Витоша. Витоша е най-голямото богатство на София. знам, знам, че се повтарям, но не всички, които живеят в София го знаят и затова.
във всеки сезон Витоша е
писах също: моята София, август на Витоша, моловете vs планината
пространствата в и около НБУ винаги са пълни с изкуство. понякога наивно, понякога грабващо, понякога незабелязвано.като в университет, като в готино място с мислещи и креативни млади хора.
ризите, проснати на простор из целия партер днес нямаше как да не се забележат. и всички минаващи старателно разглеждаха цялата експозиция. отчасти с досада в бързането, отчасти с любопитство. проектът е на студенти от програма „Графичен дизайн“, департамент „Изящни изкуства“. после ще ги разпродават. избрах си и аз.
готино. различно.
понеже често мрънкаме в колко окаяно състояние са пътищата ни, а Ганьо по-далече от собствената си паница трудно поглежда, реших, че непременно трябва да споделя поне една снимка от любопитният арт-проект на Juliana Santacruz Herreras
това е Париж, а артистката е решила да запълва дупките на френската столица с …. бонбони! пълната колекция запълнени дупки из Париж са тук
дупките не са това, което са. дупките са най-вече в мисленето / ни
хубавото на съвременното изкуство е, че е у всеки и че бяга от стандартните изразни средства и форми. така истинското изкуството е наистина иновативно и няма граници, или живее на границите
не мога да не спомена в този ред на мисли Иван Мудов. за своите яки арт перформънси Иван разказа на форум Промяна на Горичка
пред все повече блокове пространствата са обгрижени и уютни
найлоновите торбички се продават, което ще намали вероятността да украсяват дърветата след всеки по-силен вятър, в много градове забраниха продажбата им
градовете ни все повече заприличват на човешки градове, обитавани от хора с грижа /още много снимки на променяща се София – тук/
на много места има стойки за паркиране на колела – в университетите, в моловете … /снимката е от Mall of Sofia, Velobg.org/
голямата промяна идва с промяната в малките неща, които се случват на различни места от всички нас. макар и бавно България се променя към едно по-добро място. знам, че е така.
форум Промяна е тази събота, 26 ноември, очертава се като най-любопитното от всички любопитни събития, които Горичка правят. ела.
–
писах още: Варов. Горичка. промяна, форум Родителство, красивата непозната София,
библиотеките ни са в окаяно състояние. забравени. с мизерен бюджет, едва стигащ за заплатите на библиотекарите. с мизерни или съвсем без средства за нови книги. често без бюджет дори за чистачка.
библиотеките ни все пак разполагат с книги, разполагат и с два други много важни ресурса
– място, на което могат да се случват безброй много неща – от четения, концерти, до открити уроци, изложби, детски празници;
– хора, които познават книгите, обичат ги, могат да се грижат за тях и да помагат на другите, в частност децата, също да заобичат книгите; хора добронамерени, работливи, отворени за нови неща и съвместни проекти, хора, чийто труд и съществуване е забравено, непризнати, но въпреки това не отчаяли се.
към инициативата Забавното лятно четене на Az-deteto.bg и Детски отдел на Градската библиотека в София поканихме всеки да дари книга на библиотеките. една книга, на цената на едно кино, например, която в библиотеката живее не един прочит, а много. и с това в библиотеката е по-ценна. за жалост поне в София Детски отдел е получил едва около 20-25 книги дарение това лято. хей, толкова ли са стиснати хората, живеещи в София? дали не им пука? дали пък не знаят къде е библиотеката? мисля си аз. и се надявам нещо да се промени.
хората от библиотеките не мислят, че децата днес не четат. но са разочаровани, че учителите често пропускат да заведат дори и само един път в годината учениците в библиотеката. и искат да имат най-новите заглавия, не само в една бройка, за да привличат с това още и още читатели. покрай проекта Глобални библиотеки всички библиотеки са модернизирани с по няколко компютъра, свързани с Интернет, което допълнително привлича децата. сега остава да се модернизира и начина на класифициране и подредане на книгите, на достъп до електронна информация отвъд игрите. но и това ще стане. има желание.
макар и позабравени, библиотеките не са потънали в прах.
писах още: за книгите и библиотеките и призраци в библиотеката
много хора у нас не възприемат доброволчеството. може би им навява спомени за ленинските съботници преди много години. може би оправданието за немотията и прехвърлената грижа на другите, на държавата.
