снимката е от днес. бях на една малка уличка, в едно почти безлюдно селце, на няколко километра от западната ни граница

мисля, че на България и (за да не звучи прекалено националистично) на света му трябват днес повече смели хора

смели да излязат от комфорта, от инерцията, от клишетата, от общоприетото, от лесното „да“, от еднаквостта, от монотонността на дните, от оплакванията, от стреса, от табутата, от страховете си, от митологиите, от предразсъдъците, от смазващата апатия, от безхаберието, от нищото

промяната започва от смелите хора

за жалост на улица Смели хора в село Врабча днес са останали да живи малцина …

държавата има угода хората да са еднакви – по-лесно се управляват, по-лесно се манипулират, изпълняват разпоредби без въпроси и съпротива. хора по шаблон. не, това не е таен заговор на Бойко Борисов, нито на Тодор Живков. това са механизми на обществото извън конкретните личности. явлението не е от вчера. не е само тук. за справка „полет над кукувиче гнездо“ или „обществото на мъртвите поети„, „вчера“ или „Парижката Света Богородица„, примерите са безброй …

ще кажете – това беше в соц-а. сега е различно. тогава всичко ставаше силово. в момента нещата не са по-различни, само са облечени в нови, по-лъскави дрехи

държавата държи образованието. образованието произвежда удобни за държавата хора – еднакви. родителите често се поддават на натиска и също допринасят децата им да са като всички останали. искат те да са „подредени“, „по-добре дисциплинирани, отколкото творчески“, „да слушкат“, да не вдигат шум, да са кротки и да изпълняват смирено заповедите им. към учители, родители да добавим и медиите, които пряко обслужват същите интереси и съдействат изцяло за шаблонизирането. децата кротуват пред екраните и искат същите играчки, каквито вече са видели по телевизията и имат всички техни съученици. бам – децата вече са в шаблона! добре свършена работа!

но. прогресът се носи от различните. едно умно общество, една умна държава би имала нужда от различни, мислещи хора

в училище са сочени с пръст или изключвани креативните, активните деца. модерното название е „хиперактивни“. в някои държави дори ги „лекуват“ (разбирай „успиват с хапчета“!). истината е, че това са просто деца. децата са естествени. те искат игра и свобода. и оказват съпротива да влязат в шаблона, който възрастните, родители и учители, обществото като цяло се опитва да им надене

„трудни деца“, аха, нека всички са лесни и нещата ще са наред?! харесвам децата извън шаблона. различните деца, бъдещите Майкъл Фелпс (който вече има 21 олимпийски медала във феноменалната си кариера) или Джон Ленън (Когато бях 5-годишен, майка ми ми каза, че щастието е ключът към живота. Когато отидох на училище и ме попитаха какъв искам да стана като порасна, написах “щастлив”. Те ми казаха, че не съм разбрал задачата, а аз им казах, че не разбират живота.). и искам да има повече различни деца

мислех си, че на 28-ми юли трудно ще съберем деца за нашия Маратон по творческо писане, но съм се лъгала – имахме най-голям брой участници. след като децата твориха с Марин Бодаков и после с Маги Благоева вчера имах радостта аз да се занимавам с тях

писахме стихове без смислени думи, което се оказа трудна задача дори и за малки деца. все пак се родиха чудни стихове като това на Цвети:

„Анур ге дат,
зингга зе кап,
Акашее че маре,
евере аб заре“

тази закачка за истории с думи без смисъл доста отвори мислите на децата. някои дори писаха превод, който също звучи чудно, като това на Дария:

„Баба Ерана соса Габана ще вари с гъби.
Крещи, врещи ядосано:
– Марайяна, веднага ела!
– Весан, кои са гостите?
– Тота, Мара, Сахаб и Исрахбаха Еа.“

а после писахме кръгли приказки. беше искрено забавно, ведро и приятно в Детски отдел на библиотеката. с това Маратонът завърши. беше доброволно начинание и мисля, че беше успешен. ще търсим начини да го продължим и да проведем подобни и в други градове на страната. защото децата са толкова креативни и с малко стимул и повече увереност в себе си са способни да развият таланта си. и трябва да вярваме в тях и да работим за тях. защото, както казва Марин Бодаков – „само те са решението!“

имам доста приятели, които изпитват страх от кучета, страх от животни. ако не е страх то е неприязън и раздразнителност. обясняват го или с лоши спомени от детството или просто нямат обяснение.

страховете са, за да се преодоляват, при големите, зрелите хора. също така наша отговорност, на големите е да не вменяваме личните си страхове у децата.

децата имат нужда да общуват с животните. животните по-често усещат децата и тяхната непринудена любов и им отвръщат със същото – заиграват ги, закачат ги и са внимателни, пазят ги. децата и животните играят заедно чудесно. забавляват се. научават се на грижа и нежност.

хора, които обичат животните са хора, които обичат живота. хора, които са способни да убият животно са и хора, способни да убият човек. плашат ме. и ми е тъжно за тях.

„Пусто гръколудие, като зараза ходи по българите! Все им дай на някой друг да ся правят! …“

„Нашите хора често са такива, като тия деца, чак малко да ти дожалей. Все уплашени едни таквиз, сърдцето им ся свило като птиче зимъска, чакат някой да ги приласкай, с добра дума да ги повика, и чак тогаз им ся душа разтваря. Ала не е такъв светът! Не та хич биля приласкава, ами та с строгий си поглед затиска …“

„Тъй като гледаш, умни да са втасали? Умът не процветява в света. Хитрост да, но ум не. Не знам за какво е той направен, но не е за живот. А което не е за живот направено, нали знайш …

Но ей на, как съм се възмечтал така, зел съм аз, че съм заспал. Тъй е тя. Природата е много досетлива – на сичко му намира лесното.“

„Той светът и без това е толкоз пропаднал, че ся нуждай от грамадное едно объртане!“

„Невежеството е корена на сичко. От там бликат тез мръсните води. Невежий человек живее в малък свят. Не ще прехвърли мост от единия край на реката на другия. Другия не го касай. Широта светосъзерцания в него няма никаква. И какво тогаз очакваш?“

„Българе, българе … Как съм ся аз озовал сред вазе? Туй ми е най-голямата грешка в живота. (Мал шанс ся зове по французки. Неразбрано племе, братче! И не стига туй, ами го и овладели диви анадослки османлии.“

„Глава человеку е боклукчарник, какъвто втори няма. Но някой ще рече – там сред свинете и бисери се намират. Да, и аз в туй вярвам. Трудно е само да ся разбере кое кое е.“

„Ти ако искаш братство и съгласие, често не можеш стъпка напред направи. Ако искаш напредък, ще трябва често с тояга в ръка да действуваш, и да знайш, че ще има много недоволни. Защо те прочия не щат напредък. Те искат да си карат как си знаят. И ти ако искаш напредък, ще трябва здрвата да ги разтърсиш, а те за туй ще та мразят от дън душа. Но, няма как, тъй става.“

„Мале, къде съм ся аз озовал! Сред Млекоподающи животни человек да бъда. Туй не е лесно!“

Милен Русков. Възвишение.

задължителен.

този пост чака дълго. мисля, че днес е точният му момент. като поздрав за всички на #orlovmost