преброяването – всенародно дело

2057

Със съкращения от в-к „Работническо дело“, брой 268, понеделник, 24 септември 1956 г., цена 20 ст.

„Целите, които преследват статистическите преброявания в условията на социалистическия строй, са пряко противоположни от преброяванията, извършвани в капиталистическите държави.“

„В предизборната кампания преброителят е централна фигура. Затова към подбора на преброителите народните съвети и партийните организации е нужно да се отнесат с най-голямо внимание. Преброителят трябва не амо да разбира политиката на Партията, но да умее и да я разяснява.“

целият текст е в ЛудиМлади тук. кредит: Ивет

чужденците за нас

две изключителни видеа от последните дни – все чужденци, все говорещи с любов за България

тук Terry Randall разказва за София с толкова емоция и позитивност, колкото на цял отбор социанци на куп. Тери живее в София от десетина години. и харесва града ни, много. сам за себе си казва, че е социанец.
половин час разказ, красиви кадри, град, в който да се влюбиш. моят град.
благодаря, Тери, за тази разходка и припомняне колко е хубава и богата София

тук пък Steve Keil, който също от доста години е в България, говори блестящо за „баба фактор“ и доста негативни неща от заобикалящата ни действителност, но говори за себе си като българин и иска нещата тук да се оправят. смята, че ако играем повече ще има и повече смисъл в живота ни. и с това можем да променим към добро страната ни

и двете видеа са задължителни за гледане. и после – много материал за размисъл. и действие.

за учителите – с любов, за образованието – не толкова

с Марин Бодаков имахме задушевен разговор в едно от култовите студиа на Националното радио следобеда и говорихме за родителството, училището, зверската необходимост от промяна там, кога децата ни спират да са любопитни и защо студентите, които учат няколко години подред до Ботаническата градина не са влизали никога в нея и подобни

веднага след това получих обратна връзка от слушател. млад човек, на 32 години, бивш и бъдещ учител. беше засегнат от разговора ни. дълбоко засегнат. затова е и този пост – за извинение и уточнение

респект към учителите, които съвестно, с желание (мерак) и отдаденост са се впуснали в приключението учителстване. не е лесно. наистина една от най-трудните професии. особено в днешния контекст на образование разчекнато между стари устои, нови деца, променени родителски нагласи и изисквания, променени изисквания на бизнеса и обществото като цяло. на учителите никак не им е лесно. най-често те обират парсата. от неуредиците в системата като цяло, морално остарелите изисквания, капризите на времето. респект.

горното не отменя факта, че сме в задънена улица с образованието, масовото. не само ние. много други eu и отвъд eu държави. за всички, които не са разбрали – времената драматично се промениха. драматично.

предефинираха се или имат нужда от спешна предефиниция много понятия. като например авторско право, собственост / интелектуална собственост, интелигентност. появиха се енциклопедия, списвана от хиляди неизвестни доброволци, най-мощният плод на колективния човешки разум до момента (wikipedia), място, в което всяка клюка, новина, емоция биват споделени и  чути моментално от хиляди неанонимни хора (facebook), място, в което вместо да издириш правилното изписване на сложни думи в дебели речници имаш резултата за части от секундата, плюс още много (google) и т.н. и т.н.

нещата не са същите от преди 10, 5, 2 години. образованието ни е поне от 20 същото. с леки козметики. и има нужда не от реформа. от обръщане на 180 градуса. и трябва да се започне от учителите та до децата. скоро, ако ли не вендага.

какво мислиш?

писах и преди по темата:
каквото повикало – такова отвърнало
и има ли шанс за промяна в масовото образование

последно за 2010: трябва да променим света.

трябва да променим света. това бяха думи някъде в края на Трон: Заветът. и добре обобщават цялата 2010-та.

през 2010-та вече всички разбрахме, че трябва да променим и образованието, и отношението към природата, отношението към авторските права, отношението към самите себе си. да го направим, това ни предстои през 2011-та, или поне да започнем.

последно за 2009

последно за 2008

България като съзнателен избор

традиция е по празниците живеещите в чужбина българи да си идват по родните места. и да започнат да нареждат (често на завалян български)  колко гот е да се живее там, как сме на космически години далеч, колко сме зле тук, колко сме изостанали, колко е мръсно, каква е мизерия …

обикновено тези разговори завършват с едно такова тенденциозно „то всички умни овреме избягаха …“

при което ние, слушащите излиянията и живеещи все още тук свеждаме глава и си мислим „лелеее, трябва да си безкрайно тъп да говориш така“. мълчим си, свиваме устни и кроим планове как да променим нещата. така щото като се пенсионира този ми тип там и дойде да живее тук на старини да се чувстваме по-достойно. или не точно. абе няма значение за него. има за нас, за тези, за които България е не безизходица, а съзнателен избор.

а избягалите хич и да не се връщат.

и Светла Енчева при Борислав Борисов по темата Тука или другаде?

и Комитата по темата – Причината да останеш

защо има малко жени лидери

с Марина от Благодеятел днес е засякохме в една книжарница и се заговорихме именно за това – защо има толкова малко жени лидери

ето и съвсем новичкият TED talk, в който Шерил Сандберг разсъждава именно по тази тема

какво да подаря?! без паника – ето нещо добро

книга. най-добрият подарък.

да, да, ами ако човекът не обича да чете? ами има и книги с готварски рецепти или всякакви там мъдри мисли с много картинки. лесно. ама и сложно – да нацелиш коя точно за кого. но пък лесно – сега има толкова много. но пък трудно – губиш се в големия избор. но пък лесно – можеш да минеш и без опаковка. но пък трудно – понякога преводите са кофти, друг път – кориците. но пък лесно – изпращаш я лесно по пощата на приятели далеч. още нещо хубаво – остава спомен за дълго, а и има къде да се надпише. преди киндълите тотално да са ни превзели – хубав повод все още да не звучим твърде ретро.