радвам се, че в последните месеци, а може би 1-2 години все по-често чувам за доброволен труд, за хора, които с ентусиазъм, без заплащане, но с любов и грижа подемат инициативи, работят безвъзмездно, помагат
така разбрах, че Сашо е бил през отпуската си доброволец няколко дена това лято на Атанасовското езеро, където са изграждали платформи и почиствали солници общо около 100 доброволци. wow! освен, че са помогнали, прекарали са си чудесно, а и са научили много. браво на БДЗП за всичко, което прави, включая, че успешно привлича доброволци!
другите, на които много се възхищавам са младежите от transformatori.net – хора, които не мрънкат, че това или онова не им харесва, а се хващат и с много доброволен труд трансформират градското пространство.
чух и за едни баби-доброволки, които ходили в детски домове и се занимавали с децата. чудно. и тук да вмъкна, че не мога да подкрепя предложението на Григор Гачев, когото изключително много уважавам, за заплащане на пенсионери – учители, знаещи хора, които да пишат на български за Wikipedia. Wikipedia е доброволчески проект, заплащането би го опорочило. и без заплащане тези хора, стига да имат желание, могат да помагат. виж, за обучението им може някой да даде пари.
миналата година разчитахме на доброволци в работата по конкурса БГ Сайт и останахме много доволни, защото освен, че свършихме работа, срещнахме интересни, любознателни, активни и готини хора. надявам се и тази година пак.
още няколко доброволчески акции се задават. дано повече хора ги подкрепят. ще се радвам.
този статус във фб снощи разбуни духовете:
Созопол е станал една огромна сергия за боклуци.
естствено мнозинството подкрепи тезата – черноморието ни е една голяма сергия, основните ни туристически дестинации – манастири, църкви, градчета, курорти са една огромна сергия за боклуци. повечето продавани неща са made in china, потънали в прах, без грам естетика и по-скоро силно клонящи към кича. страшно е.
естествено, хората от туристическия бранш не са доволни от подобни статуси и коментари, скокват и обявяват българите за чуждопоклонници и хейтъри. нормално. никъде нямало такъв хубав пясък като тук, и такива хубави момичета … без коментар.
тук не говорим за презастрояването, защото в стария град много не е строено. говорим за убиване на духа на самото място, за пълното му обезличаване. защото с улиците със сергии Созопол не се различава ни най-малко от Несебър, от Слънчев бряг, от Приморско или Лозенец, например …
ерата на окичените с безброй сергии и сергийки с боклуци от всякакво естество улици попремина като че на някои места. например Варна. вероятно има и други градове. вероятно има шанс да отмине навсякъде. дали?
когато живееш в един град, ежедневно си в задръстванията му, в навалицата в градския транспорт, пазаруваш из шарените пазари и малки квартални магазинчета, ядосваш се за дупките, подминаваш боклуджийските кофи, около които все се навъртат и надзъртат клошари, въпреки неприятния мирис и още и още
та когато живееш в този град трудно виждаш малките детайли, които го правят уникален, красив и уютен
попитайте парижани и ще останете учудени колко малко от тях всъщност харесват Париж такъв какъвто е, попитайте живеещите в Рим – ще чуете същото
въпреки мнението на по-голямата част от живеещите тук,, че София е отвратителен град, за пореден път декларирам, че София е един красив по своему, топъл и жив град
едно от доказателствата в полза на моята теза показах наскоро – списанието на Австрийски авиолинии, посветено на София – Stunning Sofia
още едно доказателство е и конкурсът „Непознатата София“
още доказателства има в снимките ми в албума София (fb)
колкото повече хора харесват своя град, толкова по-хубав за всички става този град. защото обичта означава грижа. означава да излезеш и почистиш пред блока, да засадиш дръвче и цветя, да боядисаш люлките в градинката, вместо да чакаш от Общината да го направят някога. радвам се, че хората заобичват София и с това тя изглежда все по-добре. има още много какво, но и това ще стане 🙂
на снимката: надпис върху тениска, продавана в гръцки курорт
надпис: Кризата в Гърция – Няма работа. Няма пари. Няма проблеми.
последният улов от любимите ми ел кутии във Варна се ограничи до три, но пък какви!
симо-секирата с малкото борче
ето кой подхранвал angry birds
а ние двамата с Пепи пием бира
човекът-рисувач, както знаем брат’чед на Амели Пулен, предната седмица за подвизаваше и в София, скоро снимка и от новото му творение тук.
фен съм му. предлагам да стане Кмет на Варна и Почетен гост на София, със задължението всеки път като идва насам да рисува поне по една кутия 🙂
–
Follow