има ли право блогърът да споделя лично мнение за професионално вълнуващи го неща – категорично „да“, нали?
по този въпрос мисля отдавна, по-интензивно напоследък, защото
– дочувам недоволни от постовете с цитати от студентски работи,
– днес получих мейл от шефа на една фирма, мейл, в който съм поканена да се извиня за изказано от мен в друг блог мнение спрямо въпросната фирма, с която съм имала косвено бизнес отношения
е това вече ми дойде в повече … (добрата новина в конкретния случай е че поне компанията си прави мониторинг и следи уеб / блог пространството)
харесва ми лекотата и прямотата с която Свилен Милев коментира професионално касаещи го въпроси например тук и си мисля дали коментираната фирма няма да му се обади да си иска извинение, а после да подхване и останалите, които са коментирали поста и от тях да иска извинение
по FRI преди време чух за случай, в който народен представител в датския парламент споделял в личния си блог (кога и нашите депутати ще подхванат сериозно блогове?!) служебни не класифицирани като конфиденциални въпроси, бил подведен под отговорност, но в крайна сметка съдът го оправдал
та, има ли конфликт? морално ли е? позволява ли го бизнес етиката?
Follow
бизнес етика? хе-хе-хе…
да се изкажа все пак като читател – чета блогове заради личното мнение. това е, което ми дава най-точна информация за даден продукт или услуга. а и не съм забелязал „жълти“ мнения от блогъри. дори субективни, повечето постове са достатъчно обективни за да може човек да си създаде собствено мнение.
Разбира се, че всеки може да каже каквото си поиска. Блогът не е по-различен от това какво човек споделя в разговор. А тези, които се сърдят, трябва да свикват. Идва нова ера. Тя дойде де.
доста е абсурдно да ми „искат извинение“, все едно критик да напише отрицателно ревю за книга, и после авторът да го съди за „пропуснати ползи“. няма такова нещо в законодателството, а лошата реклама също е реклама и реално подпомагам бранда им, като му прикачам още едно качество – „най-тъп за 2007“ 🙂
отделно коментирам естетически въпрос, който е крайно субективен и допуска спектър от мнения. със сигурност логото с чавката тях си ги кефи и го смятат за нещо красиво
морален конфликт при мене няма, макс телеКОН не са ми клиенти, иначе щях да се карам лично с тях за всеки един елемент от кампанията им. айде нямаше да им викам „чобани“, ама „това лого е грозно“ нямаше да им го спестя 🙂
„студентските бисери“ са някаква по-лична кореспонденция между ученик и учител и може би не им е харесва да виждат собствената си неподготвеност за изпита като хумор в интернет… щон няма имена на оценки не извършваш нарушение, но можеш да ги предупредиш още в началото на курса и да им покажеш излагации от предишния курс – тва ще ги стимулира да учат малко повече
Струва ми се, че би противоречало на бизнес етиката, ако казаното изопачава факти и целта му е единствено на навреди. Известни са специално организирани кампании в блоговете, които са съсипвали имиджа на продукт или фирма. Но случаят не е такъв, предполагам.
Обратната страна на монетата е организирането на рекламни кампании в блогосферата. Доколкото разбрах, и тук вече има такива. Няма лошо, ако е оповестено, че става въпрос за кампания.
Има разлика между това да изкажеш мнение и да споделиш факти. Някои от фактите може да са класифицирани като секретни или просто засегнатите лица да не искат да бъдат разпространявани. Докато свободата на мнение би трябвало да е ненакърнима.
Аз имам професионални блогове и понякога споделям информация от кухнята на някои проекти. Самата тема е озаглавена „Класически грешки“ и там наистина анализирам грешките, които са допуснати в работата, но използвам измислени имена, защото целта ми е да се фокусирам върху грешките и как да ги избегнем в бъдеще, а не да компрометирам фирмите, които са ги допуснали.
Мен ме вълнува въпроса, ако блогър си изкаже мнението за дадена компания или организация негативно, като изброи всички нейни недостатъци и нарушения, които е направила спрямо свои клиенти, може ли компанията/организацията да го съди? Опасно ли е блогър да недоволства с факти публично, спрямо някои, които е силен на деня в дадена сфера?
Категорично имаш право да споделяш публично информация, за която не си поела ангажимент да не разгласяваш. За твое съжаление, всеки може да заведе дело за обида и/или разгласяване на квалифицирана информация, срещу теб, а пък съдът определя в крайна сметка. Дотук с правото.
Трябва да се споделят мнение от продукти и услуги, защото така другите придобиват предварителна представа ако решат и те да изберат същите. Както във bg-mamma.com и детските колички…
Хм…това, което се е случило на теб определено е странно. Но българските фирми разсъждават така – нищо лошо не трябва да излиза в публичното пространство за нас, всички да мислят че сме велики и безгрешни. Що се отнася до конфиденциалната инфомация – мисля че не е редно наистина да се блогва. А до личното мнение – аз лично не бих го споделила по някои въпроси, защото просто не вярвам някой от хората взимащи решения в работата ми, да се съобрази с него.
Блогърът не е личност, а извратен мутант! Блогърите са срам за човечеството! Но ние бдим и се борим против тази пасмина!
НЕ НА БЛОГЪРЩИНАТА!
Написах нещо доста дълго, стана лично и го редактирах.
Това прави автоцензурата – в Дания единствената война, която се води, след карикатурите, е тази срещу автоцензурата.
Ако ми предлагаш автоцензурирано мнение, пълно с политическа коректност и баластра – разваляш нещо от философията на блога. А именно, блоговете са тук, за да правят разлика. Иначе е waste of space.
Автоцензурата убива свободата на словото, един от стълбовете на демокрацията.
