраши до 300 квадратни метра цветя на ден

в последните години много държави регистрират проблеми с пчелите, отчита се рязко намаляване на пчелните семейства. в Китай е ясно, че е от пестицидите – там от години опрашването се прави ръчно – хора с четки. в САЩ проблемът е най-голям и е назован Разпадане на пчелните колонии (Colony Collapse Disorder)

вероятно мнозина не знаят също, че в центъра на София, на покрива на Хилтън има експериментално поставени 10 кошера! проектът е за две години, но искрено ще се радвам да продължи

ето така с меда при нас. пчелите, да са живи и здрави, продължават да събират. а ние после – берем мед 🙂

био и еко е нормално, всичко друго – не

Screenshot-12

понякога се чувствам като сектантка, като говоря на приятели и познати да не ядат вредни храни (вафли, чипс, зайо-байо …), да четат подробно етикетите, да внимават със ситните буквички и Е-тата, да изхвърлят пластмасите от кухнята си ….

ясно е, че думите „еко“ и „био“ звучат доста „модерно“, „фенси“, леко като поза, като демонстрация. много хора са отблъснати от това, а „еко“ общността се разви до определени мащаби и се капсулира в себе си.

мда …

иска ми се вече да прескочим тази бариера. био и еко да се възприемат като каквито са – естествени и не те да са отделени в ъгълчето на щандовете със специален надпис, а всички останали боклуци да са сгушени в края. иска ми се бозата да е само като тази на Хармоника, а козметиката – като тази на Weleda и всеки бизнес да е устойчив, което ще рече поне една идея повече с мисъл за хората и планетата. защото био и еко са норма, а всичко друго – не.

писах още: нямане и хранене, най-злите родни храни, „здравословен продукт“

иновации в ежедневието: шкаф за колело

IMG_8129

все повече са колелетата в София, дори вече някои квартали имат вело алеи. но това означава и все повече собственици на велосипеди, мъдрещи как и къде да ги съхраняват

ето как решават проблема в Мадрид – на малките балкончета има достатъчно място за колело, при нужда – и две

Мартин Линков е от будните мозъци, на които само им дай задачка и веднага намират умно решение. той е автор на иновацията – шкаф за колело, подходящ за входното антре на апартамента, удобен и многофункционален. подробности има тук, а за поръчки и мейла на Марто – marfuzii @ gmail.com

13157

а ти къде си държиш колелото? 🙂

нямане и хранене

IMG_9798

нямането преди пълни очите на хората сега и с това те са склонни да харчат по много за глупави храни.

нямането преди и консуматортвото, богато прокламирано навсякъде и във всичко карат хората да плащат много пари за боклуци.

сякаш днес имането на лъскави, изглеждащи скъпо в опаковката си храни и напълването на кошницата е признак на успех. грешка!

бабите, които цял живот са месили баници и правили сладки днес предпочитат готови вити баници, само да ги опекат и шоколадови десерти от кутия, вместо домашните и с това хранят внуците си – от една страна за да имат повече време да гледат сериалите си, през които им пробутват именно кои баници и бисквити да вземат, от друга – защото „по тяхно време“ е било немотия и сега са някак щастливи, че за левче могат да накупят куп „вкусотии“.

така се свързват нямането с храненето и се стига до още по-голямо нямане, защото неправилното хранене води до болести, още пари за лекарства, намалена работоспособност и липса на възможности за каквото и да е друго.

добрата новина е, че купуването на основни продукти, непакетирани, не лъскави и по-малко вредни, за приготвяне в домашни условия, се завръща на дневен ред. поне при част от хората. надежда има.

много добри разсъждения по темата има и при Петър Стойков – Защо бедните ядат боклуци

писах още: и още малко за храната, най-злите родни храни, храна

елха с иновация

13

иновацията е важна предпоставка за успеха на всеки бизнес. предприемачеството започва с интересна хрумка или иновация

намирам това симпатично решение – чадър под елхата, за доста иновативно

снимката е направена в сградата на община Овча Купел

как поканихме Коледния дух у дома

IMG_8921

всичко започна към края на ноември, нямаше още сняг, но се наложи да снимаме един коледен клип у дома и украсихме преждевременно, после с моите малки помощници допълнихме украсата с коледен венец от елхови клонки, ябълки и шипки, рисунки с елени и дряново клонче, украсено с малки топки

направихме списъци с хората, които обичаме, на които искаме да благодарим и да поздравим

IMG_8568

а после писахме писма до Дядо Коледа

IMG_8659

захванахме се с коледните картички в началото на декември – бройката беше голяма и ги правихме на няколко пъти

IMG_8906

дойде ред и на коледните сладки, и още … и още …

IMG_8750

а после правихме и подаръци за всички, които обичаме

балетът Лешникотрошачката в Софийската опера, постановката Елхата – за чудната коледа на семейството на Муминтрол в Ателие 313, филмът Полярен експрес и приказката Коледна песен допълниха настроението

ето така сме в очакване на празника – изпълнени, с благодарност и любов

писах още: не на боклуците за Коледа, какво искат децата ни за Коледа, ако бях Дядо Коледа, аз не съм Дядо Коледа

сигурни признаци, че нещата се променят

IMG_6070

пред все повече блокове пространствата са обгрижени и уютни

IMG_6480найлоновите торбички се продават, което ще намали вероятността да украсяват дърветата след всеки по-силен вятър, в много градове забраниха продажбата им

290462_10150314020703988_636708987_7819536_986774455_oградовете ни все повече заприличват на човешки градове, обитавани от хора с грижа  /още много снимки на променяща се София – тук/

parking_mall_sofia

на много места има стойки за паркиране на колела – в университетите, в моловете … /снимката е от Mall of Sofia, Velobg.org/

голямата промяна идва с промяната в малките неща, които се случват на различни места от всички нас. макар и бавно България се променя към едно по-добро място. знам, че е така.

форум Промяна е тази събота, 26 ноември, очертава се като най-любопитното от всички любопитни събития, които Горичка правят. ела.

писах още: Варов. Горичка. промяна, форум Родителство, красивата непозната София,

и още малко за храната

IMG_6510

няколко прости правила за храната, които се опитвам да спазвам в нашето семейство:

домашна храна – приготвена от основни материали, без добавки чудни и полуфабрикати, просто продукти, подправки, всичко сготвено у дома е по-добро от всяко, внесено от вън; храна без опаковки – добра храна;

прясна храна – всеки ден нещо различно, не консервирано, не замразено – хем по-вкусно, хем по-здравословно; и с любопитство;

сезонна храна – всеки сезон върви със своите храни, така и ритъмът на ежедневието е по-лек; есен – тиква и праз, пролет – ягоди и череши;

сурова храна – което може сурово – нека е сурово, всяко хранене – поне по нещо необработено термично на масата – салата, плод, ядки;

българска храна – произведеното тук е по-добро, най-вече произведеното на село, на чисто; пропътувалата хиляди километри храна не е прясна, не е добра, защото само доставянето й е коствало огромен ресурс;

био храна – или organic, по възможност, защото често е трудно да се намери, или е доста скъпо, но винаги, когато може, с отговорност към нашето здраве, с отговорност към здравето на планетата.

Този пост е посветен на Blog Action Day 2011 – FOOD

Писах още: