обещавам това е последен пост на тема студенти
държа да отбележа, че не споменавам учебно заведение, кои мои студенти, къде (преподавам на няколко места)
това писмо получих докато публикувах оценената с отличен работа, но реших че е добре да го представя публично и да се съглася с Преслава, че студенти, които учат за дипломата, заради родителите си или по други причини, но не и за да научат нещо, такива, които гледат през пръсти на нещата има навсякъде; по-важен е фактът, че у нас днес има наистина добри, умни, амбициозни и креативни млади хора, които желаят да учат, стараят се, влагат мисъл в работата си; щастлива съм, че има/м такива студенти във всеки курс, че работя с такива млади хора, това е истински вдъхновяващо и зареждащо – поздравявам ги и им желая кураж

ето и писмото от Преслава*:

„Здравейте, аз съм Ваша студентка и бих искала да Ви отправя една „здравословна“ критика. Чета блога Ви редовно и, както повечето, много се забавлявам на студентските „бисери“… или поне в началото беше така. До третия пост на тази тема бях съпричастна с мнението на коментиращите, но след това започна да ми идва в повече. Мисля, че чашата преля, когато установих, че половината от въпросите в „Интервюирайте ме, моля“ бяха свързани пряко или косвено с „главанаците“ и“титаните на академичната мисъл“ – студентите (които незнайно как и за мен са успели да сътворят такива „шедьоври“). Не познавам лично повечето от колегите си, но се почувствах задължена:
1. да изразя мнението си като част от колектива
2. да защитя студентите
Според мен хората, които цитирате, не са нито събирателен образ, нито квинтесенцията на студентите, те са по-скоро изключение. Такива изключения ще намерите навсякъде, а дори и в западни университети. Но те не са важни. Те просто са скандални и интересни. И предизвикват реакция. И доста повече активност в блога. Ако това е целта Ви – mission accomplished.
Не това е целта Ви – знаем! Вие сама го казахте/написахте: „Надявам се, че с публикуването им (на „бисерите“, б.а.) помагам на останалите студенти по някакъв начин“. А някои от „останалите“ със сигурност са хора с потенциал и бъдеще. Аз лично съм присъствала и участвала в доста адекватни дискусии във Ваши лекции. Факт е, че има студентски работи, на които самата Вие сте поставяли отлична оценка.

Защото искам да се уча от добрите вместо от лошите практики. Защото не искам да бъда поставяна под общ знаменател с „главанаците“. Защото само така е честно.

Поздрави: Преслава Лъскова

P.S.: От Вашия курс научих много. Наистина. Благодаря.“

Преслава, аз благодаря за смелостта да напишеш това писмо!

*публикува се с изричното съгласие на авторката

днес Георги Варзоновцев мило е писал за книгата ни с Гори

покрай излизането й пропуснах и сега бързам да наваксам – в книгата освен всички други хубавини има и три интервюта с трима от най-интересните хора от българската блогосфера, а именно:

Йовко
Пейо
Георги

и от миналата седмица се присещам за Георги, който бе така мил да напише в зората на масовото разпространение на Интернет у нас – още през 2001-ва година една статия наречена Супермен срещу граф Д’Зайн

„Всъщност комиксите както и мрежата са за мечтатели. Когато четеш една страница, виждаш връзка нанякъде и я кликваш, после следващата и следващата… Точно както става с мислите – никога не знаеш от къде си започнал и никога не знаеш къде ще те отведат…“

Георги бе така добър да напише по своя пленителен начин тази история и да я посвети тогава на новородения ми син, с което истински ме трогна

защо се присещам за това? защото все още, за жалост, хората мислят за Интернет в старите мерки, в стандартите за офлайн и не искат да приемат, страх ги е да приемат, че реалността вече е друга, но това, успокоявам се аз, си е най-вече за тяхна сметка, нали? <gring>

разбрах, че съм настроила доста хора срещу себе си публикувайки студентски бисери; това бе експеримент и за мен самата; bogus бе така добра да ме подкани да публикувам и един добър пример, в името на баланса; прегледах и установих, че от 55 предадени работи на тема корпоративен блог и пр съм писала три шестици и няколко неща съм оставила без оценка, защото иначе бих писала слаб

това е част от работата на една от любимите ми студентки през миналия семестър – малко доказателство, че има и то не единични случаи и много умни, способни, даровити, грамотни, възпитани, работливи и ученолюбиви студенти у нас

„И така, нека се върнем към темата – защо блоговете биха били от полза за бизнес интересите на команията или организацията?
Болговете, ако не се употребяват като инструменти за лично изразяване или артистично творчество са невероятно гъвкави инструменти със характерни свойства и опции, което ги прави лесно приложими към най–различни типове онлайн комуникация.
Това са някои от преимуществата на блоговете в сфетрата на корпоративните комуникации:
1. Блогът ни предоставя възможността за директна комуникация между компанията и публиките й.
2. Блогът е начин да кажем на публиките си, че има „реален” човек, който говори с тях.
3. Лесно може да се кликне на линк, който да ни препрати към източници на информация с характер подобен на сайта на компанията.
4. Чрез блоговте се спестяват дни работа, които биха се пропилели в чакане, материала на компанията да се появи в Интернет пространството.
5. Няма нужда да сме ИТ експерти, за да създадем и поддържаме блог.
6. Все по-често журналистите търсят информация из блоговете.
7. Може да бъде качено голямо количество информация, която лесно да бъде намерена.

