с Марин Бодаков имахме задушевен разговор в едно от култовите студиа на Националното радио следобеда и говорихме за родителството, училището, зверската необходимост от промяна там, кога децата ни спират да са любопитни и защо студентите, които учат няколко години подред до Ботаническата градина не са влизали никога в нея и подобни
веднага след това получих обратна връзка от слушател. млад човек, на 32 години, бивш и бъдещ учител. беше засегнат от разговора ни. дълбоко засегнат. затова е и този пост – за извинение и уточнение
респект към учителите, които съвестно, с желание (мерак) и отдаденост са се впуснали в приключението учителстване. не е лесно. наистина една от най-трудните професии. особено в днешния контекст на образование разчекнато между стари устои, нови деца, променени родителски нагласи и изисквания, променени изисквания на бизнеса и обществото като цяло. на учителите никак не им е лесно. най-често те обират парсата. от неуредиците в системата като цяло, морално остарелите изисквания, капризите на времето. респект.
горното не отменя факта, че сме в задънена улица с образованието, масовото. не само ние. много други eu и отвъд eu държави. за всички, които не са разбрали – времената драматично се промениха. драматично.
предефинираха се или имат нужда от спешна предефиниция много понятия. като например авторско право, собственост / интелектуална собственост, интелигентност. появиха се енциклопедия, списвана от хиляди неизвестни доброволци, най-мощният плод на колективния човешки разум до момента (wikipedia), място, в което всяка клюка, новина, емоция биват споделени и чути моментално от хиляди неанонимни хора (facebook), място, в което вместо да издириш правилното изписване на сложни думи в дебели речници имаш резултата за части от секундата, плюс още много (google) и т.н. и т.н.
нещата не са същите от преди 10, 5, 2 години. образованието ни е поне от 20 същото. с леки козметики. и има нужда не от реформа. от обръщане на 180 градуса. и трябва да се започне от учителите та до децата. скоро, ако ли не вендага.
какво мислиш?
–
писах и преди по темата:
каквото повикало – такова отвърнало
и има ли шанс за промяна в масовото образование
Follow
Завчера бях на интересна среща с Крис Макдоналдс, едно име от модерната сцена „coaching и стил на живот“. Темата бе колко е важно да се наспиш за нивото на енергия и настроението.
Днешният тинейджър спи три часа ПО МАЛКО, отколкото трябва.
Как го знаем ?
Последните смс се изпращат в интервала 22 – 02 ч.
Родители, прибирайте телефоните най късно 21.
Какво става, когато тинейджър спал три часа по малко, в продължение на седем дни, отива на изпит ? Резултатите му са 28% от тези на дете, спало девет часа на ден.
Алкохолът остава в тялото шест дни. Шест дни от седем, тинейджъра ударил три бири е неадекватен за образователен процес, възпитание, новости….
Движение. Онази част на мозъка на децата в училище, дето се грижи за запомнянето, има нужда от „тор“. Това става с минимум 30 минути натоварване на всеки мускул. Всеки ден, когато си тинейджър.
Както виждаш, не е атомна физика.
Живо се интересувам от темата за необходимостта от промяна в образованието и съм изгледал и прочел доста интересни материали из интернет пространството по този наболял световен проблем. За съжаление все още не мога да успея да намеря филма – Waiting for superman, който е доста показателен за нивото на образованието в Америка, което почти автоматично може да се пренесе и върху качеството на българското образование.
Наистина огромна и обемна тема, която се дискутира не само по конференции като TED, но и в отделни блог постове, интервюта, статии и в този ред на мисли искам да споделя с вас една статия, която прочетох наскоро и останах силно впечатлен от човекът на име Салман Кан и това, което той е направил и продължава да прави. Надявам се не всички да сте я чели, но ако не сте я – направете го! Бтв, той ще бъде един от лекторите на TED тази година (Бил Гейтс го е поканил доколкото знам).
http://www.capital.bg/vestnikut/k2011/zashto/2010/12/22/1016031_salman_kan_internet_videoto_shte_promeni_obrazovanieto/