кръстовището е на бул. Витоша и бул. П. Славейлов, зад НДК на моста
всеки ден, повтарям – всеки ден на него стават пътни инциденти, и по-леки и тежки
полицията знае много добре – ежедневно е там
точно там е и 22-ро училище, има постоянно деца
Майчин дом е също там и е пълно и с бременни жени

това е поредната катастрофа, днешната – стана пред очите ми, няма загинали, но има ранени хора и две напълно аут от употреба коли, посред бял ден, просто защото тъпо е настроено и без мисъл регулирането със светофарите

искрено се надявам СО или органите, които измислят хода на светофарите (възхищавам се на тези хора, много е сложно, предполагам!) да имат блог мониторинг или поне някакви наблюдения или намерения да реагират за конкретния светофар

маратонът, без значение как именно, отмина преди повече от 10 дена, а това е снимка от днес около езерото Ариана

естествено – добре е за Армеец и Тойота логата им да се виждат възможно по-дълго, от повече хора и т.н. и т.н., но ми се струва че не е редно
ако още някой и друг ден не се свалят и изхвърлят както подобава, есента ще разпарчетоса тези ленти и ще ги отнесе къде ли не из Борисовата градина и отвъд

надявам се някой, от когото това зависи да го направи.
предварително благодаря!

като че на всеки следващ протест има все по-малко хора …
за този се подготвяхме отдавна, Гори дори тениски поръча на половината офис, но се оказа, че съм във Варна и не присъствах
прочетох отзивите из блоговете и с разрешение на Виктор публикувам неговите мейли към мен по темата
„Наистина, как не му идва на акъл на народа, че щом Богомил, Гюрова и Горица и Виктор така са стреснали властта, че изкарала сума милиция , и бус за арестуване и всичко както си трябва, то какво ли ще стане, ако излязат 2 хиляди, пък за 20 да не говорим.
Оня ден слушам по радиото, в Гърция куцо и сляпо стачкува. Тия пък, гърците, хем повече пари от нас взимат, хем и стоките им като при нас, че и по-евтини, пък стачкуват. Що ли? Ми сигурно щото са много прости и си нямат друга работа. И най-вече си нямат Бойко Борисов и Гоце.“

а за маратона днес никъде из нета ни снимка, ни инфо … да не би съвсем да е нямало хора или всички са много уморени не са онлайн още да разказват?

коментара на Петя за приемането на различните хора / семейства у нас съвпада с няколко мои неща от деня

едно.
предната седмица, отзвук от учителка в първи клас „С оглед на това, че в класа има едно-две деца с по двама бащи или такива без баща, т.е. деца от разведени семейства ми беше много трудно да говорим по урока за семейството и показваме по картинката семейството – баща, майка, две деца.“

две.
срещнах се с мой приятел холандец, който разказа, че в класа на сина му (учи в Амстердам) всяко дете идва (е родено) от различно място по света, има няколко деца на хомосексуални двойки, всички тези деца (и родители) се приемат наравно и се чувстват ОК в класа и в обществото

три.
по BBC в новините, които гледах в Глазгоу (сутрин са много социални) показваха система за интегриране на децата, говорещи различни езици, тъй като отново достигат до проблема – в класа / групата има деца от къде ли не с различни нива на познание по английски, а учителката е една и следва да се оправя, възпитава, отглежда всички; директор разработил език на жестовете, с който децата се ориентират по-лесно първоначално и учат по-бързо езика

четири.
моя приятелка, майка на две деца, разведена, иска да започне да живее с приятелката си. в София. всички около нея са в потрес и паника. защо?!

мисля, че е крайно време нещата в учебниците да се променят поне малко, в нашите, за да не поставят учителите пред неловки ситуации; не намирам официални статистики, но наблюденията ми сочат, че доста от децата в София растат или само с майка си, или дори са отглеждани само от баба и дядо, или са с по двама бащи и т.н.

за езиковите различия и интеграция още не сме с проблемите на Холандия или Обединеното Кралство, но скоро ще бъдем

време е да започнем да приемаме различните, всякаквите различни (в крайна сметка всички сме различни, колкото и да сме еднакви), да сме по-толерантни и не толкова концентрирани в другите, а може би в себе си. поне така ми се иска. да.