Коледни идеи за подаръци: Цветята на Камен

128999622_2773594259568283_8921010245000291586_o

В идните дни ежедневно ще ви срещам с хора с мил, локален, добър, смислен бизнес, които познавам и съм виждала и използвала продуктите и услугите им и затова ги препоръчвам. Много е хубаво да ги подкрепим, мисля си.

Затова и споделям с вас 🙂

Това е Камен и Цветята на Камен. Прекрасен е този човек и в своите две оранжерии в югоизточната част на страната. Цветята ни през пролетта и лятото в градината ни радваха много и бяха именно от неговите.

Какво сте подготвили за Коледните празници за Вашите клиенти?
Тъй като цветята, които произвеждам, не са подходящи за продажба в периода на Коледните празници, подготвих подаръчни ваучери с различни стойности. Този, който получи такъв подарък, ще може да си избере и поръча цветя, на които ще се радва от пролетта до късно лято.
Ваучерите са илюстрирани със симпатично джудже от екипа на Дядо Коледа. Няколко джуджета вече тръгнаха да разнасят своите пълни с цветя колички.

Какво те мотивира и вдъхновява да си предприемач?
Желанието да се занимавам с това, което обичам – цветята. Освен това, желанието да помогна на моя роден край да остане жив, красив и привлекателен.
До скоро нямах никакъв опит в организирането на фирма, в развитието на собствена бизнес дейност. Попаднах в Академията за местни предприемачи на Фондация „Бикоуз“ и Център „Ринкър“ и научих много. Най-важното, което разбрах, е че мога и искам да го направя.

129725243_10217505947470436_4723433253944442209_n

Ако имаше магическа пръчица какво би променил веднага тук, за да има по-добра бизнес среда?
Бих върнал хората в българското село, в българската провинция. Ако има хора – ще има и бизнес среда, ще има развитие. Ще можем да правим нещата заедно – на живо, а не само онлайн. Ще можем да променяме средата, условията и политиките.

За да има добра бизнес среда е важно повече хора да се ориентират към собствен бизнес. Това на този етап се случва трудно, поради липсата на политика за насърчаване на малкия и среден бизнес или въобще стартиращият такъв, бюрокрацията, отсъствието на компетентни и вежливи служители в държавните структури, с които предстои да комуникираш отказват стотици хора с предприемачески дух да се заемат. Това от своя страна поражда така популярното на Балканите хитруване или работа в сивия сектор, което понякога е пагубно за изрядните предприемачи и при всички случаи в ущърб на икономиката.

Интервю с Камен тук

Лайк за Камен и цветята му във фб – не изисква нищо повече от един клик 🙂

 

Това не е платена публикация, а приятелски пост с голяма усмивка и вяра в доброто.

Учителите по време на извънредното положение

54518993_364597304265820_6838600216073994240_o

Здравко Минчев е преподавател по английски език в държавно и в частно училище. Вярва в светлото бъдеще на образованието, но е категоричен, че то е възможно само, ако всички учители работят заедно за това. Бил е наш харизматичен лектор в „Училище за бъдеще“.

Ето какво споделя за ежедневието си в последните два месеца.

„Да обясня какво работя в момента като учител:
1.Софтуер: Zoom, Teams, Google Classroom, Quizlet, Wordwall, Kahoot, Paint, MS Word, MSExcel, Voice Recorder, Google Forms, Office365Forms, Shkolo.bg, Learningapps, Liveworksheets,
електронни учебници на Анубис, на Klett, на Longman, на Просвета, на Рива,
онлайн и офлайн речници,
информационни платформи,
GoogleDrive, OneDrive.
Естествено – YouTube и Ucha.se.

Със сигурност пропускам нещо.
Ползвам всичко това не защото не съм се организирал, а именно и тъкмо защото СЪМ се организирал добре и защото искам на учениците ми да не им липсва реалната среда.
Като казвам „работя“, имам предвид „създавам съдържание“, „произвеждам продукт“ (не просто свалям снимки и документи). Създавам нови интерактивни уроци с публичен достъп ( в друга ситуация вероятно бих могъл да работя само това и да вземам отделна цяла заплата).

2.Ежедневно (понякога часове наред) консултирам родители и колеги по телефон и чат за работа с всичко гореизброено.

