днес пихме кафе с Мона и се набъбрихме много по женски, разбира се говорихме за абсурдите на деня, но не за политическите, икономическите, а тези, малките, ежедневните, но болезнено реални … като например
учителката, която в час на класния в трети клас разяснява на учениците си за розовите сънища и „как да си избирате мъж“
или
момиченцето, което се оплаква, че майка му няма време да си говори с него
или
родителите, приятелите, които не подкрепят човек в трудното време на развод
или
детето, което смята, че първо човек се жени, после има дете и след това се влюбва (описано е в новата книга на Мона „Раз, два, три“ която е доста скандална и провокираща)
или
подрастващите, които смятат, че няма нужда да се жениш, защото после при всички случаи ще се разведеш
или
детските градини, в които децата с баща и майка живеещи заедно са едва около половината
или
има ли въобще семейство днес, има ли отговорност и въобще мисъл у хората, правещи / раждащи деца, има ли тук роля държавата или не, защо се случва така и само тук ли семейството вече не е ценност?!?!
и още, и още …
- adidas yeezy 350 boost pirate black
- adidas puts final nail coffin 2015 debut nmd
- kanye west yeezy boost shoe of the year
- official images of the adidas yeezy 350 boost pirate black
- air jordan 2 ii
- air jordan xi retro black gamma blue varsity maize
- taxi air jordan xii retro
- air jordan 13 retro grey toe
- nike lebron 12 data release reminder
- nike kd 7 nsw lifestyle
- nike kd 7 release dates photos
- nike lebron 11 everglades teal sample ebay
- oakley Jupiter Squared Sunglasses
- oakley lakasfpb
- oakley Frogskins Sunglasses tdtgph
- oakley prescsgp
Семейството не е ценност, защото хората са различни. За тях е важно да имат повече, да опитват повече. Превключват каналите, сменят връзките, за да избягат от отегчението…И това е много тъжно 🙁
От моята камбанария,
а аз съм от скоро на планетата
семейството ме описва много точно.
Израстнах с двама работещи родители и традиционните ценности в леко ортодоксален вариант.
От тринайсет години съм с един и същи човек, затова е трудно да опиша себе си без да го спомена. Разглеждам се като щастлив човек – някой ме чака да се прибера вкъщи.
Държавата и фирмите имат преференциален поглед към избора ни на много нива – от данъчна политика до работа, осигурена на партньора при променени обстоятелства. Разбира се, не се опираме на държавата когато имаме да разрешаваме наш си, личен проблем. Комуникираме ! господ е свидетел, нявга на бързи обороти и не съвсем чувствително към желанията на другия.
Бракът е само за смели.