не мисля, че им е лесно. ама никак. може би на по-големите изглежда като да им е по-лесно, но не им е. не мисля, че хората купуват по-малко книги днес от преди 10 години. дори сигурно купуват повече. просто има много издателства и всеки опитва да оцелява. за да оцеляват издателствата трябва да избират и издават книги, които няма да залежават, а ще се купуват, по възможност като топъл хляб. от там идва единият проблем.
вторият проблем идва от минималните разходи, които издателите се стремят да направят за всяко издание. за родните писачи – мисля, че масовата практика е на автора да се дава 20% от коричната цена от тиража на книга, което е смешно малко (сметнете сами, при масов тираж за средна стока книга от бг автор между 500 и 1000). знам за случаи, в които преводът на текст пък се договаря за смешни стотинки. от там – ужасно качество на преводите. после много често (не съвсем винаги, за да сме честни) – ужасна корица, технически грешки, ужасна (тоалетна) хартия. следва да се отбележи, че има издателства с много добри преводи, прекрасни корици и държащи на книгата от а до я. малко са, но го има. и браво им.
третият проблем – може би най-значителният – разпространението. от приятели – издатели знам каква мъка е. обикалят да си разпространяват, после да си събират парите на порции. сложно, неефективно, унизително.
предполагам като се тегли чертата сметката на издателите се върти около нулата. е, сигурно е над, за да продължават да издават книги, сигурно едни заглавия спасяват други. вярно е, че се издават много книги у нас. дано се издават още повече.
та целият проблем е, че неуспявайки да намерят къде е проблемът, издателите на книги у нас се хващат за най-лесното и обвиняват Интернет, затварят читанки и вдигат шум. така и киното навремето – рита, рева против нета, видя, че с ритане и рев няма да стане и изкара Аватар да върне народа в салоните, после продължи 3д, за да ги задържи. може би в тази посока да се мисли, вместо да се затварят библиотеки.
Follow
„…мисля, че масовата практика е на автора да се дава 20% от коричната цена от тиража на книга..“
Тук бъркате – в най-добрия случай издателствата предлагат 10 % от коричната цена х официален тираж (допечатките не се обявяват) минус 20% ДДС. Можете сам да сметнете мизерния хонорар на писателя. Понякога преводачът получава повече от българския автор на литературно произведение, но при него (преводача) хонорарът е твърд и не зависи от тираж, цена на изданието и т.н.
Всъщност българските издатели печелят от така наречените сиви тиражи. Именно затова ги боли.
В съвременният свят авторските права за издаването на едно произведение на книжен носител и авторските права за издаването на същото произведение на електронен носител са две различни неща които се уреждат и плащат поотделно. Българските издатели не са платили и не държат авторските права за издаване на книги на електронен носител, никой не плаща за нещо което не използва. Така се оказа, че издателите нямат нито юридическото нито моралното право да се оплакват, че читанка или който и да е друг интернет сайт ги ограбва. Не може да ти откраднат нещо което не е твое и никога не си притежавал.
Когато един бизнес модел умира, драматично като тоя на бг издателства, намесата на властта с маркови политически акции предизвиква по скоро смущение, отколкото допринася за трупане на евтини точки.
Облакът
в същността си
е библиотека. До която човек има достъп 24:7, гратис, в сътрудничество с други. Нали това правим с пощите си от две десетилетия – трупаме споделено познание.
Дискусията е доста изкривена, щото се води като престрелка: блоговете, дето четеш два пъти – веднъж да го напишеш и после да го разбереш – задават въпроси. Издателите, дето рядко са виждали интернет като Джеф Безос: 8000% увеличение на продажбите в рамките на десет години, се защитават с ..ми и ние трябва да ядем.
От цялата работа не намазва дори униформения служител, който в момента ме чете в работно време, щото му е скучно да следва шеф си.
ФЛЕШ
Дълбоката чиния е измислена
Философският камък е в библиотеките – обществени, училищни и лични.
Книгите са предпочитан обект за колекционери.
Следва: интернет ограмотяване от всички страни.
Поантата ми е, че универсалната задача на издателствата трябва да е откриването на автори – през създаване на среда за възникването и израстването им. Поотупването им от праха, ако отлежават в някой куфар и си чакат реда.
Аз раснах в библиотека. Вече трийсет години сме неразделни.