Въпросната фирма в мое лице въобще няма намерение да иска извинения. Всеки е свободен да иразява мнения. Моето оставих на Милев, само че май него го е страх да го пусне.
KrassiS // Jan 19, 2008 at 1:50 pm
Боже, боже, най-накрая попаднахме на специалист по всичко – и интернет и маркетинг и графичен дизайн и реклама и телеком и какво ли не. Ако бях комплексар щях да се самоубия от тази критика…От друга страна да ни оплюеш тотално е класически начин да ти обърнем внимание и ето обръщаме ти…Щях да те приема много сериозно ако беше казал поне нещо конструктивно, а така мога само да ти задам един въпрос – като толкова много разбираш от всичко защо не го направи ти?
Your comment is awaiting moderation.
благодаря ви, звучи окуражаващо
въпросният случай, за който все още нищо не съм казала, беше от лятото – намесени две още компании, все познати нашата – именно тогава си наложих автоцензура да не споделя, макар да ми беше кипнало много (рядко се случва) и си казах, айде – другия път
и ето, месеци по-късно аз съм забравила, а те не и дори обратното … а в случая тогава аз бях най-засегната, и лично
ето така, ме сме й свикнали на свободата и публичността
Зависи.
Ако блогът ти е личен, то той е нещо като личен дневник. В своя личен дневник можеш да пишеш каквото си поискаш – всичко е до личен морал. Пишеш, даваш си сметка какво пишеш и кого би засегнало евентуално и публикуваш. От там на сетне не ти пука.
Ако пишеш в някой коорпоративен блог (такива се въдят ежедневно) – може би нещата са малко по-различни. И все пак, ако изкажеш някакво мнение с приличен и подходящ тон не би трябвало да е проблем. А ако е проблем някому, че си го критикувала или имаш забележки… То това си е съвсем естествено. Малко хора приемат критиката, особено публично. И още по-малко фирми/организации/компании.
Мисля, че човек трябва да си дава сметка какво цели със съответното споделяне и до какво ще доведе това. Понякога се оплачеш от нещо, но с това реално не променяш кой знае какво, освен че си навличаш неприятности. Тогава какъв е смисълът на споделянето?
Може би ако ще се оплакваш от хора с които работиш (все едно клиенти, колеги или шефове), е по-добре първо да поговориш с тях, а ако виждаш, че нещата няма да се променят в посока, която ти харесва, преставаш да работиш с тях. Същото е и когато се чудиш дали да споделиш с приятели, че имаш сериозни проблеми с други приятели, с гаджето си и пр.
Ако ще е за да искаш други гледни точки и съвети – хубаво, ама ако ще е само за да се оплачеш и да получиш съчувствие, без да имаш намерение да направиш нещо, за да промениш ситуацията (което включва и промяна на твоята гледна точка), какъв е смисълът?
Ако споделяш нещо за партньори/клиенти на организацията, за която работиш, хубаво е да помислиш за последствията за самата организация, която може да не иска да ги губи като клиенти/партньори. Ако искаш да работиш с тая организация, не е лошо да се позамислиш какво ще й навлечеш.
В крайна сметка, хубаво е да прецениш собствените си мотиви, да ги погледнеш отстрани и да прецениш дали ти е хубаво да се виждаш в тая светлина, както и какво ще навлечеш на други хора.
в крайна сметка няма убити и ранени, Max telecom получават доза концентриран feedback за рекламната си активност, а аз съм доволен, че ще внимават повече със сценариите за следващите реклами и вероятно ще ги докарат до по-добро ниво
не бива да се подценява раздразнението на аудиторията от пошло изградените български брандове – рекламите на мастика с голи фолк-певици, порнографските на водка Флирт… в този КУЛТУРЕН контекст момчето с 30 санта инструмент се вписва доста хармонично
да, вечният морално-етичен въпрос за това дали рекламата трябва да свири по гайдата на аудиторията или малко над нея
ако е мастика или водка някак върви
ама като продаваш малко по-засукани услуги (финансови / телекомуникационни) нали говориш не на бай Недко въглищаря, а на някой друг, но по-лесното е винаги да останеш на това, което върви – „големиа пакет“ и айде народе – по лесното
а мъдреците казват – не винаги най-лесният път е най-добрият
бай Недко въглищаря не е толкова проз и първосигнален, за колкото го мислят някои хора. а и той не е точно таргета за безжичен интернет
именно, не е толкоз проз
а за таргет – скоро ще стане, поне телекома ще го иска, пък и дайлъпа/кабеларката вече и него ще дразни да си тегли филмите по-бързо
Описаното по горе от lyd се изучава в бизнес школите под МВА програми за reflecting practitioner.
Няколко проблема при реализирането на концепцията :
– липса на време
– безкраен брой stakeholders
и дотук сме само в ресурсната част.
Персонално харесвам спонтанността и я отчитам като положителна характеристика на авторовия аргумент. Lyd, аз също се саморедактирам..автоцензурирам, както ти харесва.
От това губи както аудиторията ми, така и аргумента ми. Почна ли да си връзвам спонтанността с властващия към момента, с широкоприетия статус – не правя разлика.
Не съм аз. Как се живее в свят от компромиси ?!
**
Съзнателно избягвам да коментирам трябва ли високите (обществени) профили да коментират насериозно в личните си блогове незавършени случки с множество засегнати участници, щото днес белия ми, морален кон е на паша.
Тази „дискусия“ ме зачифути в седемдесетте години на миналия век.Тогава низови партийни функционери измисляха купища проблеми, които поставяха на дневен ред. След това тези „проблеми“ се разрешаваха с настойчивост и хъс.
Накрая се вдигаха наздравици и се раздаваха ордени. Та и тук сега… Хайде, холан!…