3.Проверявам домашни: гледам клипчета, преглеждам онлайн тестове, снимки на писмени задачи, връщам коментари, пиша оценки, готвя нови уроци почти всяка вечер до полунощ, често сутрин почвам (довършвам снощната) работа от 5:00, защото не мога да оставя някого неоценен. Е, пропускам, защото 24 часа не са 30 часа.

4.Получавам по 40-60 домашни на ден. Телефонът и компютърът не ми излизат от ръцете дори когато съм на разходка в парка. Без телефон съм само докато карам колело. Днес надвечер в Острова се усетих в един момент, че съм отворил едновременно четири приложения (GoogleClassroom, VideoPlayer, Shkolo, Dictionary), докато проверявах домашните на три класа от три различни дати.

5.Извън това личният ми живот също тече – жена, дете, закуска, боклук, прахосмукачка, магазин, домашни любимци…

6.За разнообразие карам и онлайн курс по квантова механика в KhanAcademy.

От всичко това родителите и учениците виждат само „Добро утро, изпълнете тази задача утре до 17:00 часа“ и „Пратете пак, защото не се вижда добре“, както и „Браво, работиш без грешка!“.

Сега си представете как някой минава покрай мен в парка, вижда ме с телефонче в ръцете и си вика: „Ей, тия даскали с тая криза си живеят живота! И даже заплати вземат!“.

Представете си и как някаква колежка снощи в една група ми вика: „Моята работа е да си преподавам уроците, не да знам как да блокирам нашественици в Zoom“.

Ммммбожкеее!…

Сега чао, защото отивам да науча още нещо за електромагнитната индукция.“

АртКаст – подкастът за култура и изкуство

 

арт каст - екран плейър

арт каст – екран плейър

Много назад във времето имах около 4 години свое радио предаване – Виртуален час по RFI. Тогава Мартин Митов бе така добър да ме покани, Людмил да ме приеме в семейството на това уютно френско радио. Преди около година си спомних колко щастлива ме правеше да водя този формат и си намислих, че искам да ми се случи нещо подобно отново.

Така от началото на 2019 с Гори, Хели, Силвина, а по-късно и Мая правим блога и подкаста Създателите – дигиталните оптимисти на България. За този проект, който ми е мил и важен – друг път.

А през юни 2019 с Ирина и Енея стартирахме ArtCast – подкаст за култура и изкуство. И йеее – оттогава всяка седмица имам гост и си говорим за сцени, филми, книги, поезия, проза, музика, рисуване, картини, създаване, креативност, креативни пространства, процеси, хора.

 

Най-любими (дано няма сърдити) епизоди са ми

Маги Петрович в АртКаст

Маги Петрович в АртКаст

Мммда, епизодите до момента са близо 30 и мисля, че всички са интересни и достойни да им се „даде едно ухо“ 🙂

Има и два епизода на английски с гостуващи автори – с Джамал Уариаши за романа му „Глад“ и съвсем скоро ще е готов този с Ким Тхуи за любимия ми роман „Ру“.

Ким Тхуи в студиото на АртКаст, дек 2019

Ким Тхуи в студиото на АртКаст

Едно от много вдъхновяващите за мен събития за 2019 бе срещата ми с Ирина, с която ме запозна Енея. Благодарна съм и на двете. И на Ирина и Ружин за Прокастърс желая успешна 2020!

Подкастът може да се слуша от Spotify АртКаст – може да послушаш и да ни последваш.

Подкастът може да се слуша и в Youtube тук АртКаст

Ето го Арт Каст тук – дайте моля по един фб лайк.

Хайде, АртКаст чака с много готини епизоди за слушане 🙂

Голям праз или за какво говорих на TEDxStaraZagora

IMG_4003

Второто ми участие като лектор в TEDx събитие бе миналата събота на TEDxStaraZagora (първото бе TEDxNBU и бе на тема книги и четене) и говорих на тема Голям праз.

Основата на лекцията ми бе постът ми от преди време 7 урока за бизнеса, които научих от моята градска градина, като допълних 7 урока от градината за семейството, бизнеса и обществото.

  • Грижа
  • Постоянство
  • Сезони
  • Цикличност
  • Мяра
  • Изобилие
  • Разнообразие

И върху разнообразието бе акцентът.

