общи неща, които си пиша тук
никой официално не каза кои са тези вафли – опасните
цялата работа намирисва – явно е голям рекламодател и никоя медиа в криза не ще да реже клона, на който седи
или е бренд, свързан с някой в политиката
междувременно, ясно е, хората спират да купуват каквито и да било вафли и страдат всички производители
поне тези, дето са невинни да си кажат – не сме ние! или всички са в кюпа?!
от доста време събирам, а не изхвърлям в общия боклук дискове непотребни вече
купчината много заплашително нарастна и вече е време да ги занеса някъде, където ще се погрижат за тях
моля, някой да има идея къде могат да се връщат CD / DVD дискове непотребни вече? предварително благодаря за отговора!
след спокойните няколко години напоследък кражбите от всякакво естество наоколо ми зачестиха
неизбежно правя връзка с кризата и настъпващата безработица
едно. преди около месец – разбита вила край София – откраднати стара печка, старо радио, градинарски инструменти, килим + разправиите
две. преди две седмици на мои роднини разбит магазина, отнесена стока за поне 20 000 лв + разправиите
три. вчера през деня около офиса – откраднат акумулатор от колата на колега + разправиите
бонус. за връх на черешката местният доставчик спамва потребителите си със заплашително писмо, че кражбите по домовете зачестяват и предлагат видеонаблюдение (за справка в магазина е имало 6 камери и за минута и половина екшън с маски не са послужили тези 6 камери за нищо, освен да се знае, че действащите лица са били четирима)
или е случайно съвпадение или нещата наистина загрубяват
много любопитен материал за начините за законно избягане на формалностите по осиновяване в материала на Фани Давидова „Деца на килограм“
единственото хубаво в случая е, че все пак децата попадат в семейства, а не в институции
Виктор ми изпрати това:
„0ff zn 43 t0v@ 3 d3ck! sa!t m@ n3 m03l! d@ !m@ n6 ! z@ p0-g0l3m!t3“
това е смислен текст, наистина
но на нов език, този, на който част от децата ни пишат
награда за този, който даде правилният превод, без шега
освен, че е спорен, филмът е великолепен, с прекрасната игра на Шон Пен, с всичко, но не затова пиша за Milk, а защото си мисля, че има две важни неща, над които филмът ме кара да се замисля, отвъд личните човешки взаимоотношения, любовта и краткостта на живота – гражданските свободи и гражданското общество в тяхна защита.
предполагам не много хора ще пожелаят да го гледат, още по-малко от тях ще го харесат, а така ми се иска да са повече.
филмът е сред носителите на Оскар и се казва Milk, 2008, режисьор Gus Van Sant. imdb рейтинг 8
гледам на празника със смесени чувства, малко ми е ретро или по-скоро архаично, навява ми времена от близкото минало, които не намирам за славни
спомням си 8-ми март в ранните 90, когато работех в Софийски Университет, там имаше домакин(ка) и на 8-ми март на всички дами бе поднесен от домакинката от името на ръководството по един (супер лукс, хит за онова време) сапун Dove. оставям без коментар
по-преди знам, че предприятията водеха целия си състав на банкет по повод празника. банкет в столовата на предприятието.
затова ми е малко странно когато и днес дамите се поздравяват, но пък още един повод за усмивки, цветя и подаръци – защо не 🙂
Денис разсъждава по темата за смисъла на 8-ми март (тук) и напомня за реалните ни проблеми, които, естествено, в този ден, а и по принцип за по-лесно прикриваме зад празнични усмивки – трафика на жени, домашното насилие, половата дискриминация. без да искам да звуча като крайна феминистка го подкрепям напълно.
възхищавам се на последователността и позитивизма, с които Боян Юруков подкрепя българското
специално заради него на 3-ти март оглеждах старателно блокове, сгради, улици, за да видя колко българи ценят и по някакъв начин отбелязват Националния ни празник
истината е, че бяха малко знамената, на блок я имаше я нямаше по едно знаме, но като че в центъра бяха повече отколкото из няколкото квартала, из които минах
в детството ми в нашата къща имахме знаме, което се изнасяше на терасата на всеки подобен празник, след което се изпираше и се прибираше до следващия, помня, че и съседите имаха и слагаха знамена. на този 3-ти март никой в квартала не сложи
и защото ден по-рано бях в друга европейска столица не мога да не направя сравнение и да отбележа за пореден път, че там знамената са навсякъде и винаги, не само по празник, постоянно ти се напомня, че си именно там, така е на много места по света
мисля си, дали от ниското ни самочувствие е това, от прекалената ни готовност да се откажем от българското в името на големия брат, без значение дали е съветски или американски или друг, дали е от друго … без да искам да съм прекален патриот мисля, че малко повече знамена на родния ни трикольор ще се отразят добре на всички ни.
моята приятелка Ивет се запозна с хората от Българско генеалогично дружество „Родознание“, които са силно дейни и безвъзмездно работят и възстановяват историята на България, събират истории, описват, голяма част от тях са учени – доценти и професори
по тяхна инициатива ще опитаме чрез силата на Интернет да преброим паметниците на Левски в цялата страна, а защо не и в чужбина, ако има някъде такива
ако знаете за подобен паметник във вашия роден край, моля пишете тук, ето и линк за подробностите
Follow