гледам на празника със смесени чувства, малко ми е ретро или по-скоро архаично, навява ми времена от близкото минало, които не намирам за славни
спомням си 8-ми март в ранните 90, когато работех в Софийски Университет, там имаше домакин(ка) и на 8-ми март на всички дами бе поднесен от домакинката от името на ръководството по един (супер лукс, хит за онова време) сапун Dove. оставям без коментар
по-преди знам, че предприятията водеха целия си състав на банкет по повод празника. банкет в столовата на предприятието.
затова ми е малко странно когато и днес дамите се поздравяват, но пък още един повод за усмивки, цветя и подаръци – защо не 🙂
Денис разсъждава по темата за смисъла на 8-ми март (тук) и напомня за реалните ни проблеми, които, естествено, в този ден, а и по принцип за по-лесно прикриваме зад празнични усмивки – трафика на жени, домашното насилие, половата дискриминация. без да искам да звуча като крайна феминистка го подкрепям напълно.
Follow
Осми е празник на майка ми. Този който ме научи да празнувам бе баща ни. Той обичаше земните, обикновени неща – и празнуваше майка ни всеки ден. Напоследък, като ми попобеляха косите и взех да се взирам в ситния шрифт по кремовете за лице, почнах да я откривам по нов начин.
Връзката ни, която по книгите се описва като най невъзможната в Галактиката, стана като отлежало вино. Пиеш, пиеш и все си жаден;
Импотентният опит на институции и организации да направят от този ден измислен празник на равенство между двете групи е такава ирония с живота. Майките ни не са ни равни. Ние имаме нужда от модели, от роли и от усещането да ги празнуваме, да празнуваме себе си чрез тях всеки ден. Иска се адски малко – 15 гр пролетни семенца, малко ретро Мими Иванова и две изречения, която тя така или иначе си знае, но обича да чува.
Честит ти празник ! На теб и на тази след теб, дето ще те прероди.
красиво
благодаря! 🙂