Еднообразието като: птицефрема, огромни площи с моно-култури в земеделието, армията на лошите във всеки филм (Междузвездни войни, The Wall), мечтата на всеки диктатор

vs

Разнообразието във всичките му форми и цветове. За това колко е хубаво да сме различни и да сме заобиколени от различни хора. За разнообразието в семейството, при отглеждането на деца, при създаването и ръководенето на бизнес, в обществото като цяло. За всички велики личности, които са екстравагантни, ексцентрични, много различни, но са дали много за това, което сме като общество и цивилизация днес.

Част от темите бяха за мигрантите, за градското земеделие, за нуждата на всеки човек от заземяване, от връзка с природата, близост до храната като произход, за климатичната криза, за диктурата и демокрацията … знам, много пластове се насложиха.

Презентацията ми е онлайн тук за по-любопитните.

Благодарности на Люба за търпението при избора на жълтата рокля, на Томи, че ми изслуша мислите докато си конструирах презентацията, на Венко за поканата, на Далиел и Любо и Маги за пътя, за всички други вдъхновяващи лектори на сцената (без скандалната, за която още не мога да приема …). Мерси и на Яшо, че е такъв щур да ходи по протести с праз (и тоалетна хартия) и да ми дава възможност да „стъпя“ на това пост-фактум, когато говоря за промяна и за търсенето на най-добрата версия на себе си.

 

Планини за рециклиране – уреди от дома и офиса

IMG_1462

В един слънчев априлски ден с група блогъри и подкастъри посетихме площадката за третиране на електроника от дома и офиса на Екологика. Даниел Костов (с оранжевата каска на снимките) се занимава с тази доста специфична задача да преосмисли съществуването на излезли от употреба компютри, телефони, монитори, хладилници, перални, печки, какво ли още не и да оползотвори каквото може от тях. Това под формата на разделяне по видове, сепариране, откарване към заводи за преработка на хартия, пластмаса (различните й много видове), метали … Една никак не лека работа.

 

IMG_1458

Планини, планини от компютри, кутии, копирни машини, телевизори, лаптопи, монитори, какво ли още не чака своя ред да бъде ръчно сортирано, каквото може на макс разглобено. Пластмасата и платките в голямата си част се отранспортират за Австрия, където има голям завод за преработка на тези отпадъци. Най-значимите платки отиват към следващ завод в Дания, където всички ценно се разделя и подготвя за повторна употреба.

IMG_1464

Толкова много електроника. Не ми се иска да мисля колко отива в общия смет и целия този ресурс не вижда продължение. А може. Малки са стъпките, които всеки да предприеме и старите кафе машини, тостери, мобилни телефони, принтери, кабели да продължат, да се рециклират и да спестим ресурс.

IMG_1447

На снимката е Райна. Тя живее в Ихтиман и работи на тази сепарираща площадка. Разглобява устройства. Всичко се разделя за по-нататъчна обработка и заминава в различни посоки към заводи, които имат съответните мощности.

IMG_1457

Даниел подготвя голям кашон, който ще постави пресата за компресиране. Пресата е много мощна и от 1 камион картони прави една бала. Зад Даниел – планина стара техника, която ще бъде разглобена и депортиата за преработка.

57284349_575141526310954_6796108906318790656_n

Вероятно става ясно, че макар да не ми е първото посещение на подобно място съм силно впечатлена. Ще ми се да вярвам, че ще си изрием някак този целия боклук, с който сме наводнили планетата, домовете, градовете, улиците, планините, моретата си. Ще ми се да вярвам, че ще имаме сили да предаваме за рециклиране всичко, което не работи, а няма да го захвърляме на бунището. Ще ми се да вярвам, че ще сме по-разумни в изборите си кога какво да купим и консуматорството си на ежедневна база.

Благодарна съм, че съществуват хора като Даниел, които полагат усилия и превръщат в бизнес, разбирай работа за много хора, това боклука да продължава живота си чрез рециклиране.

Ако имате за изхвърляне техника – чуйте се с Екологика за това. Още сега. В блога им има още доста за четене на тема рециклиране.

