общи

общи неща, които си пиша тук

новите предприемачи на България

by Justine

макар у нас малко хора да осъзнават, че да има добър частен сектор, т.е. добър и силен бизнес е от полза за всички (да, малко да не кажа почти никак политици го осъзнават, за масовия човек да не говорим колко още го е страх от „частници“ и счита частния бизнес за голямо зло)
в последните няколко години се появиха бизнес ангели, специални събития и прояви, търсещи и намиращи добри идеи сред младите, насърчаващи ги и с това – подканващи още и още нови идеи да се зараждат и реализират

сещам се за Start Up конференциите, за Start it smart, за Empower

днес в СУ се проведе второ събитие за 2010-та на Start it smart – Seed Challenge. имаше много млади хора, основно студенти, които на място работиха по групи, с ментори и модератори по бизнес механики. представиха се и няколко проекта от най-добрите от преди 6 месеца. моят фаворит – Софийски бухал

въпреки че на тези места се събират хора с желание да опитат, като цяло ми се струва, че повечето млади хора (тези на 18-20, когато трябва да се започне)  имат страх да започнат нещо свое или предпочитат да заложат на сигурното. чух няколко пъти – „сега и една магистратура в чужбина и после високата заплата ми е в кърпа вързана“ …  което си преведох „учи, мама, да не работиш“, една глупава приказка, останала от времето на соц-а

друг важен детайл – много малко са момичетата, които опитват да започнат бизнес, които се престрашават да се явят на подобни форуми и да споделят идеите си. мисля си дали не е време да се направи подобен инкубатор само и специално за жени, за да се насърчат и те да опитат, да им се даде кураж и вяра в себе си, както и смелост да поемат риск

добрата новина е, че въпреки всичко нови предприемачи има. част от тях са готови да променят света и имат идеи как да го направят. аз им пожелавам да успеят!

–

писах за майките предприемачи тук и как да създаваме предприемачи тук

Email, RSS Follow

харесвам коледните празници

by Justine

мда, по-лесно е да си анти и да отричаш, отколкото да си за и да създаваш

модерно е да се отрича – едни плюят по Дядо Коледа, втори смело си казват, че мразят Коледа, трети правят анти коледна кампания, за да бъдат забелязани. е, това са непорастнали деца или такива, към които вероятно Дядо Коледа не е бил много щедър

и аз не харесвам стресът през декември – всички са нервни и напрежението нараства всеки ден

и аз не харесвам бушуващите из магазини хора, които пазаруват дивашки като за последно

и аз не харесвам задръстванията в последните дни, докато и последните коли запрашат към родните места

но Коледа е добър празник. харесвам го защото

Коледа е празник на семейството и на това да сме заедно всички

празник на подаръците и игрите, на изненадите и смеха

време за почивка след стреса и преди следващия стрес

време за чаша вино с добри приятели

или просто на топло с интересна книжка

Коледа ми е много уютен празник. а на теб?

–

по темата писаха още Андрей и Свилен (в друг контекст, но споделям мнението му). дискусия се завихри и във фб. хора, постигнахте целта си. заговори се.

Email, RSS Follow

#hrana

by Justine

разбирам, че форум Храна на Горичка е минал супер, както се и очакваше. не бях там, но пък темата ме съпровождаше. ето какво открих в едно списание – предложение да сменим класическата „хранителна пирамида“ с тази:

img_2282

Могенсен, Кнюдсен и Хермасен са написали доклад през 2009-та до Датското Министерство на храната, земеделието и риболова във връзка с калкулиране климатичното влияние на храната, Climate Recipe Book

много малко телешко, малко месо въобще, по-малко мляко, яйца и риба, малко хляб и вносни плодове и зеленчуци, повече тукашни плодове и зеленчуци и най-много гъби 🙂

img_2351

междувременно в Дания дори лисиците са минали на полезна храна като моркови, ябълки и картофи, поне в Малкия свят на Тиволи

Email, RSS Follow

най-хубавите ни дървета

by Justine

p5060026

фондация Екообщност прави интерсен конкурс „Дърво с корени“, за най-красиво, голямо, забележително, уникално и всичко друго най-дърво у нас.

лично съм виждала уникалното дърво на около 500 години в с. Скравена, дори съм писала тук и гласувах за него

няма значение кое дърво ще изберем в този конкурс или в друг. важно е да ги опазваме, защото в момента нищо че пише за държавата – тя само го охранява, не се грижи за него, а това точно дърво е болно и има нужда от грижи. природата ни като цяло има нужда от грижи, защото твърде дълго я експлоатирахме до безобразие. но това е друга тема.

p5060031

Email, RSS Follow

жени и пушене.

by Justine

сутринта на кръстовището около мен имаше няколко едри черни коли, всичките с отворени прозорци откъм шофьора и от там излизащи кълба дим. модерно е шофьорите да са нервни и при по-дълго чакане на светофара да пушат цигари. аз съм ОК с това. не ми пречат. просто беше любопитна гледка. синхрон.

