харесва ми да виждам оптимизма у другите, да знам, че не съм сама на този фронт. а захващането с подобна тема изисква много смелост. радвам се, че Юлиан Попов я има и споделя с всички ни забелязаните малки неща, които се променят в България, че понякога улисани в ежедневието не се досещаме да спрем за малко и да се погледнем отстрани

харесва ми, че хората по улиците са по-спокойни, една идея по-усмихнати и по-масово замениха черното с по-цветни дрехи, затова пък шофьорите на големите джипки са все по-нагли

харесва ми, че хората са из планините, в парковете и въобще сред природата и ценните места на България, но не ми харесва, че оставят масово боклука след себе си, а не където му е мястото

харесва ми също да виждам из кътчета на страната ни „смесен магазин“ вместо поредния Mall, но не ми харесва, че учениците в свободното си време обикалят из същите тези молове

харесва ми, че рокът има някакво ново възраждане и доста младежи са на тази вълна, но не ми харесва, че чалга културата все още владее по-голямата част от населението тук

харесва ми, че пред блоковете се появяват все повече оправени цветни градинки и зелени площи, но не ми харесва боклука из деретата около всяко село

харесва ми, че се появяват модерни нови сгради из градовете, но не ми харесва, че това често е за сметка на стари хубави постройки

списъкът е дълъг. всичко това не е в ръцете (само) на политиците. всичко е в ръцете и най-вече в главите на хората. а там промените стават бавно. хубавото е, че стават.

снимката е правена вчера във Варвара.

Follow

„Чудна работа са родителите. Даже ако тяхното чадо е най-противният малък навлек, за когото ви идва наум, те пак продължават да мислят, че той или тя е същинско чудо на чудесата.

Някои бащи и майки стигат дори още по-далече. Те са така заслепени от обожание, че накрая започват да откриват в отрочето си чертите на истински гений.

Е, в края на краищата, в това няма нищо чак толкова лощо. Просто така е устроен светът.“

Матилда, Роалд Дал

Follow

по повод световната семица на кърменето, която започва от днес бяха публикувани данни за кърменето и проблеми, свързани с кърменето, конкретно у нас, а ето и моите коментари към всеки от тях:
късно начало на кърмене –  за жалост в България особено в последните години много раждания минават със секцио, след което бебето се дава на майката минимум 24 часа след раждането, в някои случаи и много повече; мисля, че много се ражда секцио, защото много жени се страхуват от раждането – страх, насаден в годините и вместо да се радват и да бързат да са с детето си възможно по-скоро се фокусират върху болката и страданието си от раждането … (още за този страх има тук)
кратка продължителност на кърмене – масово млади, здрави и прави момичета се отказват от кърметето или още в първите дни или през първия месец, мисля, че отново тук водещ е егоизмът, желанието за „свобода“ („да мога да излизам на кафе, а майка ми да го нахрани“, „ами пуши ми се“, „а, сега ще си развалям бюста с това кърмене … шишето е по-удобно!“ …), оправданието „ама то боли“ и т.н. пак наслагани предразсъдъци и клишета, вместо фокусиране върху позитивите от кърменето, естественото майчинство и благото на бебето;
ниска честота на изключителното кърмене – тенденцията за изключително кърмене навлезе у нас едва преди около 10 години и все още не е много популярна, както и по отношение на късното начало на кърменто и ранното захранване ми се струва, че тук не малка вина имат лекарите, с които майките се консултират, както и разбира се предходните обяснения за прекаления егоизъм;
ранно захранване – да, тук отново педиатрите, по традиция преди (около 20 и назад години) бебетата са захранвани още на 2-рия месец, с цел по-бързо отбиване и майката да се връща в завода да работи; днес все още много педиатри съветват същото майките – едва на 6-8 седмици бебето вече опитва сокче, а след седмица две – и пюрета; все повече майки активно четат онлайн и са наясно, че не бива да избързват, а максимално да кърмят бебетата си, но след съвета от педиатъра, а и настояването на бабите у дома се поддават и захранват отрано бебетата си, което, освен останалите негативи, е предпоставка и за ранно отбиване.