Ура за Вито и Детски център за авиационни и космически науки Младият авиатор

20190328_121347

Нека ви запозная с Вито, който е само на 17, но е един многообещаващ млад предприемач, който се е захванал със сериозна задача, амбициозна, но както го е подхванал – сбъдва я! Затова и си поговорихме.

Как се случи, че авиацията и интересът към небесата навлязоха в живота на Вито?
Привет на всички читатели! Интересът ми към авиацията се прояви още когато бях малък. Аз живея на такова място, над което прелитат самолетите, които изпълняват заход за кацане към летище София. Заставах на прозореца и ги наблюдавах с голям интерес, докато се чудих: „Какво ги кара да летят?“, „Как се вдигат във въздуха като са толкова тежки?“ и други въпроси, на които нямах отговор тогава.

Kъде и какво учиш сега?
Когато бях 7 клас разбрах, че в Професионална гимназия по транспорт „Макгахан“ в София има новооткрита специалност Ремонт на летателни апарати; Професия: авиационен техник. Грабна ме веднага! Кандидатствах без да мисля много и ме приеха. Бях изключително радостен, а сега съм щастлив, защото уча това, което искам. Обучението ми за авиационен техник е интересно, много разнообразно и натоварено. Все пак, ако искаш да бъдеш добър авиационен специалист, трябва да положиш много усилия и постоянно да си наясно как се развива авиацията в световен мащаб.
Уча постоянно и чрез извънкласни дейности.

И как възникна идеята за обучения по авиация за деца?
Като обучаващ се за бъдещ авиационен кадър, се случва да попадна на тинейджъри и деца, които ми задават същите въпроси, които съм си задавал и аз като малък.
Забелязах, че децата, които имат интереси към авиацията нямат място, където да получават ясни отговори на техните авиовъпроси и да учат повече за авиацията. Това ме накара да създам Детски център за авиационни и космически науки „Младият авиатор“ – място, където всяко дете между 5 и 12 клас може да получи основни авиационни познания и да се запознае с авиационните професии, благодарение на нашите богати на разнообразие курсове, които в момента разработваме.
Тук искам да изразя искрените си благодарности на „Ринкер“ център към Фондация Бикоуз и менторите към тях, които ми помогнаха да преодолея страха към стартирането на бизнес и да валидирам идеята си!

Защо е важно да развиваме интереса на децата към авиацията и космонавтиката?
Това е важно, защото има риск интересите на децата да изчезнат, ако те не боравят с тях и не ги развиват. И според мен, това се отнася във всяко едно отношение, стига интересите на детето да са благоприятни. Има и друго: световните лидери в индустрията прогнозират удвояване на авиационния флот в следващите 20 години и нужда от 600 000 обучени професионалисти в следващите 10 години. Това прави професиите в авиацията още по-перспективни и шансът за развитие още по-голям.
Разбира се, нашата цел е не само да поддържаме интересите на децата, но и да ги развиваме.

Кого каниш на тези обучения, къде и кога?
Добре дошли са деца между 5 и 12 клас, като за различните възрастови групи има различни курсове. Просто трябва родителите или самите деца да следят страниците ни в социалните мрежи, за да са информирани за предстоящите курсове и събития. На този етап услугите ни са платени, но се стараем да оптимизираме максимално цената, за да може да е дстъпно възможно повече хора.
Правим готин пролетен старт с нашият първи курс за осн.ав.познания за деца от 5 до 7 клас през априлската ваканция, който ще даде ракетен старт на участниците в него. Последния ден от курса ще бъде в модерната база на Sofia Flight Training, с които отскоро си партнираме.
А след това готвим школа за деца-пилоти, които ще се обучават да летят на първия български авиосимулатор „Фотоника“, с които също сме в тясно партньорство.

Какво си пожелаваш като млад предприемач в областта на авиацията?
Пожелавам си да съм здрав най-вече, но и да имам сила, с която да преодолявам трудностите. Засега нямам проблем с това, защото имам мотивация и цели, а те са ключови за един предприемач.

На всички млади хора, които още не са предприели да се захванат с нещо свое какво казваш и пожелаваш?

