Анди е от Нова Зеландия, около 40 годишен. скромен, усмихнат, ведър. преди пет години Анди идва в България и се влюбва в родината ни. купува си къща в малко селце близо до Велико Търново. в селото има още няколко чуждестранни къщи – руснаци, французи, има и два „смесени“ магазина, а кръчмата я държи един англичанин.
Анди живее тук по 6 месеца и за 6 месеца се прибира в другия си дом, където се занимава със земеделие.
Анди е изключително любопитен за близкото ни минало и обикаля страната, за да разглежда соц-артефакти. постепенно увлича с това си хоби и други чужденци и често организира екскурзии до Бузлуджа, например. хората харесват разказите му, слушат го, а той говори за всичко тук с голяма любов.
попитах Анди защо много от хората у нас не харесват или дори мразят страната си, а той отговори семпло: „вероятно защото не са излизали извън страната и мислят, че навън е по-различно. аз харесвам България – тук се чувствам много по-сигурен и спокоен, отколкото в Нова Зеландия. харесвам и хората тук, приятелското им отношение. обичам и природата ви!“
Follow
Чужденците в бг имат неочаквано позитивен ефект върху кръгозора на младите българи, расли изолирано и капсулирани в кирилицата. Отворени са към новости, влизат с различни навици, отварят книжарници, манифактури и дома си за градински партита – има някаква надежда, че намясто мълвата се ограничава до природни красоти . Чужденците бяха естествения mи поток на модерна литература, гледам двайсет години по късно е същото
От 4 години живeeм със съпруга ми чужденец в България. Интересното е че, когато му зададат подобни въпроси, отговорът е същият: „Тук се чувствам по-сигурно и по-спокойно“. Всичко е до лично усещане и приоритети.
Мария, трябва да разкажа и за него някой път в блога си, значи 🙂