в неделя – НЕ

IMG_7074

въпросът много се политизира. и много хора ще отидат с политически бръмбари в главата си.

въпросът касае силни икономически интереси. и много хора ще се поддадат на манипулации и ще отидат поддикнати от сметки.

вероятно не малка част ще са емоционални като мен и ще вземат решението по-скоро със сърцето си, но и с много, много здрав разум.

искам и децата на моите деца да има къде да тичат боси без страх по поляните на България. и да растат здрави. и волни.

изборът за тях ще направим всички ние в неделя. това е голяма отговорност.

без никаква милост и разбиране съм към хората, които няма да гласуват. без още по-малко разбиране съм към тези, които ще гласуват с ДА.

още НЕ от Събина

още НЕ от Никола

още НЕ от Мая

още НЕ от Боян

още НЕ от Зорница

още НЕ от нервната акула

още НЕ при Комитата

икономически аргументи от Капитал

Горичка със 100 причини да НЕ искаме АЕЦ

Анди от Нова Зеландия обича България

IMG_0022

Анди е от Нова Зеландия, около 40 годишен. скромен, усмихнат, ведър. преди пет години Анди идва в България и се влюбва в родината ни. купува си къща в малко селце близо до Велико Търново. в селото има още няколко чуждестранни къщи – руснаци, французи, има и два „смесени“ магазина, а кръчмата я държи един англичанин.

Анди живее тук по 6 месеца и за 6 месеца се прибира в другия си дом, където се занимава със земеделие.

Анди е изключително любопитен за близкото ни минало и обикаля страната, за да разглежда соц-артефакти. постепенно увлича с това си хоби и други чужденци и често организира екскурзии до Бузлуджа, например. хората харесват разказите му, слушат го, а той говори за всичко тук с голяма любов.

попитах Анди защо много от хората у нас не харесват или дори мразят страната си, а той отговори семпло: „вероятно защото не са излизали извън страната и мислят, че навън е по-различно. аз харесвам България – тук се чувствам много по-сигурен и спокоен, отколкото в Нова Зеландия. харесвам и хората тук, приятелското им отношение. обичам и природата ви!“

всичко е свързано.

1b

много филми и книги в последно време говорят за това как всичко е свързано, всички сме свързани. дори да избягаме от магико-вселенските трактовки простият живот ни го показва.

ако бием децата си – ще ги направим побойници.

ако постоянно говорим против съседите, града си, България – ясно е, че те ще искат да избягат от тук.

ако им натякваме колко не сме обичали училището – как ли те ще заобичат своето?

ако се напиваме пред децата си – как ли ще пият те, дори недочакали 18?

ако сме постоянно пред компютъра – защо ли и те искат да не са постоянно там?

ако ние не четем книги – защо пък те да го правят?

ако не ги обичаме или не им показваме, че ги обичаме – как ли те ще заобичат живота?

да, всичко е свързано.

прекрасно зелено

един спокоен и красив филм, наистина леко наивен, но чуден за по Коледа – Прекрасно зелено е една приказка от бъдещето, която ни кара да се замислим върху много детайли от настоящето, които често подминаваме

блог дайджест 16ное

под това толкова невълнуващо заглавие решавам да споделя няколко поста от други блогове, впечатлили ме днес:

не можете да си го купите, Светла Енчева
музиката на Wozzeck и Чугра (!!!) „Какво може човек да направи за една група, ако тя (или за това, което е останало от нея) не ще пари? Да я слуша. Да я оставя да му говори. Да я разпространява. Да прави неща, белязани от музиката ѝ.“

свободният пазар, Грирог Гачев
изключително интересно и увлекателно (както всичко, за което пише Григор) – разсъждения за бедните и богатите, за парите и къде отиват,  за това, че „Реалният създател на работни места винаги е била, е и вероятно и винаги ще бъде средната класа.“

липсващият български thanksgiving, Милена Фучеджиева
тук по-скоро заглавието ме замисли за това неблагодарни ли сме и колко рядко казваме благодаря. иначе от текста на Милена много ценно „откриеш ли съкровищницата в себе си, винаги ще си спокоен, че „никой не може да ти отнеме това, което истински ти принадлежи“. и то никога не може да бъде друг човек“

летище Джон Атанасов, Димитър Цонев
разсъждения на тема името на нашето летище София – от Враждебна (хм, наистина доста не ок за име на летище) до Джон Атанасов


изпратете ни книжки за деца – на английски, немски, френски …

logo4_english2след като преди две седмици стартирахме кампанията дари книга, в която каним който иска да мине до Детски отдел на Столична библиотека и дари пари за закупуване нови детски книги за четящите деца на София

днес стартирахме допълнение на кампанията – дари книжки на чужди езици за децата на България!

да, тук нотото е:

– очакваме дарения не в пари, а в книги!

– очакваме дарители да не са хора от София, които да минат до касичката и пуснат 5-10 лева, а българите в чужбина, които да изпратят книги от там!

– книгите не са на български, а на чужди езици, защото днес децата отрано започват и искат да четат и на английски, немски, френски, испански, италиански, руски …

– да и това е важно – книгите не са само за Детски отдел на Столична библиотека, те са за всички големи регионални библиотеки – всички получени книги ще разпределим между 8 библиотеки, именно затова се надяваме да получим много книги!