На тях ще пожелая да са щастливи. Няма значение с какво се захващаш, ако то те прави щастлив – това е твоето нещо. Ще им пожелая и нещо много важно – да бъдат себе си и да вярват в себе си! Всеки старт е труден! Никой не се е родил научен! Ще има грешки, ще има неуспехи, ще има и разочарования, но именно това са моментите, в които трябва да проявим характер и да се учим. Не трябва да губят и мотивация и вярата в идеите си. Пожелавам им успех и дисциплина!

Може да подкрепите Вито като харесата страницата му във фб, за да следите как се развива https://www.facebook.com/Young.Aviator.Bulgaria/

И да запишете детето си за априлската ваканция 2019 (в идните дни е) на обучението за ученици 5-8 клас тук https://www.facebook.com/events/2351599038460151/?ti=cl

Успех от мен, Вито! Успех!

Ура за Руми и Цени от 7 ключа!

7Keys

Две смели момичета са Руми и Цени, а начинанието им е красиво, уютно и обещаващо – наскоро отвори врати тяхната сугестопедична къща „7 ключа“ в центъра на София (съвсем близо до операта). И защото са творци и педагози и някакви невероятни, реших, че си заслужава да ви запозная и да поговорим споделено:

Как дойде идеята за приключението „7 ключа“?
Обичаме това, което правим и искаме да го правим все по-добре. Ние сме пеподаватели по английски език, филолози, сертифицирани сугестопеди с богат опит в преподаването. Логично и естествено продължение на нашата дейност бе решението да създадем собствен център. Сугестопедична къща „7 ключа“ е най-добрата възможност да развием разбирането си за това какво е обучение, как трябва да протича и най-важното – каква стойност има за хората. А сугестопедията ни дава пътя и инструментите да постигаме желания резултат. Учене с желание, без да се насилваме и натоварваме, постигане на удивителни резултати ден след ден. Да, всичко това е възможно и ние го виждаме в практиката си. Курсистите изненадват сами себе си с уменията, които се разкриват. Подобряват самооценката си и откриват неподозирани таланти. Вдъхновението, което се ражда в сугестопедичния процес, разкрива наистина необятен потенциал.
Според нас няма такова нещо като „езиците не ми се отдават“. Просто хората учат по-различен начин и когато това се разбере и приеме, всичко си идва на мястото. С нужната компетентност и деликатна подкрепа от преподавател изучаваният език се проговаря лесно, без езикова бариера и страх от грешка. Паметта е стимулирана така, че запаметяването е трайно и бързо. Например в стандартен сугестопедичен курс се усвояват повече от 2000 лексикални единици. А липсата на домашна работа само доказва, че пътят на учене е различен. https://sevenkeys.bg/suggestopedia/

Набира ли достатъчно популярност сугестопедията и какво вие привнасяте в своите обучения?
Всичко се развива на цикли. Като че ли сега се намираме в низходяща част на синусоидата след големия „бум“ на възраждане на метода в България /преди около седем години/. Това се отнася до обучението по чужди езици на възрастни. При обучението на деца популярността на метода е бавен възход, според нас. Има още много да се прави, много работа имаме.
Какво привнасяме? Креативност, душа и сърце… Подкрепяме нашите курсисти през целия период на обучение, не само в учебната зала, а докато стигнат до желаното ниво и самучувствие при говоренето на език. За целата създаваме различни авторски порограми, които носят и силна практическа полза. Например такива са програмите ни по Бизнес английски. Разработихме модули, в които каним гост лектори от практиката. В сътрудничество с тях учебният материал се превръща в практическо упражнения на реални ситуации от бизнес ежедневието. Наученото можем да приложим веднага, още днес. Благодарение на сугестопедичния подход, усвояването на лексика, терминология и фрази е бързо, лесно и трайно. „Презентация“, „Бизнес преговори“, „Подготовка за интервю“ са част от темите, които сме разработили. https://sevenkeys.bg/kursove/biznes-angliiski/

Кой е поканен да ви посети и кой може да се възползва от услугите ви – разкажете по-подробно за тях.
Всеки, който иска да инвестира в собственото си развитие, иска да надгражда и да учи нови езици е добре дошъл. Също така всеки, който има какво да сподели във връзка с израстването ни като хора – във вид на беседа, семинар, курс може да се свърже с нас. Даваме пространство за изява на хора с идеи и умения, които са в синхрон с нашите ценности. В клуб 7 ключа и приятели вече имаме и първите участници https://sevenkeys.bg/events/

