В последната година-две съм доста често из София с велосипед:
защото е удобно – бързичко се придвижва човек,
защото е приятно – движението е полезно и добро,
защото е щадящо за природата – няма вредни газове в атмосферата.

И няколко теми постоянно ме занимават, докато съм на велосипеда:

. Велоалеите. Чудна е велоалеята, която ми е удобна до офиса – по Цар Борис III, но е единствена такава в София. Нужни са още много. А изградените напоследък са странни – освен неочакваните им завои и стеснявания, най-често завършват в никъдето и човек се чуди от къде да мине. Мисля, че са проектирани и реализирани от хора, които никога не са се придвижвали из града с велосипед.

. Въздухът. Често, наистина доста често е кошмарно да се диша, докато се кара велосипед из София. Защото е мръсно и човек се задушава или едва диша. Това идва от колите наоколо, разбира се и от фините прахови частици, с които градът ни се нарежда сред най-мръсните в Европа. И не ми казвайте, че не е така. Пешеходците дишат същото, но по-рядко го усещат осезаемо. И това е доста, доооста неприятно, повярвайте.

. Улиците и тротоарите. Не са мислени никак и не са обгрижвани никак. Всички го знаем. Но минавайки на колела – с детска количка или велосипед – изживяването е още по-силно. Дупки, разместени и липсващи плочки, нулев наклон при подходите към тротоарите, а някои места са направо непроходими между паркирали автомобили.

. Велопаркинги. Къде да си оставиш велосипеда – със съвсееем малки изключения – няма къде. Връзваш го по стълбове и дървета. Много се дразня да се налага да развалям рахата и моля пазачите на банков клон или офис да ми наглежда возилото.

. Толерантност. Имаме тепърва, като шофьори и като велосипедисти и като пешеходци да си формираме навици. Не виня никого. Просто констатирам.

Добрата новина е, че въпреки горните пет теми хората в София, които предпочитат да се придвижват на велосипед са все повече и повече. Значи промяната е в действие! 🙂

Ето такива теми на колела из София. Може да има и още.
Ти какво мислиш?

Корупцията означават пари под масата. Има я навсякъде по света. В нашите географски ширини – доста.

И все пак, не бива, не можем да я приемаме и толерираме. Защо ли?

Защото:

В България чуждестранните инвеститори не идват именно заради корупцията – за да се случват нещата трябва „да бутнеш“ на „правилния“ човек пари под масата. Това не е законно, не може да се отчете, не е приемливо за инвеститорите и те отказват да са тук.

Липсата на инвестиции никак не окуражава икономиката. Икономиката се крепи на малките, средни и големи фирми. От корупцията страдат всички те, защото не могат да функционират нормално и пълноценно. Но страдат най-вече малките и средни фирми. Така парите вместо за заплати и развитие отиват за подкупи, в не малко случаи.

Още примери ли? Хайде да видим. Имаме чудесна площ на брега на морето или в планината. Строежите там не са разрешени. Но – има начини, за всяко нещо. Плащат се рушвети, защото всичко опира до конкретни хора – бам, получава се разрешителното. Конкретен пример ли? Карадере!

Още примери? Пушенето в заведенията. Идва проверка – плаща се на проверяващия и проверката минава успешно.

Още примери? Нужна е операция. Няма места в болницата. Плащате на конкретния човек и хоп – намира се място.

Още примери? Идват избори. В село Х хората са толкова обезверени, чувстват се изоставени, не им пука никак. Появява се конкретен човек, говори със старшия на селото, дава му плик с пари и всички под строй, нищо че до преди малко нямаше да гласуват – хоп, гласуват каквото им е казано.

Още примери? Имаме наше момче за шеф на ДАНС. Получаваме нареждане на 13-ти юни сутринта всички да го подкрепим. И го подкрепяме. Не че парите директно ни идват в джоба. Но защото така ще минат и нашите далавери после, менкаме си жестове.

И още и още и още на много нива, в много сектори. Вероятно в почти всички.

До какво води всичко това ли? Хората стават все по-бедни, а мафията на всички нива – все по-тлъста.

Затова и задача номер 1 за всички нас следва да е борбата с корупцията, съдебната реформа, която ще позволи по-ефективна борба с корупцията.