За инициативата: Дари книга
Детски отдел на Столична библиотека
пл. Славейков 4a
София 1000
България

хайде, включете се. в случая ще приемаме и добре запазени книги за деца, които вече сте чели и не ви трябват.

още инфо има тук

дари ни книга!

IMG_6640

това е детски отдел на Столична библиотека. през лятото. има много деца и малко книги.

а децата обичат книгите, колкото и да се твърди противното. обичат новите, добре изглеждащи, хубави детски книги.

след като две години викахме неволята и много не постигнахме, ясно е, че приоритетите на управляващите са други и за да не намесваме политиката – подхванахме инициатива да дарим нови книги за четене от всички деца на София – да дарим средства за закупуване на книги за Детски отдел на Столична библиотека

кутията за дарения вече е там, в Детски отдел, пл. Славейков, входа при поликлиниката (мда, не е много гот Детски отдел на библиотека и Поликлиника да ползват един етаж от една сграда, но е така …) и чака да минеш когато ти е удобно от сега до 20 декември и дариш колкото решиш. една детска книга е с цена между 4 и 40 лева. ти прецени. и лев ще е от полза.

на 20 декември ще отворим кутията, ще преброим парите. ще закупим книги по списък, изготвен от библиотекарите, защото те знаят най-добре от какво имат нужда

и така децата на София ще имат нови книги за четене! и вероятно ще четат повече!

колко ще са книгите зависи от всички нас.

е, вече знаеш достатъчно. ти си на ход.

/тайно се надявам кутията да се напълни след седмица-две, да трябва да сложим нова и така до 20 декември, когато да сме събрали пари поне за 500 нови книги … /

писах още: проблемите на библиотеките и отдаденост и четене и колко четат децата ни

търся 2000 лв. за ремонт на читална в Детски отдел на Столична библиотека

1това е читалнята към Детски отдел на Столична библиотека. помещението има нужда от ремонт – такъв не е правен отдавна, подът е под всякаква критика, стените са потъмнели от времето, книгите се нуждаят от по-уютен дом, а децата – от по-приветлива обстановка

освен, че няма пари за нови книги (което само по себе си е скандално), Столична библиотека няма пари и за ремонт. за смяната на пода са нужни 2000 лв, а след това ще се съберем доброволци и ще боядисаме за един уикенд стените и тавана на помещението. но, всяко нещо по реда си

има и други опции, но ми се иска да проверя доколко блог може да помогне за подобна кауза. ако някой може да помогне, моля нека ми пише или коментира под тази статия.

2съседното помещение – заемната, е ремонтирана преди година и е чудесна, слънчева и светла, уютна и приветлива, добра и за книгите и за децата. крайната цел е и читалнята да стане такава. скоро. с помощта на дарения, защото друг начин няма.

предварително благодаря на всички, които ще вземат присърце каузата и ще помогнат някак.

при всички случаи Детски отдел има много нужда и от книги. за който не може да помогне за ремонта, а може да дари нова детска книга (отпред е площад Славейков, новите детски книги струват между 3 и 30 лв) – купете една и качете в Детски отдел, ще ви се зарадват и искрено ще ви благодарят!

ясно е, че Държавата, Общината не могат да се грижат за всичко. за Градската си библиотека да се погрижим малко и ние. който иска, доброволно. може и да се получи.

за училището с любов

IMG_8672

първият учебен ден си е голямо вълнение за всички. нещо като масова истерия, но позитивна

обичам първия учебен ден, защото е празничен, има много щастливи деца, захилени, че виждат своите приятели и учители, има цветя, има смях, има и първия символичен звънец

мисля, че част от проблемите на училището днес идват от родителите. родителите, които пазят не добри спомени от своето ученичество и ги предават на децата си. родителите, които набеждават училището и учителите за много от собствените си неволи

родители и учители сме на една страна, а не във война. дори с децата сме на една страна, а не във война. колкото по-свободно и с любов подхождаме всички – толкова по-освободени и щастливи ще растат децата ни

затова – да ходим на училище с любов! и ще ни се получи 🙂

няколко тенденции, които не ме усмихват:

– специалните прически дори за подготвителен и първи клас … това не го разбирам – моят призив – хайде да оставим децата си по-дълго деца! 🙂
– неученето в първия учебен ден – моят призив – да започнем от първия ден, да не го отлагаме за втория! 🙂
– масовата тенденция след разпускането на учениците (малко преди обяд) – хайде в макдоналдс … – моят призив – хайде да храним децата си по-здравословно, ако всички го мислим и правим ще е по-лесно за всеки поотделно! 🙂

и една покана – да дарим поне 1 книга на училищната библиотека – нова и която нашето дете харесва, да я изберем заедно и то да я занесе 🙂

България преди 9-ти

photo

имах късмет – бяха ми попаднали френски вестници от 20-те и 30-те години на миналия век, по-специално колонките им за Балканите и за България. френски репортери вкратце описваха страната ни. изразът „Швейцария на Балканите“ го имаше, както и това, че България е богата – стада овце, крави на всеки хълм, хората са работливи – обработени земи, овошки, зеленчуци, а жените красиви, с прекрасни пъстри носии, високи и с дълги коси, сплетени в дебели плитки

виждам тази България, описана от френските репортери и на снимките, които моят чичо е правил тогава, също като чужденец тук – красиви хора, макар и не винаги богати, работливи, добър уражай. снимки пак от преди 9-ти

писах още за семейния бизнес преди и че е време да се разбуди

снимка: семеен архив