Какво си пожелавате?
Пълна къща с хора с блясък в очите, вдъхновение, изобилие. Здраве и късмет😊

Повече за Румяна Йохнева https://sevenkeys.bg/za-nas/ekip/rummy-yohneva/
Повече за Ценомира Димитрова https://sevenkeys.bg/za-nas/ekip/tzenomira-dimitrova/
Галерия https://sevenkeys.bg/galeria/

 

sofiavoucher-site-02

Пластмасовата чашка от кафето ти днес ще надживее внуците на твоите внуци. По-добре я рециклирай!

IMG_5719

Наскоро бях за трети път на сепариращите площадки за отпадъци на Екопак около София. И нищо, че вече съм го виждала – отново се потресох от планините отпадъчни опаковки, с които сме се заринали.

Знам, че много хора са все още силно скептични към разделното изхвърляне. В един камион се събирали и пластмаса и хартия – това е основният мит. Възможно е, макар специално на Екопак камионите да си минават цвят по цвят в различни дни и на сайта им да има стриктен график по дни и локации. Но компаниите, които се занимават с тази дейност са 5, така че е възможно. Но също е факт, че депата за сортиране и след това капацитетът за обработка на отпадъците от опаковки в страната е доста голям и може още. Екопак заявяват, че събират 60% от отпадъците от опаковки в районите, където действат те. И въпреки това едва около 5% от общия боклук се рециклира. Имаме още много какво да искаме – и повече цветове кофи и повече други видове отпадъци да бъдат събирани разделно и рециклирани (например дрехи, мебели, които за момента само тук-там може човек да предаде).

На снимките човекът подава на лентата съдържимото от жълтите кофи в район Красно село. Горе няколко души сортират пластмасата на няколко основни вида, защото се преработват различно. Явно е, че на линията има не е само пластмаса, нищо, че контейнерът е жълт. Разделени по типове пластмаса се балират и извозват за преработка. Каквото остане отива за изгаряне.

От началото на годината Китай, който до този момент е преработвал голяма част от пластмасата на Европа спира да приема нашите пластмаси. Та в момента преработката на пластмасата, която самите ние използваме и захвърляме, в Европа е доста голямо предизвикателство. Има опция да си се заринем с пластмаса в идните 2-3 години, докато изградим достатъчно мощности да си преработваме отпадъка. За горене и дума не може да става. За традиционно изхвърляне на бунището – също.

Пластмасата се разгражда за най-малко 180-200 години. Това значи, че децата на децата на нашите деца вероятно още ще намират чашка от вчерашното кафе, захвърлена в парка или бутилка от безалкохолно, оставена небрежно на плажа днес.

Личното ми мнение е, че е по-добре успоредно с разделното изхвърляне по възможност рязко да намалим употребата на пластмаса, особено нещата за еднократна употреба – пликчета, бутилки, торбички, а неща от сорта на пластмасови вилици, лъжици, ножчета, чинийки и сламки за еднократна употреба смятам, че е добре напълно да се спрат от производство и продажба.

Изключително много се радвам, че темата за нулев отпадък и за кръгова икономика все повече е на дневен ред и все по-вече хора не само мислят и говорят, но и действат в тази посока.

Ако още не си започнал да изхвърляш разделно и си стигнал до края на този текст, силно те каня да започнеш да го правиш. Защото оставяме едно голямо бунище, много подобно на това на снимката, на тези след нас. А това е доста безотговорно.

Знам, че ще се справим. Трябва само повече да сме на това мнение. Радвам се, че броят на съмишлениците нараства.

IMG_5715

 

Писах още:
Предизвиквам те да изхвърляш разделно поне една седмица

Моят начин да изхвърлям разделно

Тонове опаковки за рециклиране

24 книги, които всяка библиотека трябва да има

Library Location

По повод 24 май и Седмицата на библиотеките, на база всички мои срещи и разговори с библиотекари из цялата страна (прекрасни хора, силно отдадени на професията си) реших, че ще е полезно да съставя списък с книги, които смятам за стойностни, важни, маркери за съвремието ни, писани и издавани в последните години, които е добре (силно препоръчително) да присъстват за обществен достъп във всяка библиотека (или поне във възможно повече).