Защо трябва да борим корупцията?
Петър „Corruption = Instability, Inequalities and poverty“

Ясен „Корупцията е рак, тумор. С нея умираме като общество.“

Георги „Равен старт … нещо което умира с плика под масата.“

Елена „Досега не сме кандидатствали за нито един европейски проект, въпреки че осъзнаваме, че сме най-подходящи за такива – единствената причина да не се пробваме, е защото не искаме да даваме подкупи.“

Петър „Корупцията позволява на хора, които не ги заслужават, да получават възможности и власт. Когато грешните хора имат власт, това вреди на цялото общество.
Прост пример: шофьор хванат да шофира пиян с превишена скорост по принцип трябва да си загуби книжката за 6 до 12 месеца и да плати глоба. Дава подкуп. Същата вечер или след време убива невинни пешеходци.“

Валентина „Защото, когато има корупция, правилата не важат. Когато правилата не важат, настъпва хаос. Когато има хаос, няма сигурност за нищо. Когато няма сигурност за нищо, няма развитие никъде. Затова.“

Тодор „Корупцията руши доверието. Доверието е лепилото на обществото. Корупцията разрушава обществото.“

Реформите в съдебната система ще се гласуват в Парламента тази седмица. Свързани са с промени в Конституцията, за което са нужни 160 гласа от всичките 240 депутата в Парламента.

А ето го обяснено накратко от Емил А. Георгиев:

Съдебната реформа е важна, защото

1) разделянето на ВСС на съдийска и прокурорска колегии ще намали влиянието на прокуратурата воглаве с богоравния й шеф при определяне съдбата на съдиите, а съдиите получават истински шанс да се самопречистят;

2) по-кратките мандати във ВСС ще подобрят “кръвообращението“ в системата и ще възпират възникването на съдебна номенклатура от „висши съдебни съветници“, на която да може да се влияе, и която да има сериозен интерес да си брани благините;

3) въвеждането на явно гласуване на назначенията и дисциплинарните мерки ще засили елемента на обществен контрол (гражданите ще знаем кой как е гласувал във ВСС), както и

4) засилването правомощията на съдебния инспекторат ще създаде условия за добра вътрешна хигиена – предвижда се инспекторатът да прави проверка за почтеност и конфликт на интереси сред магистратите, както и да проверява имуществените им декларации.

Не е много, но е начало. При това в правилната посока.

Без съдебна реформа няма никаква реформа в България!
Най-големият ни проблем е корупцията – мафията от това живее и тлъстее.
‪#‎160от240‬ депутата са нужни да я гласуват. Тази седмица. Кажи им, че ти пука и на теб!

И позицията на ДЕОС по въпроса – в 9 точки и половина.

Признавам си – финансите не са ми страст. Но случващото се по света, специално в последните няколко години истински ме вълнува и честно казано – никак не ме радва. Затова и с охота и нарастващо любопитство се зачетох в Опааа на Джон Ланчестър, когато Дени ми я подари (Благодаря ти!).

В книгата по забавен и доста достъпен начин са обяснени сложните финансови продукти и техния генезис и развитие в последните стотина години. За надуването на балона, отприщването на процеса, още и още и още и за неговото триумфално спукване. За хората, обикновените хора, които го отнасяме това спукване.

Така научих за „теорията за по-големия глупак“, например. И затвърдих разбирането си, че кризите са голяма предпоставка за нови възможности и напредък.

Да, на момента звучи прекалено левичарска, но тази книга крие доста факти и истини. Мда, не рядко добре прикрити под лъскави опаковки, но сурови истини.

Сега, покрай случващото се и в Гърция, а и къде ли не по света ми се струва особено актуално да се прочете Опааа – Защо всеки на всекиго е длъжник и никой не може да си плати.

Отделно за банковите случки у нас – поне става ясно, че врътки с правителства и зависимости не са наш патент и не са от днес. Това, разбира се, не ги прави по-малко неприемливи.

Та – „банките са необходими, за да се получават депозити и да заемат пари, и да създават ликвидност за хората и за бизнеса, това е жизненоважна роля в съвременното общество … трябва да разработим законодателство, което гарантира, че банките ще се придържат към тази своя задача и ще ни служат … ще стигнем там, където трябва, но пътешествието няма да ни хареса особено …“

Вкратце – ако ти е интересна темата – готино четиво е.

Още за книгата – в Кафене.бг

времето ни го позволява – да сме много по-разгърнато и показно различни. да сме ексцентрични. да имаме леви идеи, а да въвеждаме плоския данък. да имаме десни уж виждания, а да пледираме за вдигане на данъците.

партиите вече не са две. много са. плашещо много.

телевизиите не са само три. много са. плашещо много.

а иначе всички искаме сякаш едно – да живеем в мир и любов, да живеем по-добре, да нямаме проблеми, да се справяме с живота. да ни е чисто, подредено, красиво. но трудно го постигаме.

и ако искаме свобода за себе си, нима имаме право тя да е за сметка на други, на които я отнемаме?

кое е наше и кое не е? земята? въздухът? природните ресурси? не ги ли взимаме назаем именно от бъдещето?

какво се случва? нима не сме именно толкова различни, колкото и еднакви.

нима не сме хора. човеци. всеки от нас. всички.

илюстрация – Сърдиткото и Щастливеца – рисунка на Лео