ако имаш бюджет за подарък над 250 лева – купи киндъл. яко.

ако си с по-скромен бюджет все още има шанс за нещо много добро. става и за хора, които не четат много, нищо че е дебела …

elementat

без да я абсолютизирам ми се струва универсално добър подарък за сезона книгата Елементът на Кен Робинсън.

приятно четиво за в края на годината и топлите вечери у дома в студените зимни дни

чете се бързо, вдъхва оптимизъм и увереност в собствените сили. авторът има не малко видеа онлайн, може да погледнеш (Sir Ken Robinson на TED).

онлай  може да се поръча от тук за 25.20 лв.

за коледните базари или как се събира дарение от 600 000 лева

img_3345

трудно се събира. но капка по капка – вир става.

да, особено тази Коледа има доста благотворителни базари, истина. но нашият (Az-jenata.bg и Magic FM) бе по-различен. основното, което се продаваше бяха картички, сурвачки и сувенири, изработени от деца. деца от цялата страна. част от тях бяха дошли на базара с учителите си и продаваха своите произведения на символични цени от лев-два и с готовност пускаха всяка монетка или банкнота в кутията за дарения. събрахме 1000 лв.

тази вечер и Камен Донев игра благотворително представление пред пълна зала и ще дари 14 000 лв.

така сме поставили само началото за събирането на колосалната сума от 600 000 лв, която е необходима за закупуването на специална апаратура … ето и подробностите за дарителската инициатива „Приказка без край… Чудото си ти!“ в помощ на Специализираната болница за активно лечение на деца с онкохематологични заболявания – София (bg.sbaldohz.com).

„Целта на кампанията е да бъдат набрани средства за закупуване на диагностична апаратура в отделението за костномозъчни трансплантации (апарат за клетъчна фереза, флоуцитометър за клетъчна диференциация), както и биохимични анализатори за изследване на показатели при деца със злокачествени заболявания, лабораторно оборудване (апаратура за дълбоко замразяване, центрофуга-замразител, съдове за транспорт на течен азот), запаметяващ 6-канален електрокардиограф, монитори, консумативи и медикаменти.

В СБАЛ на деца с онкохематологични заболявания в София се лекуват около 70% от онкоболните деца в България. Екипът на болницата се стреми да осигурява на малките си пациенти лечение без компромиси, каквото биха получили в големите европейски клиники. С общи усилия, всяка година десетки храбри малки герои побеждават своята зла участ и получават нов шанс за живот, безгрижно детство и мечти.

Това, което всеки може да направи в подкрепа на децата в нужда, е да изпрати sms с текст DMS Magic на единен дарителски номер 17 777 (за абонати на Globul, Vivacom и M-Tel) срещу 1.20 лв. с ДДС.

Банковата сметка на инициативата „Приказка без край… Чудото си ти!“, чрез която може да дарите средства в подкрепа на кампанията, е в UniCredit Bulbank.

IBAN: BG68 UNCR 7000 1519 8612 91
BIC: UNCRBGSF
Валута: BGN
Титуляр: СБАЛ на деца с онкохематологични заболявания – София ЕООД“

… защото приказката е без край, а чудото си ти!

най-голямото наследство

img_3068често хората се карат – делят наследство. броят кой какво получил, на кого какво му завещали – апартамент, къща, магазин, завод … или само кола, или само котка и чизми. едните завиждат много, другите се страхуват много, че първите им завиждат.

мисля си, че най-голямото наследство, което получава всеки от нас не е това, което може да се опише в нотариален акт или с банкова сметка.

най-голямото наследство е това, което остава у нас от нашите родители, това, което са успели да ни предадат, генетично или чрез възпитанието си. напред излизат жаждата за живот, усещането за свобода и отговорност на избора, готовността да се рискува и да се общува свободно, таланта и полето да го развиеш, въображението и липсата на окови, които да го приземят преждевременно, амбицията и нуждата да знаеш още и още, действеността и предприемаческия дух.

и това наследство друг не може да ви го вземе. или го имате – или не. но ако го имате – не оставяйте прахоляка от забързаното ежедневие и глупавите извинения да го покрият до забрава. ок?

на рисунката – машина за сняг, Али (4 г.)

не, жените не стават за предприемачи

img_2235

„не, тая работа не е много за жени“ … – в общи линии подобни реплики чух след предния си пост по темата за предприемачите и споменаването на наблюдението, че из родните start up инициативи се мяркат малко дами

дойде и обратното – „простата логика е, че като тръгнат готините момичета и стане cool, момчетата няма да се налага да ги навиваш твърде дълго“

шаблонът е ясен:

бизнесът е мъжка работа – жените да си гледат децата и дома

мъжете са силни и вадят пари – жените са красиви и се хихикат по моловете да ги харчат

мъжете могат да управляват – жените могат да бъдат управлявани

изумително е, че в съседна Турция, считана отсам границата за бастион на патриархата голяма част от уеб бизнеса се управлява от жени. у нас – жените в уеб могат да се изброят на пръсти. не само в уеб, всъщност

за да правиш бизнес е необходимо самочувствие, смелост и готовност да рискуваш. мисля като цяло тук не окуражаваме младите хора да рискуват, не им вдъхваме достатъчно самочувствие, но добре подплатено със способности и знание. на младите хора като цяло. на младите момичета – съвсем. основното внушеие е – по шаблона

хммм