Списъкът включва само книги на чуждоезични автори. За българските автори и книги вероятно следва да се направи друг, макар (според скромното ми мнение) част от авторите ни и издателите им да правят доста усилия, за да са познати на четящи и библиотеките.

Списъкът е базиран на прочетено и споделено от видни четящи хора, както и от мен самата. Няма претенция за уникалност или изчерпателност. Включила съм основно автори от днешния ден, не познатите на всички класици, които и без това са достатъчно популярни. Списъкът не е класация, има препоръчителен характер.

Ако вие искате да дарите книга на библиотеката във вашия град или квартал, но не знаете какво точно да им купите – ето това са заглавия, които дори да имат в повече бройки няма да им навреди. Защото ако имат само 1-2 бройки тези книги не могат да се дават за домашно ползване, т.е. библиотеките имат нужда от няколко бройки, за да може повече хора да четат. Подарете им!

  1. Sapiens и/или Homo Deus на Ювал Харари – фундаментални, двете силно допълващи се, няма как да сложа една под друга, слагам в едно. Да, за разлика от останалите заглавия в списъка това не е художествена литература, но ми се струва достатъчно важна, за да присъства тук.
  2. Собствена стая на Вирджиния Улф
  3. Изкупление на Иън Макюън
  4. Тесният път към далечния север на Ричард Фланаган
  5. Сол при солта на Рута Сепетис
  6. Живот след живот на Кейт Аткинсън
  7. Левиатан на Пол Остър
  8. Черните кучета на Иън Макюън
  9. Windows of the world на Фредерик Бегбеде
  10. Кафка на плажа на Харуки Мураками
  11. Човек на име Уве на Фредрик Бакман
  12. Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна на Юнас Юнасон
  13. 1Q84 на Харуки Мураками
  14. Законът за детето на Иън Макюън
  15. Баща на мъртвите на Балаж Дьоре
  16. Има крокодили в морето на Фабио Джеда
  17. Ру на Тим Кхуи
  18. Асамтой на Етгар Керет
  19. Майсторът на фиде на Ма Дзиен
  20. Сияние на жена на Ромен Гари
  21. Атлас изправи рамене на Айн Ранд
  22. Името ми е Червен Орхан Памук
  23. Никога не ме оставяй на Кадзуо Ишигуро
  24. Американският любовник на Роуз Тримейн

Бих се радвала и други книжни блогъри да се ключат със свои подобни списъци.

Знам, че с тази публикация ще предизвикам много полемики и няколко поне приятеля автори, издатели, преводачи силно ще се засегнат, разсърдят или дори разгневят. Това е целта ми. Да има дебат. Да има говорене. Да има действие.

И да не забравите да дарите някоя от тези книги на библиотеката наоколо. Може и да попрочетете тези от списъка, които не сте чели. А библиотекарите – искайте да имате тези заглавия за отдаване в библиотеките си.

 

Комуникация на благотворителността. Евелина Христова

image2

Комуникация на благотворителността е новата книга на Евелина Христова, която прочетох с голямо желание и интерес. Не, не защото Ева ми е чудна колега от НБУ, не защото корицата на книгата е привлекателна, нито защото на корицата пише „Доброто съществува и има нужда да бъде подкрепяно„, макар силно да вярвам в това.

Прочетох книгата на един дъх, защото темата е повече от актуална, защото Ева е подходила много сериозно и е направила задълбочени проучвания, каквито нямаме до момента много правени, защото вярвам, че и бизнесът и хората тук имаме нужда да правим повече доброволчество и повече благотворителност, а последните без комуникация няма как да минат успешно.

Системно, подредено, аргументирано е подходила Евелина към работата си. Това прави и самият текст достъпен, а основните послания – ясни и еднозначни.

Силно препоръчвам книгата на всички колеги, които се занимават с комуникации, с маркетинг, с CSR, както и на собствениците на бизнеси, мениджърите, които взимат решения по тези теми в своите фирми, както и на студенти, разбира се и на хората от НПО сектора, които са силно замесени, когато се говори за благотворителност.

image1

Да, доброто съществува и има нужда да бъде подкрепяно!

Браво Ева и благодаря!