днес е световният ден за борба с тютюнопушенето. ОК съм с пушачите, доколкото пречат на себе си. не съм ОК със статистиките. а именно:

Делът на жените в България, които пушат:
1986 –  16,7%
1996 –  23,8%
2001 –  29,8%
2007 –  38,1%

през 2008 година процентът на запалилите първата си цигара момичета под 10 годишна възраст е 16,3% (!!!)

още стряскащи статистики – тук

Email, RSS Follow

не са виновни децата, виновни са възрастните. винаги.

by Justine

„Зад всяко дете, което нарушава закона, има дълъг списък от възрастни, които не са изпълнили своите задължения да защитават, подкрепят и насочват детето в живота.“

още как се съдят децата у нас, престъпници ли са всъщност децата, кой е виновен в крайна сметка и кой носи отговорността …

пълният текст – в материала на Ивет

Email, RSS Follow

проблемите с образователната система не са само в България

by Justine

както скоро писах – масовото образование има нужда от реформа. голяма, дълбока, радикална. веднага.

проблемът е навсякъде. става ясно от това доста добро видео по темата. enjoy

Email, RSS Follow

защо не гледам телевизия

by Justine

img_1574

не гледам телевизия защото:

– имам цял куп по-интересни неща за правене.

– не искам да ме залива цялото човешко нещастие на куп, изразено в 20 минути новини за убийства, атентати, злоупотреби, кризи, катастрофи и подобни; това ме подтиска, депресира и ме кара да се страхувам. страхът убива развитието.

– не искам да ми се налага агресивно и еднопосочно какво да харесвам и какво да не харесвам най-вече с рекламите, но и с многото скрити реклами;  повечето реклами са ми любопитни професионално, но показват стандарт, който може да подтисне мнозина и да ги доведе до депресия и страх. страхът убива развитието.

– не искам да изживявам през погледа на турски / латино сериали най-съкровените или по-обикновени моменти от моя собствен живот; една перфектна любов на филм, неистинска, една перфектна сватба, едно перфектно погребение създават миражи. хората сравняват с действителността, в която са ежедневно, депресират се и се страхуват. а страхът, както вече е ясно – убива развитието.

– не искам темата ми за разговор с приятели утре да е какво се случи в сериала днес, предпочитам да си говорим за как да променим света, а не как да влезем още по-яко в матрицата;

радва ме, че повече и повече хора не гледат телевизия (средно у нас в момента по данни на Маркет тест около 18%. това е съзнателен избор, а не невъзможност да си позволят устройството). докато още и още други имат работещ нон стоп телевизор в хола, в кухнята, в спанлята и в детската. това не го разбирам.

но – всеки е свободен да избира. аз избрах. и имам цял куп интересни неща за правене – като например да порисувам с децата си, да омеся питки за вечеря, да излезем в парка, да блогна тук или да се посмеем на чаша вино с приятели, с които променяме света.

Email, RSS Follow

самочувствието на децата ни и очакването, че знанието пада отгоре

by Justine

тези дни говорих с различни деца и младежи от елитни столични училища. бях при тях да ги каня лично да се включат в конкурса 20-20-2 за млади хора до 20 години, които правят сайтове, програмират, работят с графични програми или се занимават с оптимизация

търсенето на млади уеб таланти, въпреки моя оптимизъм, се оказа трудна работа. или поне поканването им да се покажат в училищната среда. чух неща като

„ама ние програмиране за уеб ще започнем да учим догодина“,

„ама никой не ни е учил на това“,

„а, някой ви е излъгал, че сме талантливи“,

„изпуснати сме, ние сме вече едни глупави и мързеливи“ …

и това ученици от много добро столично училище. естествено отчитам фактора „пубертет“, но някак си не ми се иска да са толкова безразлични, неамбициозни, очакващи знанията да им бъдат наляти,  с фуния, отгоре, без грам самочувствие

истинските таланти не чакат да навършат определена възраст, за да се покажат. истинските дарования имат порив да се изявят. ако музиката, програмирането, рисуването, писането са ти страст започваш рано и й се отдаваш напълно. и знаеш, че така ще промениш света и наистина го правиш

не, не обвинявам училището и учителите. родителите сме първи, които най-често смазваме самочувствието и поривите на децата си, след нас и всички други институции, а накрая и улицата го правят и така

ако все пак познаваш талантливо дете, което по цял ден цъка и прави сайтове, рисува на компютъра, анимира и какво ли още не – кажи му за състезанията 20-20-2, ще приемаме регистрации до 3-ти ноември, а на 4-ти ще обявим задачите. наградите са яки, но не това е важното, а възмжността наистина да издирим нови уеб-таланти. вярвам ще успеем.

Email, RSS Follow