Това са няколко неща, които могат да помогнат на организацията при поддръжката на блог:
1. Публикувайте незабавно информацията, пряко касаеща компанията.
2. Изберете новини, свързани с компанията от други източници и ги публикувайте своевременно в блога.
3. Поправяйте грешките веднага щом ги забележете.
4. Разкажете своята история. Историите са най-добрият начин публиките да разберат и да се идентифицират с идеите и концепциите на компанията. Блоговете с тяхната простота и лесна употреба правят писането и публикуването наистина лесно, давайки по този начин възможност на тези, които не са се родили писатели поле за изява.
5. От хората, които създават корпоративни блогове се изискват определени умения при оформянето на посланията към публиките – те трябва да са кратки и ясни и интересни за четене.
6. Блоговете трябва редовно да се поддържат, в противен случай бързо изгубват своите привърженици.
7. Бизнес блоговете имат нужда от собствена визия.
8. Блоговете трябва да бъдат регистрирани в различни търсачки.
9. ПР блогът също има нужда от ПР.
Тези точки в никакъв случай не претендират за изчерпателност, те по-скоро набелязват основните щрихи на блог комуникацията и позволяват да се придобие обща представа за ролята на ПР-а в on-line пространството.

Накрая исках да кажа няколко хубави думи за бъдещето на блоговете и за настоящето им приложение в ПР практиката, но намерих една хубава мисъл на Thomas Pleil, Професор по ПР в висшето училище в Дармщат, който казва: „Блогърите контролират журналистите. Спортистите не би трябвало да блогват, поне по време на Олимпийските игри. Мениджърите блогват. Това означава, че блогърите могат да застрашат вашата фирма. Но това означава още, че блогърите могат да бъдат „шанс”за ПР-ите. Какво всъщност е значението на блоговете за ПР-а? Може би революция? Някои казват, че с болговете идва края на ПР-а, други виждат в тях началото на нов вид комуникация.”“

малките детайли, които допълват доброто впечатление от текста като любезното писмо, с обръщение и подпис, правилното наименоване на файла също не остават незабелязани при оформянето на оценката на писмената работа, а тя е – отличен 6

Националният статистически институт обяви официалните данни за:
използване на ИКТ в домакинствата 07
използване на ИКТ и електронна търговия в предприятията 07

данните, естествено мога да бъдат прочетени различно, например:

• 23% от домакинствата имат компютър

• 19% от домакинствата имат достъп до Интернет

• 60% от българите не са пипвали компютър … 🙁

предпочитам да вярвам на данните на Маркет тест, публикувани в книгата ни с Гори

данните на НСИ не са много оптимистични, но все пак намирам нещо позитивно в цялата работа – НСИ има вече на сайта си RSS! 🙂

продължавам с филмчетата от TED
тук Сет Годин разказва много набързо основните си виждания, споделени по-пространно в книгите му – за лилавата крава, за маркетинга на позволението и т.н. – като за хора, които не са го чели звучи зарибяващо, препоръчвам на студентите

краят на филмчето в аванс:
1. design rules now
2. safe is risky
3. very good … is bad

и линк към блога на Сет Годин

отдавна не бе излизал подобен обзор и ето го – в-к Класа (явно някакво ново издание) и г-н Християн Немски обобщават пазара на онлайн реклама през изминалата година

по моя оценка наистина обемът е около 12 – 14 млн лева (защо не може да се каже с точност, първо защото никой не казва точните си суми; второ защото има разминавания заради „бруто“ и „нето“, с и без отстъпки, бартери; трето защото пазарът много се раздроби, макар че имаше окрупняване и утвърждаване на медийни групи, появили се през предходната/ите години)

любопитно ми е обаче как г-н Немски стига до цитираните конкретни цифри и разпределения, като бързата справка с Гугъл ми показва, че предните теми, по които въпросният господин е писал касаят звезди като Гала, Драго, т.е. теми доста различни от тази, за която е писал сега

цялата „статия“ изглежда като да е писана „под диктовка“

има много неточности, например за Dir.bg се говори за „приходи“, а за Нетинфо – за „печалба“ и ако наистина е така, то Нетинфо излиза Номер едно, а не Dir.bg (или за г-н Немски „приход“ = „печалба“?!)
очевидно е непознаването на ръстовете до тук тъй като очевидно темповете на нарастване обемите тази година са по-ниски от предходните:

2006 – 8 млн лв
2005 – 4 млн лв
2004 – 2 млн лв
2003 – 1.2 млн лв
2002 – 0.6 млн лв

а в статията се говори за „драстичен ръст“, който на всичкото отгоре се обяснява с „непрекъснато увеличение на потребителите в мрежата“, което отново е смехотворно, тъй като то увеличението наистина е непрекъснато, но не е чак толкова голямо и не то е основен фактор за обемите онлайн реклама през 2007-ма

смешно и напълно лишено от каквато и да е логика е и твърдението „Интернет се превръща в предпочитания рекламен канал и скоро ще стане и най-евтиния, като измести телевизионния, прогнозират рекламни експерти.“ – та той отдавна е най-евтиният, напротив, тенденцията е да поскъпва, виж за „най-предпочитан“ имаме да мечтаем

ето това изречение е достойно за онези извадки от студентски писания, които цитирам често: „С нея рекламодателят ще постига по-високи показатели, по-добър reach и малко повторения на реклама върху уникален потребител.“, а в текста следват още безсмислия и смешки

какво е позитивното в цялото нещо? може би фактът, че все пак в принт издание се говори за онлайн реклама

p.s. надявам се да успея да направя кратък разбор по темата скоро