няколко останали от времето вредности и заблуди:
водата – бабите, а често и педиатрите настояват бебето да пие вода, а това наистина не е необходимо, при положение че бебето е изцяло на кърма!
вода със захар – още по-голяма глупост е даването на бебето на подсладена вода!
разходките – бебето е малко и до 14 (а в някои случаи и 40!) дена не бива да се разхожда навън
мляко и боза – за повече мляко кърмачката да се налива с прясно мляко и боза – и това е пълна отживелица и доказано не добро и за майката и за бебето!
повече храна – повече кърма – също отдавна отречено! за повече мляко трябва достатъчно течности и достатъчно храна, но не и преяждане

ако мога да си позволя малък съвет към бъдещите родители – слушайте себе си, а не бабите, четете мнения, вслушайте се в думите на педиатъра, но чуйте най-вече собствения си родителски глас. чуйте и детето си, то ще ви подскаже само кое е най-доброто за него.

пиша всичко това с опита на майка, кърмила три пъти, кърмеща в момента и най-малкото си дете, на 11 месеца. снимката я направи Стефи вчера специално за поста, мерси 🙂

писах още за кърменето:
кърменето е върховно благо
кърменето. и при извънредни ситуации

ако това е важна тема за теб прочети и 10 стъпки към успешно кърмене и Какво трябва да знаем за кърменето

Follow

Левски носи в себе си нещото, което търсим и ние днес – истинските ценности и стойности в живота, любовта обединяваща целия свят – любовта към свободата и родината и човека.

Днес ние забравяме, че Левски е най-големият българин, а след това име на спортен клуб.

Денис Чаушева
–

Със сигурност и днес имаме нужда от хора като Левски, които са решителни и готови да дадат всичко то себе си за един по – добър и справедлив живот, хора с вяра и надежда , но има ли ги? Едва ли! Нима ако има хора като Левски в момента ще сме в такова тежко положение, в което се намираме сега.

За да бъдем като Левски, ние трябва да се справим с трите “з” … злоба, завист и злопаметност. Това са едни типични черти за някои българи. Но колко ли още години трябва да минат, докато станем като човека изрекъл думите:Ако спечеля – печеля цял народ – ако изгубя, губя само мене си !

Крум Динев, 13 г.
–

текстовете са от есета на деца, участвали в конкурса Левски в Az-deteto.bg, рисунките от същия конкурс също заслужават внимание, може да се видят тук

Follow

една от големите пречки за българския бизнес, е че бизнес у нас се прави отскоро (има няма 20 години) и на бизнес-хората не се гледа като на предприемачи, като на хора, на които се крепи икономиката, с уважение и с подкрепа, а като на измекяри, баровци, мошенници, мутри, зли хора, които карат другите да работят, капиталисти (в лош прочит, иначе думата в чистия си вид е позитивна), подтисници и т.н. за това не добро отношение на обществото към бизнеса голяма вина имат и политиците и политиката спрямо бизнеса и предприемачеството у нас като цяло. но това е друга тема.

ето едно любопитно видео от любимите TED – с Камерън Херолд Let“s raise kids to be entrepreneurs

Камерън не говори за България, но мисля че тук в още по-голяма степен училището подтиска, а не развива предприемачи и предприемачески дух у децата.

„вместо да им даваме риба, по-добре е да ги научим как да ловят риба, това е наше задължение и като родители и като общество“

образованието насърчава децата да стават адвокати, учени, да завършат образование, после MBA, но не и да започнат свой бизнес, да станат предприемачи

книгата, в която най-ясно се говори за предприемаческия дух е Атлас изправи рамене, на Айн Ранд, според Камерън, и тук съм много съгласна с него също

нещо, което знам, че ще се хареса на много приятели – предприемачите не са студенти, не са добри студенти, могат и въобще да не завършат. но когато си предприемач не правиш сам счетоводство, наемаш си счетоводител 🙂

знам, че ще предизвикам множество негативни реакции, но наистина не смятам за нередно децата да работят, да започнат от рано, ако искат, не по принуда, но да се пробват, без да има хиляди бюрократски спънки пред наемането на деца на работа за лятото, например. това към темата за ужаса на родителите какво да правят децата си през лятото, особено след 12-тата година. мисля дори е задължително.

не можеш да започнеш бизнес на 30, изпуснал си цели 25 години! мда … 🙂

за да направите от тях предприемачи научете децата си:
да решават проблеми
да задават въпроси
да са креативни
да водят другите
да се учат от грешките си
как да спестяват пари
да искат да печелят повече пари
как да продават
да искат помощ
да говорят пред хора
да не се предават
да намират решения

децата могат да променят света.

Follow